Част от банкнотите от 500 евро в шкафчето на Борисов са истински

0
274

 

Категорично е установена истинността поне на част от банкнотите. Този факт обаче не е оповестяван публично досега от ръководството на прокуратурата. От постановлението на СГП така и не става ясно дали отговорът от Германия също е бил постъпил по това време или по времето, когато наблюдаващият прокурор е информирал изрично със справка Гешев за отговора от Франция. Или бившият премиер Борисов разполага с информация от разследването, която не е публично оповестявана, или просто е налучкал европейската държава, която е отговорила, че не е издавала банкнотата

 

 

Какви важни детайли разкрива едно прокурорско постановление за разследването по един от знаковите казуси за предполагаема корупция по върховете на властта

Постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) по друга преписка, с което Антикорупционният фонд (АКФ) разполага, разкрива някои неизвестни досега обстоятелства от разследването, публично известно като „Пачките и кюлчетата в чекмеджето“ на бившия министър-председател Бойко Борисов.

Казусът беше оповестен през лятото на 2020 г., когато в редица интернет сайтове бяха публикувани снимки и видеозапис от помещения, за които се твърди, че са били обитавани от Борисов, и на които в различни композиции се виждат предмети като банкноти евро, златни кюлчета, пистолет и др.

Бившият премиер досега е правил публично противоречиви коментари относно снимките и записа – и че материалите са монтаж, и че са истински, но аранжирани; и че знае кой е снимал (т.нар. от него „Мата Хари“), и че не му е известно, и пр. В интервю за бТВ от 10.11.2022 г. Борисов[1] се позовава на изявление на главния прокурор Гешев в подкаста на изданието „Капитал“[2], че по разследването от „френска банка и френски съдия-следовател“ са отговорили, че банкнота с такъв номер не е издавана от френска банка.

През годините досега прокуратурата е давала на няколко пъти откъслечна информация за действията си по случая, включително и след запитвания от Европейския парламент. При въпросното си гостуване в „Капитал“ на 20.10.2022 г. главният прокурор казва, че в хода на разследването били запитани банките, които би трябвало да са емитирали банкнотите, и от едната банка, която е европейска, са отговорили, че такава банкнота не съществува.

От постановлението на СГП, което излага част от фактологията по разследването, се разбира, че преписка под номер 10019/20 г. на СГП е образувана на 16.06.2020 г. след самосезиране по информация в медиите. Първоначално за наблюдаващ прокурор на случаен принцип е определена Боряна Бецова, но в началото на месец юли чрез използване на опцията „определен избор“ (т.е. без случаен подбор) са определени още двама наблюдаващи прокурори – Вихра Попхристова и Ивайло Петров. И двамата са били командировани наскоро от по-ниско ниво – Софийска районна прокуратура (СРП).

С постановление от 29.07.2020 г. тримата прокурори образуват досъдебно производство, което се води за това, че:

  • През периода от 11.06.2017 г. до 08.05.2020 г. в гр. София, с цел да заблуди орган на съдебната власт, са използвани технически записи (файлове, съдържащи изображения – снимки) – престъпление по чл. 287а, т. 3 от Наказателния кодекс (НК);
  • През периода от 11.06.2017 г. до 08.05.2020 г. в гр. София, без надлежно разрешение, което се изисква по закон (ЗСРС и НПК), са използвани специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация (фотографиране) – престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК.

Бившият премиер Борисов е разпитван веднъж в хода на делото, на 06.10.2020 г., като разпитът е проведен от командированите прокурори Петров и Попхристова.

В хода на разследването от екипа наблюдаващи прокурори остава единствено Ивайло Петров, тъй като останалите са командировани в други прокуратури – Вихра Попхристова е върната обратно в СРП, а Боряна Бецова е командирована на по-високо ниво – в Апелативна прокуратура – София.

От публичния регистър на командированите магистрати в прокуратурите е видно, че прокурор Петров е командирован в СГП от СРП, считано от 29.06.2020 г. – т.е. скоро преди определянето му без случаен избор като наблюдаващ прокурор по този казус и вече в продължение на близо три години. Командировките са първоначално със заповеди на ръководителя на СГП, а считано от 09.10.2020 г. – със заповед на главния прокурор.

От извършени по делото експертизи са установени серийните номера на пет банкноти с номинал 500 евро, виждащи се на снимките. От справка от Българска народна банка е установено, че според серийните номера на банкнотите, те би трябвало да са пуснати в обращение от централните банки на Австрия (една), на Франция (една), на Германия (две) и на Испания (една). На 02.02.2022 г. са изпратени европейски заповеди за разследване (ЕЗР) до съдебни органи на съответните държави.

От Франция е получен отговор на 05.08.2022 г., че банкнота с номинал от 500 евро със серия и номер U09014849096 не съществува.

От Австрия е получен отговор (не е посочено кога), че няма да изпълнят ЕЗР, тъй като разследването е за деяния, които не съставляват престъпление по тяхното право.

От Германия е получен отговор (не е посочено кога), че двете банкноти действително са пуснати в обращение от тяхната централна банка през 2007 г. и 2009 г., но не разполагат с друга информация за тях.

Отговор по същество от Испания не е получен до момента, а само, че са приели ЕЗР са изпълнение.

