Посегнаха на личността му, защото превъзхождаше ординерните културтрегери

0
425

 

Емблеми на българската култура

Спомен за проф. Симеон Хаджикосев

 

В края на декември 2020-а година, недочакал празничната Нова година, от нашия свят си замина изтъкнатият български литературен критик, писател, преводач и полиглот проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев.

Ако бе жив, на 7-и март тази година той щеше да навърши 82. Възраст, на която можеше да продължи да работи за българската култура, в която остави ценен отпечатък.

Представяне на Симеон Хаджикосев в Регионална библиотека “Хр. Смирненски” Хасково, 2017 г. / Източник: Архив на библиотеката

Няколко поколения студенти в Софийския университет помнят неговия безупречен външен вид, осанката му, красивата му дикция и ценните познания по антична и западноевропейска литература, на които ги учеше.

Проф. д.ф.н. Хаджикосев бе член на ПЕН-център за България и забележителна личност от рядка порода – безупречен във всички форми на общуване, човек.

Проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев / Източник СУ “Кл. Охридски”

Роден е в София на 7-и март 1941-ва година в семейството на баща от Великотърновския край и майка от македонски род. Баща му Дончо Хаджикосев и чичо му Косю Хаджиев били изключително културни хора. Чичото запалил у малкия Симеон интерес към езиците – бил полиглот с немски, френски, руски, английски и турски език. Така от съвсем младо момче той започнал да чете на оригинален език произведенията на най-големите западноевропейски автори.

След като завършва с отличие гимназия, Симеон Хаджикосев отбива военната си служба като граничар в Ивайловградско.

Публикува няколко свои стихотворения в сп. “Родна реч”, в. “Средношколско знаме”, в. “На боеви пост” и в кърджалийския в. “Нов живот”.

На представянето на книгата “Докосвания” в Регионална библиотека “Хр. Смирненски” Хасково, 2017 г. / Снимка: Архив на библиотеката

След военната служба завършва Българска филология в Софийския държавен университет. Дипломира се като отличник и му предлагат да стане стажант-асистент по западноевропейска литература към Катедрата по Теория на литературата във Филологическия факултет.

Там работи от 1965-а година, до пенсионирането си през 2009-а, като продължава да изнася лекции до 2016-а година.

Всичките му студенти от този дълъг преподавателски период с чиста съвест биха казали, че часовете при проф. Симеон Хаджикосев са били истинско удоволствие за облагородяване на духа.

Симеон Хаджикосев и литературният критик Пламен Тотев / Снимка: Личен архив на Пламен Тотев

Хаджикосев преминава през цялата йерархия на научната стълбица, както се казва – стъпка по стъпка, изключително достойно. Дисертациите му са върху Пол Елюар и провансалската лирика. Перфектното овладяване на френския език му отваря възможност да преподава в университета “Жан Мулен” в Лион, Франция български език и цивилизация. Бил е гост-професор и в Университета “Георг-Аугуст” в Гьотинген, Германия. И навсякъде е представлявал достойно страната ни като ерудит и достолепна личност.

Основната му научна дейност може да се раздели в две направления – западноевропейска литература и съвременна българска литература. Автор е на повече от 30 книги, на стотици статии, есета и рецензии в литературния и периодичния печат. Основен труд е неговата монументална поредица от 13 тома “Западноевропейска литература”.

Едно от достойнствата на тази обемиста поредица е българоцентричният поглед към процесите и явленията в западноевропейската литература и култура. Освен чисто литературоведските анализи, кото прави, Симеон Хаджикосев умее да вплита в разказа елементи на психобиографизъм, културологически, социологически и антропологически подходи.

По същия начин изнасяше и лекциите си на живо.

Особено интересни сега и вероятно много повече за в бъдеще, са биографичните му книги “Записки на конформиста” (2005) и “Записки на вътрешния емигрант” (2006).

Те черпят основания в една клеветническа акция срещу изтъкнатия учен и патриот, че е бил агент на ДС през 70-те години на миналия век. На 25-и юни 2011-а година проф. Симеон Хаджикосев опровергава изнесената от Комисията информация в отворено писмо до българските медии и институции, поместено на неговия личен сайт. След разследване се оказа, че става въпрос за скалъпена интрига на водещия офицер, който подменя аргументите на Хаджикосев, че не желае да сътрудничи, като ги обръща срещу него. В клеветническия “хор”, самият проф. Хаджикосев за жалост е споменавал и писателите Блага Димитрова и Богомил Райнов, но нека оставим това без коментар, тъй като и между големите имена има хора с низки страсти.

На премиерата на филма на режисьора Станислав Дончев “Блян за щастие”, посветен на 100-годишнината от рождението на Димчо Дебелянов, 2016 г. Симеон Хаджикосев е в компанията на литературните критици Пламен Тотев и Катя Зографова и на сценаристката на филма Теодора Стоилова / Снимка: Личен архив на Пламен Тотев

По-важното е, че този горчив епизод от живота на проф. Хаджикосев несъмнено е бил тежко изпитание за него, тъй като той бе по природа спокоен и уравновесен човек, отдаден изцяло на книгите и красотата на словото. “Обръщането на словото” като бич срещу човек като него, е голям удар и недостойно посегателство върху цялостната му личност. Личност, на която обществото ни дължи много.

Проф. Хаджикосев бе един от малкото наши учени, които носеха в себе си всички компоненти, достойни за престиж и уважение на един български учен пред света.

Симеон Хаджикосев е носител на много награди: наградата “П. Р. Славейков” на Министерството на народната просвета (1981), наградата на СБП за мемоаристика и публицистика (1999), Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище “Нешо Бончев” (2019) и др.

Но най-голямата награда е любовта на хилядите му студенти, които го помнят, и учебниците и книгите, които ни завеща. Високата култура на проф. Хаджикосев остави ярка следа в българския културен живот, който все повече обеднява откъм личности и се пълни с “културтрегери”.

Сигурно на това се дължаха и нападките срещу него.

Симеон Хаджикосев – мисли

Свидетели сме през последите 15-16 години колко много хора пренаписаха биографиите си и смело се впуснаха из вълните на житейското море, започвайки гордо да градят новите си образи. За една нощ изпечени партийни функционери и сладкопойни комсомолци осъмваха като убедени демократи, монархисти, християн-социалисти и какви ли не още. Моите спомени не са опит да си изградя нова самоличност, а само да се помиря със самия себе си, да разбера по-ясно кой съм бил през изминалите десетилетия и кой съм сега в началото на новото хилядолетие. Мемоарите ми са честни и нелицеприятни, в тях не съм си измислял и не съм преиначавал събитията. Те са мой своеобразен автопортрет. (из “Записки на конформиста”)

Както знаете, Българското царство е създадено едва през 1878 г. …— Имайки предвид създаването на Княжество България и закъснялото появяване на просвещенските идеи в България, поради дългия период на ориенталско културно влияние. Княжество България провъзгласява своята независимост от Османската империя и започва да се нарича Царство България едва през 1908 г.

Господ създал света за шест дни и на седмия починал.

… България губи Беломорска Тракия след злощастните Балкански войни… Всъщност България получава Беломорска Тракия след Балканските войни и я губи след Първата световна война.

“Вероятно настъпват големи промени!”. Тодор Живков, със своя селски хумор, се смееше и казваше, че неговият дядо е живял до 105 години. Аз много мрачно гледах на тези негови закани и казвах на синовете си: “Обещавам ви приемственост на “априлската линия” чак до 2015-та година, когато Живков ще е още на власт!” (в интервю за Frognews)

Еми МАРИЯНСКА, impressio.dir.bg

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here