Петър Витанов: С болката на социалист виждам, че БСП е узурпирана от една шайка посредствени плазмодии, фикуси, неспособни да мислят самостоятелно

0
202

 

Такава пропаст гигантска, такъв разлом – това е Марианската падина, такова чудо няма никъде в цивилизования свят. Дори в най-дивашката капиталистическа държава като САЩ, където бизнесът е на почит, изведен е на пиедестал, имаме прогресивно данъчно облагане и се надявам, че не е далече деня, в който ние можем да говорим свободно за преразпределение на благата у нас.

Големите търговски вериги имат и силно изградени политически лобита, включително дейността им се подпомага и от съответните чужди посланици.

ОССЕ излезе с един доклад, че видите ли, президентът се намесвал. (…) Кристиян Вигенин е член на ръководството на ОССЕ и той услужливо е предложил всичките тези текстове, които са били приети под една или друга форма

Петър Витанов, ръководител на Делегацията на социалистите в Европейския парламент, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

 

– Преди да преминем към основните въпроси от нашия разговор, ви предлагам да започнем с новина от вашата работа в Европейския парламент. С още над 130 евродепутати призовахте за данък за свръхбогатите. Той ще бъде сходен на този, с който ще бъдат облагани мултинационалните компании. Кое налага въвеждането на този прогресивен данък?

Липсата на справедливост – тя е отчайваща. Когато заговорихме за мултинационалните компонии, те плащат 9% данъци – за Европа говорим. А малките и средни предприятия плащат над 15%. Тоест големите мултинационални компании намират начини и вратички да избягват данъчното облагане: имат големи юридически отдели, имат възможност да се регистрират в офшорни зони или по места, където данъците са най-ниски. И по този начин те избягват да плащат данъци. Нещо повече, Илон Мъск ако не се лъжа, през 2011-та година не е платил един цент федерални данъци.

– Той е азбучен пример.

Другите подобни нему като Джеф Безос две години от последното десетилетие не са платили „Амазон“ никакви федерални данъци. Така че това е някакъв начин да се ограничи капиталът. Същото нещо е и данъка върху свръхбогатството.  В Давос 200 мултимилионера, които дойдоха с частните си самолети, самите те подеха инициативата, че искат да бъдат облагани повече. Не може, когато 1% от световното население притежава 80% от благата, те да не бъдат по-солидарни към обществата, към които принадлежат. И затова смятаме, че с налагането на прогресивен данък в зависимост от големината на богатството светът ще стане по-справедлив, държавите ще могат да разполагат с повече средства, за социална политика, ако щете за климатични политики, за социален преход при новите климатични условия, за ред политики, за които в момента не могат да се съберат пари. А не могат да се съберат пари, защото всеки избягва плащането на данъци. Това са всъщност причините: търсене на по-голяма справедливост. Защото сега ние можем да си говорим абстрактно, че неравенството убива, но това е факт: на всеки четири секунди умира човек заради неравенството. Когато държавата не може да подсигури основните човешки права като правото на достъп до здравеопазване, като осигуряване на достойния начин на живот, то това води до човешки жертви. И затова това е някакъв начин – това е само малка стъпка към преодоляване на тези огромни разслоения в обществата.

– Идеята за въвеждането на този прогресивен данък отдавна витае в информационното пространство, но все не се стига до реализирането й. Каква е възможността да стане сега?

В България ли?

– И в ЕС, и особено в България.

