Как е обозначена Русия на Владимир Путин в новата Стратегия за национална сигурност на Дж. Байдън според “Валдай” и “Изборский”?
Позицията, заета от САЩ спрямо Русия през 10-те месеца на войната в Украйна, получи своето място и идеологическа обосновка в най-важния доктринален документ на американската политика, който беше приет през октомври – Стратегията за национална сигурност. Тъй като това е военно-политически документ, в съответствие с който Вашингтон ще провежда своята външна и отбранителна политика през следващите пет години и въз основа на който ще се определят определени позиции в годишните бюджети на САЩ, “бойната” позиция на официалния Вашингтон спрямо Русия получава и “правна санкция”. Имайки предвид всичко това, не е изненада, че новата Стратегия за национална сигурност на САЩ привлече голямо внимание в Русия, както в нейното Министерство на външните работи, така и сред експертите по международни отношения от либералния клуб “Валдай” и консервативния “Изборский”.
Просветителски егоизъм – Сравнявайки новата Стратегия за национална сигурност, която е дело на администрацията на Байдън, със Стратегията, приета от администрацията на Доналд Тръмп през 2017 г., анализаторът от Валдайския клуб Прохор Тебин отбелязва, че е видно изоставянето на изолационистките тенденции в политиката на Тръмп чрез фокусиране върху важността на съюзниците и съюзните коалиции. Тебин обаче обръща внимание, че не трябва да съсредоточаваме цялото си внимание върху различията и да „изпускаме от поглед какво е общото и кое, като такова, се намира в ключовите военно-политически документи на две, без преувеличение, антагонистични администрации“, тъй като, добавя той, „американската военно-политическа стратегия има много последователен и дългосрочен характер“. В тази връзка Тебин отбелязва, че по отношение на много геополитически цели администрацията на Байдън всъщност е поела дневния ред на Тръмп, но „го е пребоядисала в цвета на Демократическата партия“. Това е преди всичко определянето на конкретни държави като основна заплаха за сигурността и бъдещето на САЩ (Китай, Русия, Иран, Северна Корея), за разлика от Стратегията на Обама, в която международният тероризъм е определен като основна заплаха. В новата американска Стратегия за национална сигурност най-силно впечатление на Тебин прави фактът, че това е документ, представящ САЩ като “великодушна, ако не и алтруистична държава, и същевременно се обяснява в термините на просветителския егоизъм, говорейки за стремежа на Съединените щати към мир, контрол над глобалната икономическа и политическа система, наситен с идеология, с прагматични и често откровено егоистични нагласи“, поради което руският анализатор заключава, че тя е първата стратегия за национална сигурност на САЩ в най-новата история, чието четене напомня цитати на Джордж Оруел.
Ценности и(ли) американски интереси – Още първите изречения на този документ показват, че впечатлението на Тебин, може би, не е грешно, а подобни възгледи могат да бъдат намерени и на следващите 48 страници. Така в преамбюла на Стратегията се подчертава, че „в целия свят нуждата от американско лидерство е по-голяма от всякога“. Подобна предполагаема глобална нужда от американско лидерство се обяснява с факта, че от една страна светът „се намира в разгара на стратегическа конфронтация за формирането на бъдещия международен ред“, докато, от друга страна, светът „продължава да се сблъсква с дългосрочните последици от пандемията и глобалната икономическа нестабилност“. В такива условия „няма страна, способна да ръководи с по-голяма сила и ангажираност от САЩ“. Въпреки че прикрива стремежа към глобална хегемония с идейно-мисионерското прокарване на ценностите на демократичното отворено общество, Белият дом не крие своя, по думите на Тебин, „просветителски егоизъм“, тъй като Стратегията напълно открито признава, че „САЩ ще се ръководят от нашите ценности в бъдеще и ще работим заедно с нашите съюзници и партньори“ и, което е специално подчертано, „с всички, които споделят нашите интереси“.
