САЩ разработват план за защита на Черно море, разчитат на България и Румъния

0
213

 

Понастоящем Турция не позволява на военни кораби да влизат в морето през Босфора, който тя контролира и може да затвори.

„В Черно море трябва да разчитаме на трите членки на НАТО –България, Румъния и Турция – да поемат водеща роля. За тези три държави е доста трудно да се обединят и да започнат да действат заедно, както направиха балтийските държави, например“, коментира Стивън Хорел, бивш офицер от военноморското разузнаване на САЩ, който изучава региона в Центъра за анализ на европейската политика във Вашингтон

 

Черно море е особено слабо място на източния фланг на НАТО, съобщи телевизия NBC, позовавайки се на бившия британски офицер Глен Грант. Сблъсъкът на американски дрон с руски изтребители тази седмица още веднъж подчерта значението на Черно море, което отдавна заема централно място в съперничеството между Москва и Запада.

Инцидентът повдига важен въпрос, на който Вашингтон и неговите съюзници трябва да отговорят: имат ли ясна стратегия по отношение на критично важната водна артерия, която отдавна заема централно място в съперничеството между Москва и Запада, а сега може да се превърне в основна точка на напрежение.

Конгресмени и бивши военни казват, че отговорът е от решаващо значение, тъй като сега на карта е заложена жизнеспособността на сделка, благодарение на която изключително важните доставки на зърно могат да напускат украинските черноморски пристанища и защото руският флот използва този район като плацдарм за атаки срещу украински градове.

Дълбочината на конфликта

Черно море, понякога наричано от някои „потенциално буре с барут“, е малко по-голямо от Калифорния и мие бреговете на шест държави – Турция, Румъния и България, всички членове на НАТО, и Грузия и Украйна, считани за партньори, но официално не са част от алианса.

Русия също има излаз на Черно море.

Навремето САЩ помагаха на съюзниците да поддържат присъствието си в Черно море и провеждаха учения там, но администрацията на президента Джо Байдън изтегли американските кораби от района, когато стана ясно, че руснаците се готвят за военна кампания в Украйна. Понастоящем Турция не позволява на военни кораби да влизат в морето през Босфора, който тя контролира и може да затвори.

Това означава, че САЩ просто нямат капацитета и средствата да възстановят сваления дрон, за който американските военни твърдят, че е трябвало да потъне, когато се е сблъскал с руски изтребител.

„Това показва липса на цялостен подход към регион, който е важен не само за нашите съюзници и страните, граничещи с Черно море, но и за сигурността на САЩ“, заяви сенатор Джийн Шахин пред NBC News, коментирайки намалената военна роля на Америка в региона.

САЩ нямат кораби в района, които да приберат останките от дрона, а единственият съюзник на НАТО с достъп до Черно море и достатъчно силен флот, за да се приближи до мястото на катастрофата, е Турция, която се опитва да поддържа относително приятелски отношения с Москва, докато тя води война в Украйна.

Генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, заяви пред репортери в сряда, че вероятно не е имало много останки, които биха могли да бъдат събрани така или иначе. Той заяви, че дронът е паднал на място, където дълбочината достига до 1500 метра, и американските военни са се уверили, че всички техни данни за носителите са били изтрити.

Русия обвини САЩ за сблъсъка, като заяви, че нейният изтребител не е влязъл в контакт с дрона и не е използвал оръжие. Тя обвини Вашингтон в провокация и провеждане на наблюдение в близост до руската граница.

Руският президент Владимир Путин превърна разширяването на присъствието на Москва в един от приоритетите си. Той анексира Кримския полуостров – където от векове стои руският Черноморски флот и който служи като гръбнак на способността на Кремъл да проектира влиянието си в региона – и отдавна се намесва в делата на съседни държави като Грузия.

Шахин, която председателства сенатската подкомисия по външни отношения за Европа и регионално сътрудничество в областта на сигурността, и други конгресмени заявиха, че инцидентът с дрона от тази седмица показва, че САЩ трябва да разработят план за действие за защита на Черно море.

