Сергей Лавров ексклузивно пред ТАСС: Кой за какво се бори?

—  Добър ден, Сергей Викторович. Днес имаме възможност да ви зададем няколко въпроса, благодарим ви за това. Отношения между Русия и САЩ. По-рано беше съобщено, че страните са имали „някакви контакти“ по СТАРТ. Продължават ли те и какво толкова ужасно трябва да се случи, за да седнат най-после Москва и Вашингтон на масата за преговори и да започнат да се договарят за нов световен ред?

– Няма контакти по Договора за стратегически нападателни оръжия с американците. Пишат ни бележки, протестират и заявяват, че нямаме право да вземем решението, което сме взели. Всичко това са правно незначителни аргументи. Дадохме да се разбере много ясно както в речта на президента, така и в изявлението на Министерството на външните работи, че американците подкопаха фундаменталните принципи, на които се основава договорът и които са изложени в преамбюла, в който изрично се посочва, че Русия и Съединените щати ще разработят отношенията на сътрудничество, основани на взаимно доверие, взаимно уважение, ще гарантират неделимостта на сигурността в контекста на техните усилия за поддържане на стратегическа стабилност. Няма нужда да убеждаваме никого, че всички тези принципи са осквернени и отхвърлени от сегашната американска администрация. Все още ни обвиняват, знаете ли какво? Когато обявихме, че въпреки преустановяването на участието ни в договора, ние ще спазваме количествените показатели, фиксирани в него за периода на действие до 2026 г., според тях Русия се опитва избирателно да изпълнява задълженията си по договора. Това е погрешно.

Ние напълно прекратихме участието си в това споразумение. И нашата готовност да поддържаме таваните на стратегическите нападателни оръжия, определени в договора, не е нищо повече от жест на добра воля.

Що се отнася до въпроса ви какво трябва да се случи, за да възобновим контактите си със САЩ, те трябва да променят поведението си. Те трябва да се върнат към цивилизованите принципи на водене на междудържавни отношения, включително принципите, заложени в договора СТАРТ. И разбира се, те трябва да се ръководят от принципите на Устава на ООН, който предвижда необходимостта от зачитане на суверенното равенство на държавите. Действията им директно противоречат на тези принципи. На Русия е обявена хибридна война, при това всеобхватна. И в тази ситуация, когато САЩ водят такава политика, не виждам какви промени трябва да настъпят, освен в рамките на американския истаблишмънт и, разбира се, в колективния Запад, който е напълно смазан от Вашингтон. Надяваме се, че някой ден разумът ще надделее, ще надделее логиката на диалога, а не на конфронтацията; балансът на интересите, а не решаването на техните геополитически задачи чрез хибридни и други войни. Но засега не виждаме признаци, че Съединените щати са готови дори да помислят за необходимостта от връщане към корените, залегнали, както казах, в международни правни документи, преди всичко в Устава на ООН.

—  Темата за Приднестровието през последните седмици ту се усилва, ту затихва. Каква е вашата прогноза: какво ще се случи с Приднестровието и може ли да възникне ситуация, при която Русия да се нуждае от пряка защита на руския свят там?

– В Приднестровието според мен живеят 250 хиляди руски граждани. Разбира се, ние носим отговорност за тях. На първо място, това е нашият мироопазващ контингент и група войски, които охраняват огромен склад за боеприпаси в Колбасна (бел. ред. – село в Рибнишкия район на Приднестровската молдовска република на брега на приток на река Рибница). И ние имаме мандат, който беше договорен навремето с всички партии. Убедени сме, че този мандат напълно запазва своята актуалност и ще се ръководим от него. Ако говорим за общата ситуация в Приднестровието, то тя се влоши в резултат на политиката, която правителството на Молдова, начело с президента Мая Санду реши да следва. Политиката е откровено антируска, антирусийска, антиприднестровска, ако щете.

Законодателно е въведено наказание за т.нар. сепаратизъм. Но ние не виждаме сепаратистки настроения в Приднестровието. Виждаме, че ръководството на Приднестровието има силно желание да изпълни споразуменията, които бяха сключени във формата „5 + 2“ и които са насочени към пълно, взаимно приемливо уреждане на статута на Приднестровието. За съжаление, форматът „5 + 2“ всъщност е замразен. До голяма степен това беше улеснено по линия на Запада, който реши да вземе „уреждането“ в свои ръце, да наложи това уреждане на Тираспол и напълно да подкрепя конфронтационната, недалновидна и задънена политика на президента Санду.