С писмена справка по повод писмо от 30.11.2022 г. на зам.-главен прокурор, с което се иска разрешение от наблюдаващия прокурор да позволи на главния прокурор разгласяване на материали от делото предвид предстоящо негово участие в комисията LIBE на Европейския парламент, прокурор Петров информира Гешев за отговора от Франция.

Разследването към момента продължава.

От изложеното могат да се направят следните важни изводи:

  1. Категорично е установена истинността поне на част от банкнотите.
  2. Този факт обаче не е оповестяван публично досега от ръководството на прокуратурата, макар тя да е коментирала делото, включително с цитираната медийна изява на нейния ръководител, в която изрично се споделя само за отговора, в който се говори за несъществуваща банкнота. От постановлението на СГП така и не става ясно дали отговорът от Германия също е бил постъпил по това време или по времето, когато наблюдаващият прокурор е информирал изрично със справка Гешев за отговора от Франция.
  3. 3Или бившият премиер Борисов разполага с информация от разследването, която не е публично оповестявана, или просто е налучкал европейската държава, която е отговорила, че не е издавала банкнотата. Той се позовава на изявление на главния прокурор, в което последният никъде е конкретизирал банка от коя точно европейска държава е отговорила, че не е емитирала такава банкнота (Борисов говори изрично за Франция, а Гешев – за неназована европейска държава).
  4. Към момента, когато е направил изявлението си пред „Капитал“, главният прокурор Гешев не е имал разрешение от наблюдаващия прокурор да разгласява материали от разследването. Интервюто му е от 20.10.2022 г., а разрешение да разгласява материали от разследването е получил след 30.11.2022 г., когато му е изпратена и справката за отговора от Франция. Защо и как главният прокурор е бил информиран неформално за този отговор, бил ли е информиран формално или не и за отговора от Германия, остава неясно.
  5. Разследването е образувано за несъставомерни деяния, чиито потенциални извършители биха се явили единствено разпространителите и авторите на снимките и записа. И двете престъпления, за които се води досъдебното производство, са изначално неприложими към обстоятелствата по случая.

Първо, въпросните технически записи, дори и да са подправени, което не е ясно, въобще не са използвани за заблуда на орган на съдебната власт, т.е. няма как да е извършено престъпление по чл. 287а, т. 3 от НК. Това е престъпление против правосъдието, което може да бъде извършено само в хода на разследване или съдебно производство, като на разследващ или съд се предоставят подправени технически записи. Тук записите са разпространени в публичното пространство, а не са използвани в разследване или процедура пред съд.

Второ, снимките и записът са правени с мобилен телефон, който въобще не е специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, т.е. няма как да е извършено и престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК. Този текст от закона визира единствено именно специални технически средства с нарочно предназначение за изготвяне на тайни записи, а не всякакви технически средства, годни да правят записи.

Важността на текстовете от наказателния закон, по които се води разследването, проличава от отказа на Австрия да изпълни изпратената ѝ ЕЗР поради отсъствие на двойна наказуемост на разследваните престъпления по правото на молещата (България) и на замолената държава (Австрия). Ако разследването се водеше не по тези екзотични и изначално неприложими текстове, а за потенциално корупционно престъпление например, тогава проблем с изпълнението на ЕЗР не би имало.

  1. Историята на избора на наблюдаващи прокурори доказва за пореден път наличието на два отдавна известни и публично коментирани, включително и от АКФ, съществени порока при разпределянето на дела от висок обществен интерес в прокуратурата.

Първо, заобикаля се принципът за случайно разпределение – след първоначалното определяне на наблюдаващ прокурор чрез „случаен избор“, към него впоследствие чрез „определен избор“ се добавя нов прокурор, който от даден момент остава единствен титуляр.

Второ, тези разследвания се водят от командировани от по-ниско ниво и/или от страната прокурори – така се цели гарантиране на лоялност, тъй като прокурорите много лесно могат да бъдат върнати на местата, от които са командировани, а това би било свързано с трудности за тях – намаляване на възнаграждението и/или необходимост отново да се устройват извън София. Иначе остава съвсем неясно защо точно на наскоро командировани от по-ниско ниво прокурори, които не са преминали през спечелен конкурс за повишаване, се поверяват такива важни дела, при наличието на достатъчно титуляри в съответната прокуратура.

  1. Към изясняване на въпроса с истинността на банкнотите се е пристъпило в много късен момент от началото на разследването.
  2. На френските съдебни органи вероятно е било изпратено запитване по конкретен сериен номер на банкнота, а не и заключението на техническата експертиза. Дали изпратеният сериен номер точно съответства на установения чрез експертизата остава неизвестно.

В заключение следва да се подчертае, че макар и откъслечна, информацията за начина на водене на разследването по казуса вади на повърхността наличието на много червени флагове, показващи явното нежелание на прокуратурата да разплете историята, която би могла да разкрива потенциални данни за корупция по високите етажи на властта. Напротив, остава впечатлението, че разследването се използва за изчистване на имиджа на бившия премиер – след като публично се споделя само информация, която е в негов интерес, но не и такава, която би могла да се интерпретира в негова вреда.

източник: АКФ

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here