По отношение на мултинационалните компании вече има глобална сделка, там вече има няколко неща: ОИСР призовава за 15% минимален данък върху мултинационалните компании. Сделката е въпрос на материализация на месеци. Тоест ние ще имаме реално подобрение. Второ, пак ОИСР предлага въвеждане на минимален корпоративен данък от 15% – пак поради същата причина. Тоест дори в по-развитите от нас държави обществата им са стигнали до извода, че тези, които притежават повече, трябва да бъдат по-солидарни към обществото и успехът на една държава не се корени в ниския данък. Напротив, прогресивният данък говори за еволюцията на едно общество, за степента на демократичност и най-вече за степента на солидарност. Няма нищо по-нормално от това тези, които са надарени, имат повече таланти и имат повече възможности, имат по-голямо влияние, да бъдат и по-щедри към хората, които не могат сами. Това е целият смисъл, поне за мен това е и фундамента. В България понеже се сблъскваме всекидневно с проблемите на нашите граждани, един от най-големите е липсата на справедливост. Такава пропаст гигантска, такъв разлом – това е Марианската падина, такова чудо няма никъде в цивилизования свят. Дори в най-дивашката капиталистическа държава като САЩ, където бизнесът е на почит, изведен е на пиедестал, имаме прогресивно данъчно облагане и се надявам, че не е далече деня, в който ние можем да говорим свободно за преразпределение на благата у нас.

– Вашата идея идва в момент, в който в България от изтекъл в медиите доклад на служебния министър на финансите Росица Велкова става ясно, че заради влошени финансови показатели пенсионерите може да не получат увеличение на пенсиите до края на годината, социалните разходи ще се орежат драстично, капиталовите разходи ще се завъртят около нулата, данъците ще се повишат. Ако идеята ви получи подкрепа, то в какъв период от време може да се приеме и следователно да се транспонира в националните законодателства?

Опасявам се, че това не може да стане по каналния ред в ЕС, защото данъчната политика – освен ако не се променят правилата, при които ЕС функционира, през европейска политика да задължиш страна-членка да приеме определен вид данъчно облагане – това няма да стане. Това трябва да стане през дълбокото осъзнаване на политическите елити, че подобно действие е крайно наложително, за да бъдат преодолени огромните неравенства. Аз се надявам, че няма да е далече времето, когато България може да се похвали с много чуждестранни инвестиции и то не заради ниския корпоративен данък, който се плаща, а заради по-добрия инвестиционен климат, заради възможностите за генериране на повече приходи, заради ясна съдебна система – такава, която не е променлива, заради някаква устойчивост на законодателството и най-вече заради липсата на корупция. Така че поне в далечна перспектива да, тази инициатива е хубава, тя дава някакъв сигнал на страните-членки, тя може да доведе до промяна и се надявам да доведе до промяна и на общо европейско ниво. И се надявам, че българският политически елит ще го вземе под внимание.

– Между другото, от „Левицата“ – това е новата лява коалиция за тези избори – предлагат в следващия парламент свръхпечалбите на търговските вериги у нас да отиват във фонд „Солидарност“ за ваучери за храна. Това дали ще се реализира? Дали ще срещне подкрепа?

Не знам дали ще срещне подкрепа, защото познавам  силата на търговските вериги.

– Нея имам пред вид.

По силата на обстоятелствата ми се е налагало да работя с тях преди години те притежават над 50% от пазара на дребно, т.е.  те диктуват условията и много често тези условия са непосилни дори за самите производители и фирмите доставчици, казвам го от личен опит. Те имат и силно изградени политически лобита, включително дейността им се подпомага и от съответните чужди посланици. Разбира се част от задълженията им са да защитават инвестициите идващи от собствените им страни. Така че по принцип е трудно, но пък е справедливо. Защото когато става дума за търговски вериги ние не направихме това, което трябваше да направим по-рано.