Своята крайно негативна, подривна роля играе и украинското ръководство, което в нарушение на статута си на посредник във формата „5+2” недвусмислено застана на страната на Кишинев и по всякакъв начин подкрепя неговите войнствени и деструктивни стремежи към Приднестровието, разкопава отбранителни съоръжения и укрепления между Украйна и Приднестровието и по всякакъв начин демонстрира готовността си да се намеси в този процес, включително със сила.

Искам отново да кажа, че Русия отговаря за сигурността в Приднестровието в пълно съответствие с мандата, който имат нашите военни. Ние ще се ръководим от този мандат.

–  Относно Украйна искам да ви задам не толкова журналистически въпрос, а въпросът, с който обикновените хора идват при нас, журналистите. Какво ще се случи с Украйна и ще остане ли нещо от нея? 

– Вероятно този въпрос вълнува всеки нормален човек, който се тревожи за съдбата на тези хора, които живеят не само в Украйна, но и в постсъветското пространство като цяло. Знаете, че няма нужда да повтаряме историята на развитието на тази криза след кървавия антиконституционен преврат, когато Западът реши отново да заплаши Русия, като култивира нацистка теория и нацистка практика. В случая това става чрез незаконно дошлото на власт ръководство на Украйна. И всички знаем проявите на русофобия, проявите на откровен расизъм, когато всичко руско е забранено със закон, когато нацистките организации получават пряка подкрепа от държавата, открито демонстрират, включително в присъствието на чуждестранни гости от западните страни, парадират с ивици, които възпроизвеждат символите на СС дивизии.

Знаете ли кой друг въпрос е важен според мен в тази връзка. Сега се замислих: кой за какво се бори? Зеленски съвестно продължава линията на своите предшественици. Нека ви напомня, че след държавния преврат първата инициатива на дошлите на власт пучисти беше искането да се отмени регионалният статут на руския език, да се изгонят руснаците от Крим. След това имаше изявления на тези хора, които се установиха на власт и бяха признати от Запада. Например, тогавашният председател на правителството на Украйна г-н Яценюк нарече руснаците в югоизточна Украйна, които не приеха държавния преврат, нечовеци. Впоследствие г-н Порошенко, който стана президент, парадирайки с идеите си, заяви, че украинският режим определено ще победи онези, които се противопоставят на на преврата; че децата на лоялните на властта украинци ще учат в прекрасни детски градини и училища, а децата на тези, които не приемат преврата, ще гният в мазетата (бел.ред. – изявлението на Порошенко).

Е, по-късно самият Зеленски, не толкова отдавна, когато го попитаха какво мисли за хората, които са в Донбас, отговори така: има хора, но има същества. 

И изобщо, продължи г-н Зеленски, ако някой от гражданите на Украйна се чувства съпричастен към руската култура, към руския свят, то неговият съвет към такива хора е: в името на бъдещето на вашите деца, на вашите внуци, омитайте се на територията на Руската федерация. Когато сега Зеленски и неговата камарила, с подкрепата на Европа, САЩ и като цяло колективния Запад, изисква връщането на териториите, които са определяли границите на територията на Украйна през 1991 г., по време на нейната независимост, тогава аз бих искал да задам въпрос на тези, които си позволяват подобни обаждания: как имат намерение да се отнасят към тези хора. Невъзможно е да си представим, но тези, които призовават за това, трябва да се замислят: как ще се почувстват тези хора, ако хипотетично изведнъж ще се окажат отново в границите на Украйна през 1991 г., когато ги наричат ​​същества, нехора, когато са длъжни да забравят всичко руско или да се измъкнат на територията на Русия?

Ние, за разлика от онези, които се борят за тази цел на Украйна под ръководството на сегашния нацистки режим, все пак провеждаме нашата специална военна операция само в името на онези хора, които са потиснати в нарушение на всички възможни международни норми и принципи, в нарушаване на тези основи, където е провъзгласена независимостта на Украйна, където в декларацията за независимост изрично се казва, че те искат да бъдат неутрална, извънблокова държава и ще бъдат такива. Пряко се декларира предоставянето на всички права на руските и рускоезичните и въобще националните малцинства и пряко се декларира интересът да живеят в мир, добросъседство и хармония с всички свои съседи. Всичко това сега е зачеркнато и предоставено за разкъсване от неонацистите, които управляват шоуто в Киев. 

И така: знаем за какво се борим. Ние знаем, че искаме да освободим тези хора от всяка заплаха, под която техните животи, техните традиции и семейства могат да бъдат поставени от настоящите украински власти.

Историята и географията не се избират, затова нямаме право да оставим тези хора да бъдат разкъсани от нацисти и расисти.

източник: ТАСС; превод и редакция: BIG5