Новата американска Стратегия за национална сигурност привлече вниманието на анализаторите, условно казано, от либералния Валдайски клуб, но и на руските консерватори от “Изборский клуб”. Така известният руски историк и политолог и декан на Факултета по история, политически науки и право на Московския държавен регионален университет (МГОУ) Вардан Багдасарян в интервю за Избирателния клуб специално объръща внимание на „три основни положения от новия документ”.
Първо, в новата стратегия, САЩ за първи път се определят като „велика сила с глобални интереси“, а не просто „суперсила“ или „велика сила“, както преди. В съответствие с такова определение на САЩ, Стратегията изрично премахва разделителната линия между американската вътрешна и външна политика, като основна предпоставка за установяване на мирна хегемония. Така в новата стратегия изрично се казва: “Преодоляхме разделителната линия между външна и вътрешна политика”-“Фактически се премахва разликата между външна и вътрешна политика. Затова случващото се, например, в Украйна, вече се смята за вътрешна работа на САЩ, чиято сфера на интереси обхваща целия свят”, отбелязва Багдасарян. “Америка е глобална държава и всичко трябва да й бъде подчинено”, добавя още Багдасарян.
Автокрации и демокрации – Вторият пункт от Стратегията, който според руския историк и политолог е фундаментално важен, е дуалистичното разделение на всички държави на „свободни, демократични държави“ и „автокрации“. В същото време „автокрациите“ се разделят на три групи: „малки“ автократични държави, които включват Иран и Северна Корея; автокрации от второ ниво, което включва Русия, които не могат да променят световния ред, но са в състояние да предизвикат регионална нестабилност; и водещата автокрация в лицето на Китай, която вече има силата и възможностите да промени сегашния баланс на силите в света. Според Багдасарян администрацията на Байдън неслучайно е използвала думата „автокрация“, а не термина „тоталитарна държава”. Именно срещу „тоталитарните държави, в които хората са възприели тоталитарно съзнание, е възможно да се борим само с помощта на външна сила“, докато „автокрациите са подложени на външен натиск, но ударът се нанася отвътре, с използване на гражданското общество, което се бунтува срещу автокрацията“.
Ограничена глобализация – Третата точка от новата американска Стратегия за национална сигурност, на която според Багдасарян трябва да се обърне специално внимание, се отнася до новото американско отношение към глобализацията. В Стратегията се твърди, че Русия и особено Китай, като стратегически съперници на САЩ, са спечелили много от процеса на глобализация, така че според подобно заключение, според Багдасарян, “съществуващият модел на глобализация ще бъде променен, като минимум”. Това се отнася преди всичко до въвеждането на различни ограничения върху свободната търговия и свободния достъп до модерни технологии в ущърб на съперници.
Путин като мишена – Багдасарян посочва детайл от Стратегията, който има особено значение в контекста на позицията на Русия в този ключов документ на администрацията на Байдън – “Друг интересен нюанс: в документи от такова ниво по-рано не беше обичайно да се посочват личности, а в настоящата „Стратегия за национална сигурност на САЩ“ за първи път името на руския президент Владимир Путин, който се нарича враг на “свободния” свят, е посочено. Всичко е много откровено, както виждате”, забелязва Багдасарян.
Участвайки в дискусия, организирана от Валдайския клуб на 9 декември по темата за новата американска стратегия за национална сигурност, един от най-добрите експерти по руско-американските отношения, зам. министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че руско-американските отношения са на катастрофално ниско ниво и че „Русия е доктринално обявена за съперник и враг“ от САЩ. Според Рябков целта на САЩ и колективния Запад е „стратегическото поражение на Русия“. Рябков специално подчерта, че Русия не си прави илюзии, че смяна на мнозинството в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, както и бъдещите смени на властта ще доведат до кардинална промяна в руското – американски отношения. Макар и без заблуди, Русия, според Рябков, никога не отхвърля преговорите като начин за разрешаване на кризата.
Владислав Наков, фейсбук
