Преди 19 години България бе приета в НАТО

0
246

 

Повече от половината българи подкрепят членството на България в Алианса, но една трета от обществото ни е за излизане от НАТО, сочат данни от проучване на НАТО, цитирани от БТА.

На 29 март 2004 г. във Вашингтон България депозира документите си по присъединяването към Северноатлантическия договор и с това става част от политическия и военен съюз НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор).

Въоръжено нападение, предприето срещу една или повече страни, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички, гласи член 5 от Северноатлантическия договор. „Страните по настоящия договор потвърждават своята вяра в целите и принципите на устава на Организацията на обединените нации и желанието си да живеят в мир с всички народи и правителства, решени да защитават свободата на своите народи, тяхното общо наследство и цивилизация, които се основават на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона“, се посочва още в договора.

Преди депозирането на документите във Вашингтон, на 18 март 2004 г. Народното събрание ратифицира Северноатлантическия договор, а на 2 април в Главната квартира на НАТО в Брюксел е официалната церемония по отбелязването на присъединяването на новоприетите седем страни към алианса. Освен България, още шест страни от Източна Европа стават пълноправни членове на НАТО – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния.

„На 29 март 2004 г. финализирахме и подпечатахме започналия през август 1990 г. преход между два цивилизационни модела — от ориенталска диктатура към европейска демокрация“, заяви за БТА д-р Соломон Паси – бивш министър на външните работи (2001-2005 г.) и основател и президент на Атлантическия клуб в България.

България е уважаван съюзник в НАТО и страната ни изпълнява съвестно своите съюзнически ангажименти, и допринася за колективната сигурност, посочи за БТА Златин Кръстев – временно управляващ постоянната делегация на България към НАТО.

Промените в България след приемането на страната в НАТО

България влезе в НАТО, за да може да бъде равноправен партньор в диалога с Русия, която беше положила всички усилия това да не се случи. Но през 2004 г. тя бе принудена да осъзнае силата на свободолюбивия българския дух и жаждата му за независимост, сигурност и просперитет, съответно ѝ се наложи да промени своята политика и да увеличи средствата за финансиране на информационни операции и възвръщане на загубеното си влияние над нас, коментира Златин Кръстев.

„На 29 март 2004 г. финализирахме и подпечатахме започналия през август 1990 г. преход между два цивилизационни модела — от ориенталска диктатура към европейска демокрация“, заяви д-р Соломон Паси.

България в Алианса 19 години по-късно

През 2004 г. България, още преди подписване на Договора ни с ЕС, имаше авторитета да налага реформи и иновации в НАТО, в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и дори в ЕС, каза Соломон Паси. Според него днешните визионери на България трябва да се преборят с лидерите на страната, за да възвърнат този авторитет.

Влизайки в НАТО, влизаш в едно семейство, ставаш част от една фамилия, в която всички се подкрепят, независимо кой на какъв етап е от своето икономическо, културно или социално развитие, обясни Златин Кръстев. По думите му това е символизирано от кръглата маса – на нея всички са равни, няма челно място, всеки дава това, което може, за да подпомогне общата сигурност. Когато някой има нужда от помощ, останалите са солидарни с него и му помагат, и всички решения се взимат заедно, добави временно управляващият постоянната делегация на България към НАТО.

Отношението на съюзниците на България към страната ни

България е уважаван съюзник в НАТО, заяви Кръстев. Той посочи, че страната ни изпълнява съвестно своите съюзнически ангажименти и допринася за колективната сигурност. „Никой няма да разположи батальонна бойна група на място, което не се счита за достатъчно сигурно. Всеки ден на вратата ми тропат посланици от държави от цял свят, включително технологично развити, богати и проспериращи. Всички те се интересуват от България като надежден съюзник в най-успешния съюз в човешката история“, добави Златин Кръстев.

По-важно от това „как ни приемат“ е „как се представяме“, смята Соломон Паси, който добави, че според него отговорът е „неадекватно“ – в  сравнение с всичко направено през 1990 – 2007 г., когато въведохме България и в ЕС. Защото лидерите ни спряха да мечтаят, а мечтателите „сдадоха“ лидерството, каза още Паси.

