Непознатият СССР: „След края на историята“ с Александър Сивилов

0
238

 

Днес не е удобно да се казва, че безплатното здравеопазване и образование, правото на труд и отпуска, са били въведени от болшевишките правителства, които се появяват от пепелта на руската гражданска война. Заради това, 100 години след създаването на Съветския съюз, е добре да помним цялата история – с лошите и добрите ѝ страни

Коментар на доц. Александър Сивилов в предаването “Политически НЕкоректно“ на БНР

 

На 30 декември 1922 г., в Москва е подписан договорът за създаването на Съюза на съветските социалистически републики. Така, преди сто години, на картата на света се появява една нова държава, която променя напълно правилата на геополитическата игра за повече от седем десетилетия. Оказва се, че малко хора знаят за това как всъщност е създаден СССР, а още по-малко са нaясно с основните идеи, които водят до създаването му.

След Октомврийската революция през 1917 г., териториите на бившата Руска империя попадат във водовъртежа на Гражданската война. В много от днешните псевдоисторически изследвания цялата вина за началото на този конфликт се хвърля върху новосъздаденото болшевишко правителство, което управлява в Съветска Русия. Всъщност Ленин и неговите привърженици държат властта и нямат никаква нужда да предизвикат война, която може да доведе до тяхното сваляне от власт и смърт. Болшевиките се оказват обкръжени от организиращата се съпротива на белите.

Комунистическото правителство в Москва е признало, с договора от Брест-Литовск, съществуването на независима украинска държава, но тя се обръща срещу северните си съседи. Сблъсъкът между армиите на хетмана Скропадски в Киев и болшевишките отряди от Харков и Донбас, поставят началото на гражданския конфликт в Украйна. В южните части на бившата империя се надига и монархистката Доброволческа армия, която първоначално е водена от ген. Лавр Корнилов, а след смъртта му, през април 1918 г., е поета от Антон Деникин. В Далечния Изток и Сибир се организират белогвардейските отряди, водени от адмирал Александър Колчак, а в Западен Сибир се събират войските на Депутатите от Учредителното събрание. На територията на прибалтийските държави, с помощта на Антантата, е сформирана армията на белия генерал Николай Юденич, която трябва да превземе Петербург. В края на 1918 г., във войната се включват и бившите съюзници на империята – Британия, Франция, САЩ и Япония. Те изпращат над сто хиляди души, за да смажат комунистическата република в централна Русия. По-късно и нововъзкръсналата Полша се опитва да срази болшевиките и да завземе териториите на Украйна, които националистите във Варшава смятат за изконно свои.

Неочаквано за всички, включително и за самите болшевики, Червената армия започва да жъне победи. Благодарение на подкрепата на по-голямата част от обществото, адекватните послания и активната политика, до 1921 г. комунистите успяват да спечелят войната на почти всички фронтове. В Централна Азия и Далечния Изток сблъсъците продължават до 1925 г., но в западните части на бившата империя комунистите успяват да установят властта си още до края на 1921 г. Това, което повечето хора не знаят е, че в този момент там съществуват няколко различни комунистически държави. Украинската съветска социалистическа република, Белоруската съветска социалистическа република, Закавказката съветска социалистическа република, а до 15 ноември 1922 г. съществува и Далекоизточната република. Всички те имат свои правителства и държавни структури, както и отделни партийни организации. През пролетта на 1922 г., държавите от Антантата осъзнават, че трябва да започнат нормализирането на отношенията с тези нови държави и ги канят на голямата международна конференция в Генуа. Дипломатическата работа там кара много от комунистическите лидери да се замислят за обединение на усилията им. Така, през 1922 г., се появява и идеята за обединяването на съществуващите социалистически републики в голям съюз, който да защитава интересите им срещу военния и икономически натиск, идващ от капиталистическия свят. В този момент започва и спор за точната формула на обединението. От едната страна е Владимир Ленин, които иска максимално запазване на самостоятелността на отделните републики и защита на националните им интереси и е против налагането на „общоруския шовинизъм“. Срещу него се изправя групата, обединена около Сталин, която смята, че е нужна много по-сериозна централизация и налагането на идеята за създаването на съветския човек и съветската държава, като се използва традицията на спойката, създадена от руската култура, руския език и бюрократична традиция.

Болестта на Ленин не му позволява да се наложи в партийните спорове. Така, при създаването на новата държава, е приет моделът на по-консервативната група. Съветският съюз се повява на границата между 1922 и 1923 г. Новата държава е коренно различна от всичко съществувало до този момент. В нея са защитени правото на труд, правото на образование, правото на здравеопазване. Милиони хора са изкарани от мизерията на съществуването, което водят в периода на империята. Благодарение на прилагането на Новата икономическа политика, СССР успява да възстанови производството си за едва пет години, независимо че в продължение на осем години цялата държава е разкъсвана от война и разруха. Новата държава е основана на социалистическата идеология. Направената аграрна реформа дава за първи път земя на обикновените селяни от Белорусия и Украйна до Казахстан и Сибир. През 20-те години на ХХ век повечето хора там вярват, че най-накрая имат държава и политици, които са техни и наистина се грижат добре за живота и бъдещето им.

В същото време, Великите сили се опитват да смажат болшевишката система, защото тя застрашава съществуването на техните държави и привилегированото положение на елитите. За съжаление, през следващите десетилетия Съветският съюз ще придобие и много лоши черти – бюрократизация, номенклатура, невиждани репресии срещу собствените си граждани, глад. Проблемът е, че днес само тези характеристики на СССР се извеждат напред. Това е лесно, когато е изтрит историческия контекст. През 20-те и 30-те години на ХХ в., Европа почти повсеместно е управлявана от десни авторитарни режими, а концентрационните лагери и изтребването на опозицията са правило и за т.нар. демократични страни.

Днес не е удобно да се казва, че безплатното здравеопазване и образование, правото на труд и отпуска, са били въведени от болшевишките правителства, които се появяват от пепелта на руската гражданска война. Заради това, 100 години след създаването на Съветския съюз, е добре да помним цялата история – с лошите и добрите ѝ страни. Хората не се учат от историята, а биха могли да не повтарят грешките си и да използват полезните примери. Това може да стане само ако не слагаме етикети и се стремим да търсим обективен поглед далеч от политическите интереси на елитите.

източник: БНР

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here