Пропуснахме една чуждестранна търговска верига, когато стъпи на нашия пазар убива много малки магазинчета, които много често получават доставки от месни производители, съответно това убива малките доставчици и малките производители, които са от региона, а за сметка на това имаме едно голяма мултинационална компания, която изнася голяма част от печалбата извън страната. Не казвам, че е лошо. Да, това може би води до намаляване на цените и потребителите го усещат в положителен аспект, но може би трябваше да действаме по друг начин. Например, колегите от Румъния, когато допуснаха големите търговски вериги ги задължиха да бъдат на определена площ, да не влизат в централните градски части, да бъдат в периферията на големите градове. Така съхраниха собствения си ритейл бизнес. Сега вече е късно за нещо подобно, но надценките, които са вече в България, включително и на част от тези търговски вериги не съответстват на разумната печалба, ако може въобще да се говори  за разумна печалба. Да, знам че не е много популярно да се интервенира на пазара, но пък все повече се прави и то от все повече държави. В момент на икономическа криза, смятам че държавата все повече трябва да влезе в ролята си и в някаква степен да подсигури поне малко тази несправедливост. Така че аз бих бил подкрепа на ограничаването на спекулата, защото свръхпечалбата е свързана със спекула, включително по законов и административен път.

– Да преминем към предизборната кампания в България. Оставаме с впечатлението, че основният опонент на БСП – партията от която наскоро ви отстраниха – остава президентът и служебното правителство. Представители на партията дори се срещнаха с мисията на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа, за да им обърнат внимание, че служебният кабинет се намесва в предстоящите избори. Защо го правят? Идеи им ли липсват или търсят алиби за недобро представяне на изборите?

Знаете ли, това с ОССЕ, въпросната организация, която цитирахте, тя нали излезе с един доклад, че видите ли, президентът се намесвал. Да Ви кажа как стават докладите, защото съм бил член на ПАСЕ. Бил съм и наблюдател. Това е сходна организация от гледна точка на възможността за наблюдение на изборите. Кристиян Вигенин е член на ръководството на ОССЕ и той услужливо е предложил всичките тези текстове, които са били приети под една или друга форма. И това е българска работа. Дори в заключението на ОССЕ, което го размахваха преди една година. Но няма какво да се задълбочавам.

Вижте, да Ви кажа с огромно, огромно съжаление за това, което виждам в БСП, не знам кой ще е виновен. Сигурно пак ще са виновни служебното правителство, или изключените, или изгонените, или марсианците, Гришата, кишата, не знам кой, все някой ще бъде виновен. Пропастта обаче към която са ни запътили тези ликвидатори е все по-ясно отчетлива и няма абсолютно никакво оправдание за техните действия. И на тези хора ще им търсим политическа отговорност. Няма значение дали съм вътре или извън БСП. Казвам го с болката на един социалист, който вижда, че организацията, в която е вярвал години наред, е узурпирана от една шайка посредствени плазмодии, фикуси, неспособни да мислят самостоятелно. Хванали са се за постовете и в стремежа си, ако щете, да останат министри в едно или друго ведомство, са готови да продадат и малкото останало доверие на обикновените социалисти. Защото ми е болно от първа политическа сила да се превърнем в пета…

– На кантар?

На кантар… дали ще влезем в парламента и услужливо да предлагаме услугите си или на десните, или на още по-десните за формиране на някакви правителства. Говоря за тясното ръководство – омерзително е. Говоря ви и ето, ето, разтрепервам се и не знам какво да кажа.

– Вие имате впечатления: как изгражда своята предизборна кампания БСП?

Опитват се да водят кампания, в интерес на истината ние имаме традиция. Наистина последователно, години наред сме изграждали дори капацитет за начина, по който се води една кампания. Все още има рефлекс. Знаете ли, виждам, парадокс обаче, виждам, че най-възрастните наши другари се отзовават на срещите. Но не може да не ми направи впечатление броят на хората, които посещават тези срещи. Мога да направя съпоставка, в Русе, когато се откриваше кампанията в 2012 г. – залата на Университета – най-голямата – 2800 души, препълнена, а сега отиваме в една малка заличка 146 човека в Русе – 200 хиляден град. А като област сигурно е четвърт милион. Няма как да не ми стане болно. Няма как на снимките да виждам наистина най-възрастните ни другари, с огромно уважение и адмирации към тях, но да липсват младите хора. Тези, които могат да продължат тази традиция в БСП.

