Доц. Валентин Вацев: Путин е пред конфликт между промишления и финансовия капитал

BIG5ИНТЕРВЮДоц. Валентин Вацев: Путин е пред конфликт между промишления и финансовия капитал

 

Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“    

В деня на 80-ата годишнина от пробива на блокадата на Ленинград през Великата отечествена война президентът Владимир Путин заяви, че Москва ще излезе победител в Украйна и намекна, че в средата на януари могат да се проведат мобилизационни действия в руската армия. Междувременно стана ясно, че директорът на ЦРУ на САЩ Уилям Бърнс е провел среща с украинския президент Володимир Зеленски в края на миналата седмица за стъпките, които Русия може да предприеме във военните действия. На третата от началото на войната среща на министрите на отбраната в американската база Рамщайн в Германия, 50 министри на страните-членки на НАТО решават за изпращане на тежка бронирана техника, която да помогне на Украйна в ключови бъдещи битки срещу Русия. Въпросът е, навлиза във втората още по-опасна фаза войната в Украйна и какво да очакваме през нея? Наш гост е доц. Валентин Вацев – геополитически анализатор. Доц. Вацев, за да стигнем до отговор на въпроса ви предлагам за анализ преди това на процесите, които протичат в руското общество – дали то се променя успоредно с фазите на войната?

О да, това е правилен подход. Работата е там, че на нас не остава време, сили и внимание, за да проследим тези процеси, а те са всъщност и фундаментални и засягат много хора по света. Работата е там, че докато тече тази ужасна война на украинска територия едновременно настъпват промени и в другите участници в тази война. Ние знаем, какви са промените, които настъпват в Европейския съюз. Не са голяма тайна и промените, които влияят в американския естаблишмънт от хода и развитието на войната. Но мястото, където войната влияе най-силно, все пак това е Руската федерация. В Русия може да се каже и няма да е пресилено, че докато тече войната на украинска територия, в Русия вече са започнали съвсем сериозно и почти съвсем неприкрито да решават въпроса за властта. Просто режимът на руската власт се променя пред очите ни, руснаците го виждат това и го приемат като нещо напълно естествено. Аз бих искал и в България да има такъв интерес към тези процеси, тъй като те хвърлят светлина върху хода на войната и върху това, което ще се получи в резултат от нея.

Как се променя руската политическа система? Говорите за промени пред очите ни, какви са те?

Това са промени, които засягат властните отношения в руския естаблишмънт, пък и в цялото общество. Значи, ако можем да използвам формули, защото формулите пестят време, значи съвсем доскоро в руското ръководство, и това съвсем не е правителството, а е администрацията на президента, имаше няколко групировки, всяка от които по свой начин е представителна. И там като че ли имаше баланс. Този баланс вече е нарушен. И аз бих казал съвсем съкратено, за да пестим време, че групировките, които доскоро, а и досега всъщност, изразяват интересите на руския промишлен капитал – на руския военнопромишлен капитал, и на руския цивилнопромишлен капитал, които са вече в откровено противоречие, в откровен антагонизъм с интересите на руския финансов олигархично компрадорски капитал. И това вече не може да се прикрие. Истината е, че по този начин в Русия решават въпроса за властта. Това до някаква степен обяснява и защо Путин мълчи – защото когато се занимаваш с такива съдбовни неща, нямаш време за пропаганда. Руското общество в момента по нов начин, по новому и надявам се и доколкото разбирам няма да е за последно, решава въпроса за властта. Може да се каже така съвсем просто: средният руснак, до когото стигат социологическите изследвания, в много голям процент приема общо взето, общо поставено идеите на тази война и необходимостта от нея. Средният руснак подкрепя войната с между 78 и 83% подкрепа. Това е достатъчно голяма подкрепа. Но също така от много тесния руски елит, който е в администрацията на президента и е около президента, също до голяма степен подкрепят военния ход. Но руската управляваща класа продължава да не бъде съгласна. Просто в Русия цели сектори на обществения живот и на културата са против хода на тази война.

Какви конфликти се наблюдават?

