Вандали унищожиха плочата на Паметника на Съветската армия в София.
Това е всичко друго, но не е спонтанно! Това е организиран акт на вандализъм, фашизъм, насилие, терор, мародерство и самоуправство – поотделно и заедно.
Вандализъм, защото унищожават обществена собственост в центъра на столицата и пред очите на органите на властта.
Фашизъм – защото така се поругава паметта на 27 милиона жертви, дадени от Русия и другите народи на тогавашния Съветски съюз в битката срещу фашизма и за свободата на Европа и света от кафявата чума. Поругава се паметта и на загиналите българските войни участвали във втората фаза на войната и спасили България от разпарчетосване като държава, съюзник на нацистка Германия. Европейските институции имат десетки резолюции и решения за забрана на фашизма, неонацизма и тяхната реабилитация. Къде са сега тези институции, когато в центъра на София вандали с чукове унищожават антифашистки паметници и фактически възхваляват и реабилитират фашизма!?
Насилие, защото този, който днес унищожава историческата памет, утре ще унищожава живи хора, които не са съгласни с неговото мнение. А това неговото не е „мнение“, защото фашизмът – не е мнение, а престъпление!
Терор – защото обществото мълчаливо търпи постоянните вандалски актове срещу този и много други паметници, срещу историческата истина. И никакви конюнктурни събития не могат да ги оправдаят и оневинят!
Мародерство – защото това е колективен паметник на милиони хора, отдали живота, младостта и здравето си във войната срещу фашизма! С какво тези жертви са виновни на днешните оядени грантови мародери и русофоби на твърда заплата в чуждоземни фондации!?
Ние, над 80 процента от българите, които помним, че Русия е нашата освободителка и от османско иго, и от кафявата чума на фашизма, че с Русия ни свързват православието, кирилицата, славянството, общите традиции, вековни човешки връзки – търпим и страдаме заради наглостта и бруталността на шепа злобни вандали на антикомунизма и неофашизма, маскиран като русофобия. Но докога ще се примиряваме с този вече всекидневен, “обикновен” фашизъм!?
Проф. Светлана Шаренкова