Няма как да не ми е болно, като видя посланията, които излъчва моята партия. Защото извинявайте, ама да говорим за джендъри, нещо което в правния мир не съществува, да ангажираме някакви хора, да водим някаква абсурдна хомофобска кампания, абсурдна, която освен да носи подигравка и да ни превръща в посмешище за разумните хора и да предизвиква изумлението дори на родители, които много ясно си дават сметка, че проблема в българското образование не са джендърите. Проблемът е в липсата на средства, защото то може да е безплатно, ама аз имах седмокласник миналата година и знам, колко пари съм дал за уроци. Знам, какво означава да отгледаш един ученик и да го възпиташ – трябват пари. Само часовете в училището не стигат. Децата искат и извънкласна дейност. И всичко това струва пари. И тези уроци, които стават все по-наложителни, това е големият проблем: недостигът на средства на тези родители, които все по-трудно намират пари, за да облекат, да възпитат и да образоват собствените си деца в държава, в която уж образованието е безплатно. Това е големия проблем.

Какви са тези джендъри… това е някаква полюция на болен мозък, извинете. Не знам по какъв друг начин да го определя. Знаете ли, простотиите за 30 – 35 – 70 пола, за някакви тоалетни за трети и найсти пол. По силата на обстоятелствата работя в чужбина, имах възможност да ходя по работа миналата година в Сингапур и в Щатите, работя регулярно в Белгия, във Франция, минавам всяка седмица през Германия, Бога ми, не съм видял нито едно дете да се обръща към майка си или баща си с „родител 1“ или с „родител 2“. Не съм видял нито една детска градина или училище да има трета, пета или шеста тоалетна. Не съм видял едно училище, в което момченцата да ходят облечени като момиченца. Това са абсурдните, безплодни идеи. Когато не можеш да предложиш решение на едно общество, което има въпиюща нужда от повече справедливост и проблемите са коренно различни и ти говориш за джендърите – и 5% на изборите са ти много.

– Наричате кампанията хомофобска, но от БСП изтъкват като нейно предимство организирания референдум против навлизането на джендър идеологията в училищата. Какъв ще е резултатът от него и каква полезност може да се очаква за партията?

Резултатът от гледна точка на електорална подкрепа ще бъде катастрофален, ще отблъсне и малкото останали разумни, трезвомислещи хора. От гледна точка на правни последици – нула. Нула. И понеже видях начина, по който е формулиран въпроса, това е все едно да питате: искате ли слънцето да изгрява или да залязва. И какво като кажем „да“ или „не“? Никой не иска да има седми пол в училищата, но не виждам, къде ги карат да си променят пола, или да харесват хора от своя си пол, или да ги насочват към подобни неща. Имам двама ученика вкъщи. Ако има проблеми, то те идват от средата, в която тези хора са расли.

– Различни социологически проучвания сочат за БСП на тези избори евентуално спечелени около 20 мандата – което е с няколко по-малко от 48-ия парламент. Тенденцията надолу продължава. Какво ще последва?

Това, което ще последва, ако нещата не се променят, е абсолютното обезличаване на партията и при невъзможност за сформиране на правителство и отиване на нови предсрочни парламентарни избори аз ви го казвам тук в това студио: БСП няма да премине бариерата. Няма да мине електоралната бариера от 4%. Изобщо не говоря след една година за европейските избори, където бариерата ще е по-голяма – тя е близо 5%. Тогава ви се подписвам с две ръце, че няма да мине. Не заради друго, а защото левите хора се самоорганизират, социалистите повече не могат да припознаят БСП като своя партия. Не могат да припознаят тези хора, които ликвидираха социалистическата идея и социалистическата надежда за една по-справедлива, по-равнопоставена държава. Те не се асоциират с тях, защото не можеш да се асоциираш с хора, които нямат капка доблест, след като си в основата на постигането на тези катастрофални резултати да седиш. И тогава тези всичките социалисти под една или друга форма ще се обединят някъде другаде. Казвам ви, това, което се случва в момента, е: стискат зъби хората на моята възраст, които са останали – ние сме генерационно обременени в някаква степен, стискат зъби и казват: след 2-3 април напускаме, ако няма промяна в партията.