Очевидно е на всяка крачка – в сферата на културата, на изкуството, на книгоиздаването, на киното, на театъра, на медиите, на образованието. Във всеки от тези сектори има неразрешими противоречия. Руското общество в момента е заредено с фундаментални противоречия, където те не могат да се разразят. Официално се смята, че обществото е приело тази война и я води с мобилизация и висок дух, тъй като наистина около 80% от руснаците са приели войната и са приели военните цели. Въоръжените сили също действат доколкото е възможно, доколкото не са увредени от някои реформаторски идеи преди това, още преди началото на войната. Руските въоръжени сили са достатъчно ефективни – така може да се каже. Но руският елит просто не е съгласен с тази война. Значи, трябва да си спомним, че днешната държава Руска федерация, която претендира да бъде наследник и на Съветския съюз, и на Руската империя, и на какво ли не преди това в историята, Руската федерация е чисто нова държава, която е създадена в първата половина на 90-те години на миналия век с една-единствена цел: да вкара на Запад, в световния елит своя елит. Това беше и до голяма степен си остава олигархично компродарска държава, в която не голяма група олигарси живеят със статута на свещени крави – никой не може да ги закачи, никой не може да ги засегне. На този етап вече има противоречие не между обществото и този олигархичен елит, тъй като това е старо противоречие, но то е прераснало вече в системно структурно противоречие между елитите на държавния промишлен комплекс – военен и цивилен. Т.е. тук вече има замесени директни интереси на социално значими групи и слоеве.

Доц. Вацев, кой всъщност води войната в Украйна? Кой от Русия?

Да, това е интересен въпрос. Целият елит, който е представен в Кремъл, може да се каже, че е приел целите на войната и им служи. Но значими културни слоеве, значими сектори на държавноуправленската машина, класата на руските управленци не са съгласни. Те спасяват децата си и самите те, натоварени с куфари изчезват в неизвестни посоки. Значи, управленският елит на най-горното равнище уверено води войната и до голяма степен и успешно. Но остатъците от тези от 90-те години, от олигархичната Русия, която си беше олигархична компрадорска държава, в момента дават решителна битка срещу тази война. И тук не е важно, че както у нас непрекъснато правят и в хода на военновременната пропаганда, как Суровикин не харесвал Пригожин, как Пригожин не харесвал Герасимов – това са глупости и това е несериозен подход. Тук става дума за това, че значими сектори на руския управленски и културен елит са против тази война и имат своята роля. Прави ли ви впечатление, например, колко късно започна тази война? Наскоро Путин в среща-разговор с майките на военнослужещи се изпусна – той каза, че тази война трябваше да започне много по-рано, но ние не знаехме еди какво си. Всъщност има значими обществени сектори, които смятат, че тази война не трябваше да започва изобщо, като има и други, разбира се, които са не по-малко значими, които смятат, че тази война е трябвало да започне в края на 2014 година. Така че руското общество е заредено със своите фундаментални и неразрешими на този етап противоречия.

Доц. Вацев, говори се за преразглеждане на приватизацията от 90-те години. В каква посока – национализация или реприватизация?

Да, именно това е белег на това, че процесите в руското общество са стигнали много на далеч. Промишленият капитал, и военен, и цивилен, е крайно недоволен, че е недоинвестиран, а руският бюджет разполага с излишък от трилиони рубли. Благодарение на подписаните преди време, в 90-те години Вашингтонски консенсуси, Русия няма право на тази етап да инвестира рубли, а само долари. Значи, това е голямото искане на руския промишлен капитал. Сега, все по-често и по-често в руски официални източници аз чета, как се появяват нови и нови материали с и без повод, които тематизират, поставят сериозно на обсъждане и за размисъл въпроса за преразглеждането на резултатите от голямата приватизация в първата половина на 90-те години. Значи, това е изключително силен индикатор на това, че дълбинните и имуществените отношения в Русия, оттам и социалните и властните отношения са в динамика на промяна. Да, просто напоследък чух, това звучи пресилено и може би е просто  пробен балон, но аз вече няколко пъти виждам, как се обсъждат в руския сериозен печат, не в жълти издания, възможностите за национализация на олигархичните капитали. Просто това е чиста форма на исторически конфликт между промишлен и финансов капитал. Руското общество няма да може да заобиколи този конфликт. Знае се, че един политик струва толкова, колкото противоречия може да понесе, и колкото противоречия може да опосреди. Ако се приеме тази логика, която аз приемам, трябва да се признае, че Путин е опитен и важен политик, тъй  като успя през последните 20 години да опосреди и да балансира множество противоречия. Но това противоречие, за което говоря сега, конфликтът между промишления и финансово-олигархичен капитал, това противоречие според мен не може да се опосредява, просто руският президент ще трябва да вземе решение не по малко в едната посока и по малко в другата посока, а трябва да вземе ясно определено становище: с кои е. Всеки момент обществото на Русия ще попита своята управленска класа: Вие с кои сте? Всичко това, разбира се, ще стане по повод войната, която наистина ужасно е да се каже, но тя още в края на март-началото на април ще влезе в нова решителна фаза. Този въпрос ще бъде по повод на войната, но този въпрос има много дълбоки икономически и социални корени.