НАТО след началото на войната в Украйна

През 1999 г. Атлантическият клуб предупреди, че абдикацията от ядрена гъвкавост на Алианса е като да си стреляме в краката, посочи Паси. По думите му трябва да се завърнем към възпиращата „кадифена“ сила на ядрените оръжия, предотвратили Трета световна война. „Решението на Путин от последните дни – да разположи ядрени оръжия в Беларус, показа, макар и 24 години по-късно, че сме били съвсем прави. Вярвам, че войната в Украйна ще ускори мисленето в НАТО, включително и за нова възпираща ядрена самозащита“, каза той.

За да има мир, трябва да бъдеш готов да победиш във война, само така ще бъде гарантирано, че няма да се стигне отново до война и мирът ще възтържествува, коментира Златин Кръстев. Според него възпирането на чужда атака, още преди тя да е започнала, е основополагаща причина за създаването на алианса през 1949 година. „Когато единственото, което са искали основаващите държави, е да няма никога повече война“, добави  Кръстев.

Историята показва, че дълготраен мир се постига само когато противникът сам се отказва да влезе във война, тъй като вижда непоколебимо единство, задружна сила и решимост, една непреодолима стена, която не може да се превземе нито с челна атака, нито с хитрост и коварство, посочи Златин Кръстев.

Предизвикателствата пред Алианса

Едно от предизвикателствата е руско-китайската пропаганда, тровеща сърцата и умовете на децата ни, смята Соломон Паси. Според него НАТО и ЕС трябва да предприемат радикални мерки срещу нея. „Тайван, Космосът и Северният полюс са трите глобални локации, в които ще се реши, дали квартетът на злото – Русия – Китай – Иран – КНДР, ще успее да ни победи и завладее. Западът има нужда от нова, различна и привличаща Индия политика“, коментира той. По думите му за България най-спешно е да си възвърне суверенитета над лагер Камчия – „основният шпионски център на Кремъл по Черно море и Балканите“.

Според Златин Кръстев едно от основните предизвикателства пред алианса, което е всеобхватно и се разпростира във всички аспекти на живота на обикновения човек, включително и в България, е устойчивостта. „Това е способността да се изправиш бързо, когато си покосен от природна или причинена от човека криза“, обясни той.

По думите на Кръстев това е способността, която разграничава държавите, които са в постоянна криза, и тези, които се изправят бързо и продължават напред. Кръстев даде за пример земетресенията в Турция. Въпреки дълбоката криза, страната, с помощта на съюзници, включително и България, в кратки срокове създаде необходимата организация за излизане от кризата с ясна посока напред и нагоре, каза още той.

Отношението на българите към НАТО

Повече от половината българи подкрепят членството на България в Алианса, но една трета от обществото ни е за излизане от НАТО, сочат данни от проучване на НАТО, включени в представения по-рано този месец годишен отчет за дейността на алианса.

Отчита се повишение с 8% в последната година за подкрепата за НАТО сред гражданите на страните от пакта, като по последни данни у нас подкрепа изразяват 55%, а 31% са заявили, че са за напускане на алианса. Над половината от участниците в проучването у нас (57%) са на мнение, че членството в НАТО прави военно нападение срещу нашата страна по-малко вероятно и това очакване се споделя от все повече от останалите граждани на страни от алианса.

Повече пари за отбрана

Само 7 от 30-те членове на Атлантическия алианс са изразходвали поне 2% от своя БВП за отбрана през 2022 г., показва годишният доклад на междуправителствения военен съюз, разпространен от централата на пакта в Брюксел. В тази връзка генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова страните членки да увеличат разходите за отбрана.

Всички страни, желаещи мир  в Европа, не само в НАТО, увеличават бюджетите си за отбрана, посочи Златин Кръстев и призова Народното събрание да не чака лятото, а още с новия бюджет да бъдат предвидени 2% от БВП за разходи за отбрана. Българските въоръжени сили, в които служат горди жени и мъже, заслужават модерни средства, с които смело да бранят родината си, каза още временно управляващият постоянната делегация на България към НАТО.

Според 83% от българските граждани нашата страна трябва да харчи повече за отбрана, на противното мнение са едва 8%, а девет на сто не могат да преценят, сочат данни от проучването на НАТО.

Източник: БТА

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here