Заради последиците от земетресението Сирия е изправена пред социално-икономическа криза. Страната има много по-малък капацитет да се справи с тях, за разлика от Турция, която също пострада от удара на стихията
Последните събития в съвременната история на Сирия са поредица от удари върху социално-икономическия живот на страната: войната срещу терористите на „Ислямска държава“, западните санкции, COVID -19 пандемия. Миналата седмица страната пострада от мощно земетресение, което се случи на 6 февруари в Турция и засегна северната част на арабската република – провинциите Алепо, Латакия, Хама, Хомс, Тартус и Идлиб.
Различните възможности на Сирия и Турция
Мащабът на разрушенията в Турция е по-голям, отколкото в Сирия, броят на жертвите и ранените е по-голям, но последствията от това природно бедствие за Сирия могат да бъдат много по-болезнени. Турция вече е оценила в много по-голяма степен щетите от земетресението, дава приблизителни данни за необходимите средства за възстановяване, докато Сирия дори няма ресурс да направи такава оценка. За разлика от икономически развитата Турция, Сирия е държава с разрушена по време на войната инфраструктура, която не е напълно възстановена, и сериозно пострадал индустриален сектор. Освен това Сирия преживя енергийна криза през 2019 г., а санкциите, наложени от Съединените щати при президента Доналд Тръмп (2017-2021) през 2020 г., оказаха значително въздействие върху икономиката.
Сирийските спасители работят с лостове и лопати, разчиствайки развалините с голи ръце, тъй като страната, живееща под санкции, не разполага с необходимото оборудване. „Страната се нуждае от технологични средства, хидравлични системи за отстраняване на развалини, системи, които определят стабилността на сградите. Всичко това го няма тук“, казва ст.н.с. д-р Николай Сухов от Института по ориенталистика на Руската академия на науките, който ръководи Руския дом в Дамаск. По думите му, за разлика от Турция, в Сирия няма централизирано осигуряване на нейните жители, които са загубили покрив над главата си. Хората са настанени в сградите на джамии и училища, в спортни зали.
Експертът коментира, че сериозен проблем е липсата на гориво в страната, което е необходимо за работата на генераторите по време на спасителните операции. Трудно е да вземете дори 200 литра бензин тук. „Страната живее без гориво и електричество. В Алепо преди бедствието електричеството се доставяше централно два пъти на ден, а хората в богатите квартали организираха генератори за себе си“, каза Сухов.
Повечето от енергийните ресурси на страната са съсредоточени в североизточната й част и са под контрола на водената от САЩ коалиция и кюрдите. И докато се извършва добивът, петролът се използва за местна консумация или се транспортира до контролирана от правителството територия с камиони в замяна на рафинирани петролни продукти. В допълнение към факта, че производственият цикъл е неикономичен, много петролни кладенци не работят.
Както подчерта експертът, „настоящата катастрофа е насложена върху най-дълбоката икономическа и енергийна катастрофа“. Той изрази мнение, че при тези условия, като се има предвид, че в засегнатите Алепо и Латакия сега има минусови температури през нощта, на Сирия трябва да се помогне с гориво.
Съболезнования и подкрепа
Международната подкрепа и съболезнованията, получени тази седмица от цял свят във връзка с трагедията в Близкия изток, според официални изявления, бяха разделени по равно между двете страни. Но ако говорим за конкретна помощ, тогава само Русия, Китай и някои арабски страни изпратиха спасителни екипи на териториите, контролирани от правителството на Башар Асад. Западните държави не бързат да изпратят свои специалисти в тези зони на бедствие, както не бързат и да окажат помощ, защото първо трябва да решат механизмите за нейното предоставяне. В тези условия западните страни се опитват да създадат коридори за хуманитарна помощ към райони, които не се контролират от Дамаск. Поради това подкрепата за засегнатите сирийци остава ограничена.
Арабските страни показаха голяма солидарност, но дори и тогава с поглед към Запада. Асад получи обаждания от много близкоизточни лидери, които не са разговаряли с него след сирийския конфликт и годините след това. Едно такова обаждане беше разговорът на Асад с египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси, първият, откакто беше избран за африкански държавен глава през 2014 г. Ал-Сиси изрази съболезнования и обеща да окаже на страната всякаква възможна помощ. Същия ден египетският лидер се обърна с подобно послание към турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Трябва да се отбележи, че след известно време телевизионният канал Al-Hadath, позовавайки се на източници, съобщи, че екип от египетски спасители е пристигнал в зоната на бедствието в Сирия, но само на територии, които не се контролират от Дамаск.
Замразяване на санкциите
Сирийското министерство на външните работи и министерството на здравеопазването заявиха, че западните икономически санкции, наложени на страната, усложняват процеса на отстраняване на последствията от природното бедствие и поискаха тяхното отстраняване. Първоначално американски служители опровергаха тази теза, като подчертаха, че тези ограничения по никакъв начин не пречат на предоставянето на хуманитарна помощ. Но след известно време беше взето решение за временно замразяване на определени ограничения. В четвъртък Министерството на финансите на САЩ пусна лиценз, според който санкциите на САЩ няма да се прилагат за транзакции за помощ при земетресение до 8 август 2023 г. Министерството на външните работи на Арабската република нарече това решение на САЩ формалност и поиска пълното премахване на режима на санкции.
Както обясни в интервю за кореспондент на ТАСС, старши научен сътрудник в Центъра за арабски и ислямски изследвания на Института по ориенталистика на Руската академия на науките, д-р. н. Игор Матвеев, „има две точки, които тези изключения от санкциите не засягат: това е търговията с петролни продукти, които са толкова необходими за Сирия, тоест ембаргото остава в сила, въпреки цялата ситуация, второто е блокирано имущество на тези лица, които са под санкции“. „От гледна точка на ембаргото върху търговията с петролни продукти, това е много болезнено, има криза с горивата, остър недостиг на енергия за битови и индустриални нужди, постоянни прекъсвания на електрозахранването, нкоито са много важни, когато хората и предприятията са принудени да използват генератори, а освен това нямат достатъчно гориво“, каза експертът.
В резултат на това, поради последиците от природното бедствие в Сирия, през следващите месеци може да възникне остра социално-икономическа криза. Пълното премахване на едностранните западни санкции е единственото нещо, което наистина може да улесни живота на сирийците, около 90% от които живеят под прага на бедността.
източник: ТАСС, превод и редакция: BIG5
