Владимир Путин не е луд, а просто „радикално рационален“, казва бившият френски президент

0
218

 

Франсоа Оланд предупреждава, че Турция и Китай ще се стремят да действат като посредници във войната в Украйна.

 

Владимир Путин е „радикално рационален“ лидер, който залага, че западните страни ще се уморят да подкрепят Украйна и ще се споразумеят за прекратяване на конфликта чрез преговори, което ще бъде благоприятно за Русия, каза бившият френски президент Франсоа Оланд пред POLITICO.

Оланд, който беше на поста от 2012 до 2017 г., има богат опит от първа ръка с Путин. Той води преговори с руския лидер, заедно с бившия германски канцлер Ангела Меркел, в рамките на така наречения Нормандски формат през 2014 г., след като Москва анексира Крим от Украйна и подкрепи проруските сепаратисти в района на Донбас.

Но тези усилия за диалог се оказаха безплодни, изобличавайки Путин като лидер, който разбира само силата и хвърляйки под съмнение всички по-късни опити за преговори – включително противоречивото самостоятелно усилие, водено от настоящия френски президент Еманюел Макрон, каза Оланд в интервю в офиса си в Париж.

„Той [Путин] е радикално рационален човек или рационално радикален човек, както искате“, каза бившият френски лидер, запитан дали Путин може да се стреми да разшири конфликта извън Украйна. „Той има свои собствени мотиви и в тази рамка е готов да използва сила. Той е в състояние да разбере само динамиката на [силата], която сме в състояние да настроим срещу него“.

Почти една година от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари Оланд добави, че Путин ще се стреми да „консолидира печалбите си, за да стабилизира конфликта, надявайки се, че общественото мнение ще се умори и че европейците ще се страхуват от ескалация и да изведе на този етап перспективата за преговори“.

Но за разлика от времето, когато той беше на власт и Париж и Берлин водеха преговори с Путин, този път работата по посредничество вероятно ще падне на Турция или Китай – „което няма да е успокояващо за никого“, каза Оланд.

Макрон, който беше министър на икономиката на Оланд, преди да напусне правителството и да спечели президентския пост през 2017 г., се опита лично в дипломацията с Русия, провеждайки многобройни разговори на четири очи с Путин както преди, така и след инвазията му в Украйна .

Но опитът не даде ясни резултати, което предизвика критики от Украйна и източноевропейците, които също възразиха срещу Макрон, че Русия ще изисква „гаранции за сигурност“ след края на войната.

Оланд не критикува наследника си за действията на Путин. Имаше смисъл да се говори с Путин преди инвазията, за да се „лиши от всякакви аргументи или претекст“, каза той. Но след „кратък период на несигурност“ след инвазията „въпросът [за полезността на диалога] за съжаление беше решен“.

Разочарованието от лидерството на Франция и Германия или липсата на такова по време на войната в Украйна засили аргументите, че властта в Европа се премества на изток в ръцете на страни като Полша, които бяха най-откровени в подкрепата си на Украйна.

Но Оланд не е убеден, твърдейки, че северните и източните страни се разделят със Съединените щати на свой собствен риск. „Тези страни, по същество балтийските, скандинавските, по същество са обвързани със Съединените щати. Те гледат на американската защита като на щит“.

„До днес“, продължи той, президентът на САЩ Джо Байдън показа „образцова солидарност и изпълни идеално ролята си в трансатлантическия съюз. Но утре, с друг американски президент и по-изолационистки Конгрес, или поне по-малко запален по харченето, Съединените щати ще имат ли същото отношение?“

„Трябва да убедим нашите партньори, че Европейският съюз е свързан с принципи и политически ценности. Не трябва да се отклоняваме от тях, но партньорството може да предложи ценни и солидни гаранции за сигурност“, добави Оланд.

Хвърляне на сянка

Оланд беше един от най-непопулярните президенти на Франция докато беше на поста, с ниски едноцифрени рейтинги на одобрение. Но той се радва на нещо като възраждане, откакто напусна Елисейския дворец и сега е вторият най-популярен политик в страната след бившия премиер Едуар Филип, пет места пред Макрон – в съответствие с поговорката, че французите предпочитат своите лидери, когато са в безопасност извън офиса.