– Каква промяна?

Промяната се изразява винаги в три аспекта. Първата промяна е кадровата. Няма кой да повярва на тези хора, съжалявам. Тясното ръководство се състои от хора, неспособни да генерират политики, това са хора с ограничен интелектуален капацитет, тъй като по-интелигентните отдавна напуснаха или бяха остракирани, хора, които трудно могат да намерят препитание или реализация другаде. Съответно усещане и качества като доблест, като отговорност са им чужди. Мнозинството от левите хора в България не ги припознават. И те трябва да си тръгнат – това е най-наложителното условие. Това е обективно. Към тези хора не питая абсолютно нищо негативно. Възмутен съм от това, че те ще затрият една партия, за която хора са умирали, а други пък са си давали имуществото. Това е първото необходимо. Второ, категорично нови политики. Нови политики, с които да привличаме нови хора. Няма как в 21-ви век, каквото и да ни говорят каква била Европа, пък какви били ценностите й и не знам какво, ама там лявото е ляво и е по-ляво. Това е, което трябва да направи България: ускорено икономическо развитие в няколко направления – инвестиции, средства включително чрез ролята на държавата, участие в икономическите процеси, висока добавена стойност, друг тип преразпределение, друг тип данъчно облагане. Какво ни е страх?

Ние на какво сме партия: на работниците ли сме, или на едрия капитал, или на дребния – ако можем да ги обхванем всичките е най-добре! И понеже ние отдавна сме загубили фокуса, страх ни е да говорим за данъци, страх ни е да кажем, как в България и труда, и капитала се облагат по един и същи начин. Е, докато ни е страх, няма кой да ни повярва. Не можеш да обложиш еднакво и олигарха, и бедняка. Една трета от хората в България работейки на минимална работна заплата нямат пари за дрехи, не могат да си купят кашкавал и ти да ги обложиш по един и същи начин със свръхбогатите. Докато това не променим, няма да се получат нещата. Ето, минава зимата. Ние нямахме зима тази година, има климатични изменения. Ако наистина искаме да оставим на децата си планета и среда, в която ние сме имали възможност да се развиваме, трябва да променим начина, по който функционира икономиката или, ако щете, ние самите се държим.

Т.е. имаме нужда от радикална икономическа промяна, която да спре или да ограничи климатичните изменения, които ги виждаме и които ще бъдат драматични и които водят след себе си пустини, недостиг на храна, емигранти… И ако ние не се обърнем към този проблем, но не просто да се обърнем, а да намерим решение, но не просто решения във вид на зелен талибанлък,  а такива, които могат да сложат борбата с климатичните изменения на справедлива социална цена, така че да не се плаща дадена трансформация от бедния. Какви леви хора сме изобщо. Чета умопомрачителни неща за българското здравеопазване – търговци на смърт, злоупотреби с лекарства, липса на достъп до здравеопазване… Ако не променим здравната система, ние живеем по-малко от средния европейски гражданин и то заради недостига на средства, влошената доболнична помощ, липсата на достъп до здравеопазване. Ако не решим въпроса с българските ученици и техните родители, които да могат да си позволят да плащат допълнително, за да могат децата им да бъдат грамотни функционално, каква лява партия сме? Никакви джендъри, никакви мендъри.

– Как би трябвало да се държи в изборите една модерна лява партия?

