Не всеки ден председателят на Европейската комисия пътува като „придружител“ на лидер на държава – членка на ЕС. Не всеки ден обаче дестинацията е Китай, където погледите на европейския елит ще са насочени тази седмица.
Китайският президент Си Цзинпин първо посети руския си колега Владимир Путин, след това прие испанския премиер Педро Санчес. Двете инициативи в момент, когато Пекин опитва да създаде усещане за нарасналата си дипломатическа тежест (все по-голямо влияние и върху Близкия изток, и върху Русия), бяха подготовка за по-трудния разговор.
А той предстои в четвъртък. Тогава Си ще разговаря с председателя на еврокомисията Урсула фон дер Лайен и с френския президент Еманюел Макрон. Според Елисейския дворец последният предложил на Фон дер Лайен да посети с него Китай от 5 до 7 април, след като собствените му едностранни инициативи с Русия (и тези на германския канцлер Олаф Шолц към азиатския гигант миналата година) предизвикаха критики.
Войната в Украйна ще е основна тема в тези разговори. Покрай нея обаче ще се обсъждат сложните отношения между Китай и Европа в момент, когато Пекин се нуждае от по-голямо разбиране в някои западни страни предвид изострящото се съперничество с Вашингтон. За Китай е важно да опита да убеди европейските си събеседници: бизнесът трябва да продължи както преди.
Това няма да е последната среща в дипломатическата поредица на Си, който миналата есен прие и Шолц, и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел; другата седмица ще разговаря с Жозеп Борел, ръководителя на европейската дипломация, а разговор с украинския държавен глава Володимир Зеленски все още не е напълно изключен.
Зад тези дипломатически совалки се крие търсенето на отговор на два въпроса: колко важен е Китай за края на войната в Украйна и какви отношения да има Европа с него?
Връзките на Европа и Китай остават сложни. От една страна, западни лидери критикуваха Пекин, че стои по-близо до Москва в позицията си за войната в Украйна въпреки „неутралитета“, който обяви.
От друга, изминалата година на конфликт и напрежение не променя мястото на азиатския гигант като един от водещите търговски партньори на блока, заедно със Съединените щати, Великобритания и Швейцария. И към 2022 г. остава на трето място като дестинация за износ и на първо – като най-голям вносител на стоки в блока. ЕС иска задълбочаване чрез по-голям достъп до китайския пазар, който остава в голяма степен затворен за европейски и други компании, но в същото време се опитва да защити стратегически производства от китайски контрол.
Европейският съюз упорито дава разнопосочни сигнали и повишава залога на срещата.
Посещението на Фон дер Лайен бе потвърдено малко след като тя заяви в реч пред института „Меркатор“, че отношенията между Европейския съюз и Китай са станали много обтегнати и че бъдещето им може да зависи от позицията за войната в Украйна.
„Начинът, по който Китай продължи да взаимодейства с войната на Путин, ще бъде решаващо за това как ще продължат отношенията между ЕС и Китай“. Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.
В реч преди визитата тя обясни, че е необходимо ЕС едновременно да прояви повече смелост и да търси начини за намаляване на риска в дипломатически и икономически план, докато Китай става по-репресивен у дома и по-уверен – в чужбина. Пекин реагира: посланикът му в ЕС каза, че е „малко разочарован“, защото в речта погрешно се тълкували китайските позиции и политики.
„Който и да е написал тази реч за президента Фон дер Лайен, изобщо не разбира Китай или нарочно е изопачил китайските позиции“. Фу Кон, посланик на Китай в Европейския съюз.
Фон дер Лайен намекна и че Брюксел може да прекрати опитите за съживяване на Всеобхватното инвестиционно споразумение от 2020 г. Постигнато в края на годината, то се оказа замразено от Европейския парламент месеци по-късно, след като на евродепутати (включително български) бяха наложени санкции от Пекин.
„Трябва да признаем, че светът и Китай се промениха през изминалите три години и да преоценим Всеобхватното споразумение за инвестиции в светлината на по-общата ни стратегия за Китай“, каза тя.
Дни преди визитата върховният представител на Европейския съюз във външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел изключи възможността Китай да бъде посредник в решаването на конфликта в Украйна, тъй като не прави разлика между агресор и жертва. Самият Борел посети Пекин идната сряда, след разговорите на Фон дер Лайен. Според него обаче Китай може да бъде, ако не посредник, то най-малкото да подпомогне мира, като използва „голямото си влияние върху Путин“.
Сънародникът му и съпартиец Педро Санчес – испанският премиер, при когото той бе външен министър за година и половина (преди да стане първи дипломат на ЕС) – посети Китай миналата седмица и изрази по-голям оптимизъм, че позицията на Китай за конфликта в Украйна може и да даде плодове.
Френският президент Еманюел Макрон, който за последно бе в Китай през есента на 2019 г., е изправен пред изпитания у дома – отчасти заради масовите протести срещу пенсионната реформа. Той се надяваше и на по-успешна посредническа роля в конфликта в Украйна, но опитите да ангажира руския си колега Владимир Путин с невоенно търсене на решение се провалиха.
Макрон си навлече много критики, след като се ангажира с многочасови телефонни разговори с Путин миналата година на фона на нарастващата изолация на руския лидер, но това не допринесе за решаването на конфликта по мирен път.
След пристигането му утре се очаква и дискусия със Си, която също би трябвало да продължи няколко часа. „Можете да преброите на пръстите на едната си ръка броя на световните лидери, които биха могли да имат задълбочена дискусия със Си“, казва за „Политико“ съветник на Елисейския дворец.
Изданието отбелязва скептицизма на Запад, че Макрон би могъл да постигне нещо в подобна роля след слабите резултати както на усилията за Украйна, така и на тези за ядрената сделка. Напрежение между ЕС и Китай след речта на Фон дер Лайен също би усложнило комуникацията на Макрон и Си. Не на последно място правозащитници ще наблюдават под лупа и двамата: „Хюмън райтс уоч“ поиска те да зададат тона в отношенията с Китай по нов начин, свързан с човешките права, защото подпомагат авторитаризма на Китай, ако не говорят за преследването на уйгурите в Синцзян, потъпкването на сободите в Хонконг и други.
Засега сигналите от двамата са, че Макрон и Фон дер Лайен са готови да обвържат отношенията с Китай с позицията за Украйна, но не и с човешките права: спрямо посещенията на Мишел и Шолц това е без промяна.
Объркване в очакванията внасят и точните причини за посещението: Макрон не отива само да разговаря за Украйна. С него ще бъде голяма бизнес делегация от енергетиката, транспорта, инфраструктурата и други. Възможна е и сделка с „Еърбъс“ според някои източници. За Макрон обаче ще е важно Фон дер Лайен да е част дори от тези разговори: Елисейският дворец обясни, че той я поканил, защото съзнавал, че не може да представлява цяла Европа.
Същевременно всяка негова инициатива ще се сблъска с факта, че влиянието на малката в сравнение с Китай (икономически) Франция е ограничено извън общата европейска рамка. Както показа и визитата на Шолц, за която и да било отделна европейска държава – била тя Германия или Франция – диалогът с Китай е твърде голяма лъжица.
Източник: „Дневник“