А развитието на втората фаза означава ли включване на членове на НАТО в нея? И кои?

Именно това означава втората фаза. По този въпрос вече се изказаха значими авторитетни източници. Президентът Байдън съвсем наскоро, миналият четвъртък мисля, заяви, че войната навлиза в своя ключов етап. Други, много влиятелни фактори, включително главният дипломат на Европейския съюз говорят по подобен начин. Първият етап на войната приключва в края на зимата и в началото на пролетта, най-късно през май аз очаквам, разбира се, това не е 100-процентова сигурност, но аз очаквам Полша да поиска да завземе Източните покрайнини на Украйна, това е Западна Украйна. Полша е в състояние на готовност да приобщи към себе си цяла Галичина, тъй като това са територии, които са били полски дълги години, векове дори. В Полша по този въпрос има плътен обществен консенсус, че „това са наши земи, които ние трябва да върнем на родината, и нямаме право този път да ги изпускаме“. Когато полски войски стъпят на територията на Западна Украйна, това ще бъде вън от всички интерпретации, целенасочени тълкувания, това ще бъде очевидно участие на войските на НАТО в конфликта. И още не знаем, какво ще стане тогава.

А имат ли яснота в Кремъл за хода на военните действия?

Да, до голяма степен имат яснота до необходимата степен. Те дори направиха нещо изпреварващо, което не беше изтълкувано правилно в Русия: има нов главнокомандващ, който съвпада с началника на генералния щаб и още трима главнокомандващи, като тези промени станаха повод за всякакви инфантилни и злонамерени спекулации, но ако се погледне спокойно и трезво, за мен това са промени, които подготвят руското командване за отварянето освен на Западен фронт, който вече е отворен, за отварянето и на Балтийски фронт и на Белоруски фронт, т.е. войната ще ескалира още през пролетта. И руското командване се готви именно за етапа, когато просто украинските войски ще бъдат въоръжени с бронирани тежки части и НАТО ще бъде активирано, ще бъде признато като участник в тази война. Това ще създаде цялостно нова ситуация в онази част на света. Боя се, че и за България ще настъпят нови и неспокойни времена.

Какви отблясъци в Западна Европа имат конфликтите в Русия? И какви у нас?

За България ми е трудно да кажа, тъй като отзвукът в България е до голяма степен хаотичен. Управляващите сили се опитват да контролират медиите, до някаква степен успяват, до някаква степен не. Българското общество, боя се, не му дават възможност да се заинтересува наистина по аналитичен и спокоен начин. Аз разбирам, така се води военновременна пропаганда – няма време за анализи по време на война. В Европа обаче отзвуците са съвсем определени. Аз бих казал, че например т.нар. „евроатлантизъм“ вече започва да придобива един особен аспект на евроконтинентализъм, т.е. вече не може да се твърди, че цяла Европа е атлантическа. Просто появи се особената позиция на Германия. Забележете, германският канцлер от една страна е готов да изпрати танкове „Leopard“ в Украйна, а според мен той е искрен, той наистина е готов, но от друга страна има острата потребност да получи американска картбланш, още повече, че самото американско командване не е готово да изпраща танкове „Abrams“, които са много тежки и много гълтат енергия. Т.е. особените позиции на Германия са видни. Също така са видни особените позиции на Франция за тази война. Макрон непрекъснато търси начин да вземе ролята на посредник и да предложи някакви опции на руското ръководство, които не му се предлагат от другите страни участници. Франция има особена самобитна и самостоятелна политика в тази война. Т.е. континенталните държави Германия и Франция, оставайки си евроатлантически, те вече имат свой профил и своя особеност при воденето на тази война.

