Според анализатора от компанията за сигурност Global Guardian Зев Файнтух, дори с ново военно оборудване атакуващите ще се затруднят, предвид колко удобен за защита е полуостровът, колко малко са входните точки и подкреплението от Черноморския флот. Редица американски представители са заявявали, полуостровът би бил труден за овладяване
Русия подсилва мрежата от окопи и отбранителни съоръжения на Крим в подготовка за възможна украинска контраофанзива на полуострова.
Това сочи разследване на „Ал Джазира“ на базата на данни от звеното за верификация и мониторинг на катарската телевизия, „Санад“. Установено е, че между февруари и март границата на Крим и околностите са превърнати в укрепена бариера в очакване на украинската контраофанзива.
Окопите в северен Крим показват, че Русия работи за възпиране на Украйна от сухопътна офанзива на север, откъдето единствено може да дойде противникът, казва анализаторът от компанията за сигурност Global Guardian Зев Файнтух, потърсен от „Ал Джазира“, за да коментира снимките. Отбелязва, че нито един от видимите на изображенията не е 100% завършен, а мрежите от окопи не са свързани.
На юг укрепленията сочат, че Русия се подготвя за възможен пробив на първата линия на отбраната и възможно настъпление по две магистрали, Е97 и Е105. Това са магистралите, по които може да се стигне до Крим съответно от Херсон (върнал се в украински ръце през ноември миналата година) и Мелитопол (окупиран в момента) – през Запорожие. Мелитопол често е сочен като една от възможните цели на предстоящата контраофанзива.
Западът засега не е склонен да окаже силна подкрепа за украински действия срещу Крим предвид риска от ескалация (например с използването на тактически ядрени оръжия).
В същото време въоръжените сили на Киев определиха полуострова като „гравитационен център“ на руската инвазия през септември миналата година предвид значението му за комуникациите и снабдяването по южния фланг. Затова, според командващия въоръжените сили Валерий Залужни, операция за завземането на Крим е „логична“ през 2023 г. За целта обаче би било необходимо много повече въоръжение (според собствените разчети на Залужни) от предоставяното от западните партньори досега.
Основните изводи
Работата на „Санад“ сочи, че:
- Обширна мрежа окопи и фортификационни съоръжения е изградена и обхваща селата по „границата“ на Крим с контролираната от Русия част от украинската Херсонска област.
- Изграждането и разширяването на няколко значими военни бази e завършило през същия период.
- Изображения от 1 април показват, че е изградена морска преграда в пристанището на Черноморския флот в Севастопол, в района има няколко нови сгради и инфраструктурни подобрения.
- В руски сайтове за работа се появиха в последните седмици обяви за работници, които да изграждат укрепленията. Недостигът на работна сила, според анализатори, е причина съоръженията още да не са завършени.
Когато обаче са готови, т ще затруднят още повече Украйна в задачата ѝ, ако реши да нахлуе. Възможен, поне краткосрочно, обаче е и друг подход.
Ще има ли атака срещу Крим
Задачата да се извърши подобна настъпателна операция може да е сложна, както за руснаците офанзивата в много украински области се оказа изпитание. Крим е в руски ръце вече над девет години, след като Русия обяви анексирането му в средата на март, макар малко държави в света да признават този ход за законен.
Според Файнтух дори с ново военно оборудване атакуващите ще се затруднят, предвид колко удобен за защита е полуостровът, колко малко са входните точки и подкреплението от Черноморския флот. Редица американски представители са заявявали, полуостровът би бил труден за овладяване.
Същевременно, отбелязва и „Ал Джазира“, засега важното за Киев ще бъде по-скоро да изолира Крим: да завземе Мелитопол, да достигне бреговете на Азовско море и да отцепи полуострова, като стреля по Керченския мост (както стана за кратко при експлозията на камион бомба на 8 октомври). Това би създало заплаха за Крим, която, според Файнтух, е ключът към приключване на конфликта.
Атаките на Украйна срещу Крим засега остават ограничени: нападение с дронове рани шестима души във военноморска база в Севастопол през юли 2022 г., друга с морски дронове принуди Русия да премести подводниците си, а през август най-малко 10 самолета бяха извадени от строя. Освен това Киев даде най-недвусмисления знак миналата седмица, че не изключва напълно и разговори с Русия за полуострова.
източник: „Дневник“