Инцидентът с дрона накара Шахин, която през февруари посети военновъздушна база на НАТО в Румъния, да внесе отново своя законопроект, който разработи заедно със сенатор Мит Ромни. Законопроектът ще изисква от администрацията на Байдън да разработи в рамките на 180 дни междуведомствена стратегия, която да задълбочи икономическите и военните връзки със страните от региона.

„И двете страни са много заинтересовани от това, защото – на фона на украинския конфликт, този инцидент с безпилотен самолет и това, което се случва с морските пътища в момента – за нас е абсолютно ясно колко важен е този регион“, подчерта Шахин и добави: Повечето от държавите, които граничат с Черно море, са наши съюзници, така че сега е много важно да им покажем, че подкрепяме нашите съюзници.

Дали Черно море е слабо място?

Бивши служители по въпросите на националната сигурност, които преди това са работили в региона, отбелязват, че равнището на инвестициите на САЩ и НАТО в Черно море не съответства на стратегическото му значение. Те заявиха, че въпреки реториката на НАТО, активността на Запада в региона е започнала да намалява след присъединяването на Крим към Русия.

Бившият британски офицер Глен Грант, който е работил като военен инструктор и консултант в Украйна и България, заяви, че Черно море е особено слабо място на източния фланг на НАТО.

„От тази страна няма НАТО – поради слабостта на България и Румъния и непримиримостта на Турция. Поради тази причина в Черно море няма присъствие на НАТО“, предупреди Грант.

Един от служителите на НАТО, който помоли да не бъде назоваван, заяви, че Черноморският регион е от „стратегическо значение“ за алианса. Той добави, че членовете на алианса са увеличили присъствието си там в отговор на анексирането на Крим от Кремъл през 2014 г. и инвазията в Украйна, която Русия започна миналата година.

Официалният представител заяви, че НАТО е увеличил мисиите си по охрана на въздушното пространство на Румъния и България, разположил е повече системи за противовъздушна и противоракетна отбрана в Румъния и Турция и е изпратил нови бойни групи в региона.

Стивън Хорел, бивш офицер от военноморското разузнаване на САЩ, който изучава региона в Центъра за анализ на европейската политика във Вашингтон, заяви, че Турция, която служи като южен бастион на НАТО и разполага с едни от най-силните военни сили в алианса, „трябва да играе централна роля“ във всяка стратегия на НАТО за Черно море.

САЩ трябва да намерят начин да превърнат Турция в по-надежден партньор, докато Вашингтон установява по-тесни връзки с държави като Румъния и България.

Сега се наблюдава известно движение към по-тясно сътрудничество. В сряда, 15 март, президентите на Румъния и България се срещнаха в София и подписаха споразумение за укрепване на връзките.

„В Черно море трябва да разчитаме на трите членки на НАТО –България, Румъния и Турция – да поемат водеща роля“, каза Хорел. „За тези три държави е доста трудно да се обединят и да започнат да действат заедно, както направиха балтийските държави, например“.

Освен това решаващ фактор е споразумението за зърното, което изтича в неделя /към момента на написване на този анализ президентът на Турция Реджеп Ердоган съобщи, че зърнената сделка ще бъде удължена – бел. БГНЕС/

Споразумението, постигнато с посредничеството на Турция и ООН, позволи на Украйна – един от най-големите износители на зърно, слънчогледово олио, пшеница и царевица в света – да стабилизира световните пазари и да гарантира глобалната продоволствена сигурност. Сделката също така позволи на Украйна да реализира така необходимата печалба от продажбата на зърно.

В процеса на удължаване на споразумението Русия се опита да постигне повече отстъпки и съкрати срока от 120 на 60 дни, което накара мнозина да се опасяват, че сделката може да бъде провалена.

При посещението си в сряда в склад на ООН в Адис Абеба, където се съхранява част от украинската пшеница, доставена в етиопската столица, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че е наложително споразумението да бъде удължено.

„Можем да предвидим какво ще се случи, ако това не се случи. Това буквално означава, че това, което виждате тук, просто няма да стигне до много други места“, каза Блинкен.

Очевидно е, че за известно време всички погледи ще бъдат насочени към Черно море.

източник: БГНЕС

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here