Навлиза ли Русия в ситуацията от Руско-японската война от 1905 година? И като знаем как е завършила тази война, какво да очакваме?

Това е първата аналогия, която се случва в моето съзнание, когато наблюдавам какво става. И тогава, и сега Русия е била неизмеримо, с няколко порядъка по-силна от своя противник. Русия днес е по-силна политически, военнотехнически от Украйна. Разбира се, очевидно е, че Украйна разчита да получи съществена помощ от целия Запад. Те затова са толкова уверени в победата си. Тогавашна Япония е имала помощ, съдействие от Великобритания. Русия е била много по-силна, влязла е в тази война с високо самочувствие на безспорен бъдещ победител, и са загубили войната по един особено мъчителен и болезнен начин. Руско-японската война от 1905 година става нещо като детонатор, като тригер на много важни процесии, които започват тогава да се развиват в руското общество. Като вземете революцията 1905 година, която е нещо като генерална репетиция на революциите през 1917 година, и започва един много сложен период на турбуленция в руската управляваща класа. Започва с многослойни, многопластови интриги на масони, на руското дворянство, на царското семейство, на дипломатическата класа, на военните. Намесват се със съвсем определен начин западните посолства. Т.е. Руската империя се отправя към края си, който настъпва в началото на 1917 година. Руското общество е наясно с тези аналогии, за които сега говоря, и от тези аналогии те правят много болезнени и далеч отиващи изводи. Но тези аналогии са реални. Русия обективно е по-силна, но на този етап Русия плаща данък разруха, данък пета колона, плаща данък нерешени вътрешни политически въпроси. Така че по никакъв начин не може да се твърди, че тази война е предопределена. Напротив, нейното развитие тепърва ще покаже, какъв ще бъде изходът.

Каква ще е съдбата на Путин? Това е въпросът, от който всички се интересуват.

За разлика от всички аз не се интересувам от този въпрос. Просто ми е омръзнало да се занимавам с точно този индивидуален аспект на проблематиката. Мисля, че Путин ако успее да реши противоречията на втория етап на войната, т.е. ако успее да пребори петата колона и да заеме правилна позиция, разбира се, той сам трябва да реши коя е правилната позиция. Но правилна позиция според мен е, ако смея да предполагам, това да заеме позицията и да приеме становището на руския промишлен капитал, а не на финансовите олигарси. И ако Путин успее да се ориентира в тези исторически шансове и възможности, Путин ще излезе като победител от ситуацията. Работата е там, че чисто институционално 2024 година Русия я очакват избори. Съвсем не е решено, че Путин ще се кандидатира още веднъж. Възможност за това има, но аз изобщо не съм сигурен, че Путин ще се възползва от възможността да се кандидатира още веднъж. 2024 година е година, която беше заделена, те бяха запазили 2024 година за решаването на един фундаментален държавотворен въпрос в Русия – те трябваше да направят съюзна държава между Русия, Белорусия и части от Украйна. Тази държава трябва да има трима президенти, естествено по трите съставки, и Държавен съвет с председател на Държавния съвет, който може би, ако успее да се ориентира в бъркотията днес, би бил Путин. Така че шансовете на Путин да победи и сега са напълно реални, но аз не мога да залагам по този начин, тъй като виждам, как методът на балансиране на неразрешими противоречия вече стига до края на своята приложимост. Путин 20 години балансираше неразрешими конфликти и противоречия. И той направи неща, които според мен жив човек не може да направи. В този смисъл той е безусловно успешен държавен ръководител. Но в момента е изправен пред конфликт, за който историята не сочи изход – това е конфликтът между промишления и финансово-олигархичния капитал.

[td_block_social_counter]

Последни новини