Не знам точно формулата. С пет последователни избора за по-малко от две години наистина е трудно. Съжалявам, но политика се прави с пари, тя трябва да достига до все повече хора, затова са нужни все повече финансови средства, за да може да насити и медийното пространство, и физически, и интерактивно. Това обаче, което не бива да се пренебрегва, са срещите с хората. Срещите не просто с най-твърдия, най-възрастен електорат, а да търси нови привърженици. А за да можеш да търсиш нови привърженици, трябва да можеш да им кажеш нещо. Хора, които не могат да формулират изречение с повече от подлог, сказуемо и допълнение, наистина изпитват още по-големи затруднения.

– Защо и за тези избори не успя да се консолидира за пореден път левият вот?

Защото всички ние се надявахме и се надяваме, че БСП може да бъде онази партия, която е хегемон в лявото, която да мобилизира целия ляв електорат – от комунистите да социалните либерали. Това с всеки избор изглежда все по-невъзможно. Виждате, че се появява нова лява партия в лицето на „Левицата“, която все пак предоставя избор на хора, които не искат да се асоциират с БСП. Там също има някакво прегрупиране и преформатиране. Аз съм убеден, че ако резултатите продължат да бъдат такива, че ако ръководството, което продължава да души партията не си замине доброволно, то на следващите избори ще има много по-голямо ляво обединение с много повече хора, които ще търсят консолидация – въпреки БСП.

– Временно решихте да членувате в германската социалдемократическа партия, докато бъде възстановено членството ви в БСП. Осъществихте ли това ваше символично решение?

Да, да, аз съм си подал заявлението, свързали са се оттам с мен, изготвят ми картата физически – пластиката ще си я получа съвсем скоро.

– Разбрахме, че с другите изгонени готвите съдебен иск срещу „бутафорното“ изключване. Докъде стигнахте?

Първо с останалите ми колеги заминаваме заедно в Брюксел, където ще имаме серия от срещи, ние – изключените, с представители на европейските институции, които демонстрират солидарност, съпричастност към политическата ни съдба. И това е важно, защото е допълнителна форма на легитимация. А колкото до съдебния иск, знаете ли, тези хора – ръководството, те не са подали промените в съда, които настъпиха на Конгреса. Знаете ли защо, защото няма какво да жалим, защото де юре, още не сме изключени. Тъй като актуалното състояние вписва в съда членовете на ръководните органи. Ръководният орган в случая е Националният съвет. И по настоящо актуално състояние аз все още съм член на висшия орган на БСП. Честно ви казвам, следващия път ще отида. А когато си променят мнението, в момента в който го променят, ще заведа съдебния иск и ще ги осъдя. В това няма никакво съмнение, тъй като рано или късно тя, справедливостта възтържествува. Първо ме изключиха по неправомерен начин – фалшифицирайки и манипулирайки резултата – видя го цяла България, цяла България. И второ ме изключи орган, който няма правомощията да ме изключва. Да, те са специалисти в апаратните хватки, но понеже ат-хок решиха да го направят, понеже бяха доста фрустрирани и не го бяха дообмислили съвсем и сега ще си понесат последиците.

– На какво разчитате във Вашата мисия – борба за реформиране на БСП, след като сам казахте, че апаратните хватки се владеят от сегашното ръководство?

Сегашното ръководство може да разчита на следващите избори на 150 – 160 хиляди гласа, не повече. Имаме над един милион леви избиратели. Разчитаме първо – да променим партията си; второ – да съумеем да консолидираме всички хора, които са леви, гневни, изпитват усещане за несправедливост, които искат да живеят в едно по-добро общество. Хора, които са готови да подкрепят механизми, мерки – икономически, политически, за да го постигнат. Нашата битка е само етап, през който преминаваме. Да, той е болезнен, но се надявам да не се случи по начина, по който се проведе в Унгария, в Полша, когато там левицата изчезна и трябваше след десетилетия да започне да възстановява позициите си. Надявам се при нас това да се случи много по-бързо, но все пак, за да се случи, трябва разум.

източник: „Фокус“, интервю на Цоня Събчева  

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here