Времето му на поста беше изпълнено с кризи. В допълнение към неуспешната дипломация за Украйна, Оланд ръководи отговора на Франция на серия от терористични атаки, ръководи кризата с държавния дълг на Европа с Меркел и се сблъска с масови улични протести срещу трудовите реформи.

По тази последна точка Макрон сега усеща част от горещината, която изпитваше Оланд през последните месеци от неговото президентство. Повече от милион френски граждани се присъединиха към демонстрации срещу планираната реформа на пенсионната система и се готвят нови стачки.

Оланд разкритикува плановете за реформи, които ще повишат възрастта за пенсиониране на 64 години, като лошо планирани.

„Избра ли Президентът правилния момент? Като се има предвид поредицата от кризи и повишената инфлация, французите искат да бъдат успокоени. Правителството предложи ли правилната реформа? Аз не мисля така – възприема се като несправедливо и брутално“, каза Оланд. „Но сега, когато парламентарният процес е задвижен, изпълнителната власт ще трябва да постигне компромис или да поеме риска да стигне докрай и да повиши нивото на гнева“.

Забележителна разлика между него и Макрон е качеството на френско-германските отношения. Докато Оланд и Меркел се стараеха да демонстрират някаква форма на политическо приятелство, двете страни явно се противопоставиха при Макрон – което предизвика внимателно формулирано предупреждение от бившия главнокомандващ.

„В тези моменти, когато всичко се предефинира, френско-германската двойка е незаменимото ядро, което гарантира сплотеността на ЕС. Но трябва да се предефинира приноса на двете страни и да се поставят нови цели – включително европейската отбрана“, каза Оланд.

„Не става въпрос да се виждаме по-често или да говорим по-ясно, а да вземем предвид новата ситуация, защото ако тази работа не е свършена и ако тази политическа основа не е сигурна и ако недоразуменията продължават, това не е просто двустранно несъгласие между Франция и Германия, но Европейският съюз е в застой“, каза той, добавяйки, че се „надява“ скорошната френско-германска среща на върха да е „изяснила недоразуменията“.

Лидерът на социалистите също каза няколко думи за Макрон относно начина, по който той се опитва да обедини европейците около силен отговор на Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Байдън, който предлага големи субсидии за американската зелена индустрия. Няколко държави от ЕС се обявиха срещу плановете, заявени от Париж, за създаване на „Закон за купуване на европейско“ и за набиране на нови пари в подкрепа на индустриите в ЕС.

По време на съвместна пресконференция в понеделник Макрон и холандският премиер Марк Рюте се съгласиха да не приемат отговора на ЕС. „По отношение на ИРА Франция открива, че нейните партньори са в по-голямата си част либерални правителства. Когато кажете на холандците или скандинавците за пряка помощ [за компании], те чуват нещо, което противоречи не само на духа, но и на буквата на договорите“, каза Оланд.

Друг проблем, който разтърсва европейската политика напоследък, е корупционният скандал Катаргейт, в който настоящи и бивши евродепутати, както и лобисти са обвинени, че са взели пари в замяна на влияние върху работата на Европейския парламент в полза на Катар и Мароко.

Оланд припомни, че собствената му администрация е била засегната от скандал, когато беше установено, че неговият бюджетен министър лъже за сметки в швейцарски банки, които той е скрил от данъчните власти. Скандалът доведе до създаването на Haute autorité pour la transparence de la vie publique – независим орган, който извършва одит на държавни длъжностни лица и има правомощието да отнесе всяко нарушение до прокурор.

Сега би бил добър момент ЕС да последва този пример и да създаде собствен независим орган по етика, според Оланд.

„Мисля, че това е добра институция, която би имала роля в Брюксел“, каза той. „Някои държави ще бъдат изцяло в полза, защото почтеността и прозрачността са част от основните им ценности. Други, като Полша и Унгария, ще видят предизвикателство за своя суверенитет“.

Източник: politico.eu

Превод: BIG5

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here