В борбата за глобална икономическа доминация Китай се опитва да удари Съединените щати чрез ограничаване на търговията на петрол в долари.
Събитията от последната година – откакто започна войната в Украйна – превърнаха това в ускоряваща се тенденция. Някои от членките на петролния картел ОПЕК също вече дадоха съгласието си за търговия и в китайска валута.
Залязва ли петродоларът и изгрява ли петроюанът?
Всъщност, петродоларът не е реална конвертируема валута, а термин, с който се отбелязват приходите на страните-производителки в американската валута. Още от 70-те години те започват да търгуват ценната си суровина в щатски долари и да държат постъпленията си в американски банки, с което доларът утвърждава позициите си на световна валута.
Отдръпват ли се от долара страните-износителки на петрол, начело със Саудитска Арабия, и защо?
Професор Ниланджан Баник, преподавател по международна търговия в университета Махиндра, Индия, следи отблизо процеса, който силно засяга и неговата родина.
Припомняме един кратък архивен цитат:
„Трябва да запазим позицията на американския долар като стожер на паричната стабилност по света“, казва 37-мият президент на Съединените щати Ричард Никсън, който в началото на 70-те години на миналия век слага край на фиксирания курс на долара към златото и подписва споразумение със Саудитска Арабия – тогава най-големия производител на петрол в света – че черното злато ще се търгува само в американска валута. Няколко години по-късно икономистите въвеждат термина „петродолар“ – тоест съвкупността от постъпления от продажбата на суров петрол в полза на държавите-износителки на тази суровина.
„Какво се случи в онези години – заради петролното ембарго цената се покачи. Тогава американският президент Никсън се обърна към Саудитска Арабия и им предложи да търгуват суровината в щатски долари. Заедно с това дойде обещанието да държат печалбите си от продажбата на петрол в американски банки, които са най-сигурните на света. Именно така доларът се превърна в световна валута“.
Думите са на професор Ниланджан Баник, който преподава международна търговия, пазари и развиващи се икономики в университета Махиндра в Индия. Ако попитате американски икономист или финансист идва ли краят на доминацията на долара, най-вероятно ще получите само пренебрежение. И ако Западът е безкрайно свикнал с долара като световна валута, на Изток не една и две страни търсят вариант за подкопаване на силата му и за възход на собствените си валути. Руската война срещу Украйна и последвалите санкции сложиха отново темата на масата. Всички погледнаха първо към Китай.
„Ако пак се върнем към историята, в началото на XX и по-голямата част от XIX век, тогава световната валута е британският паунд. На щатския долар му трябваха около 70 години, за да го измести от върха. Опитвам се да кажа, че за да се води цялата или поне по-голямата част от световната търговия в китайски юани, ще отнеме поне 25-30 години, ако не и повече“.
Според професор Баник този период може да е и много по-дълъг – заради плаващите курсове на различните валути, които могат бързо да се превърнат в сериозни обезценки.
„Юанът не е фиксиран към никоя валута, която се търгува широко по целия свят. Също така проблемът с китайската икономика е капиталовият контрол. Ако искам да изтегля парите си в местна валута и да ги използвам в чужбина, не мога да го направя. Освен това курсът на китайския юан е изключително плаващ. Никой не иска да търгува в нестабилна валута.
Често говорим за възможността да има обща валута на БРИКС. Тук отново възниква същият проблем. С какво ще бъде обезпечена тази валута? В този съюз са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Най-голямата икономика сред тези държави е китайската и съвсем логично Пекин би казал, че иска да обвърже тази обща валута с курса на юана. Но не мисля, че Индия би се съгласила с подобно обвързване. Дори по тази точка няма разбирателство“.
Само че страните от Залива, където са и най-големите петролни залежи, не отхвърлят идеята за търговия в китайски юани. Експертите вече заговориха за „петроюан“ и ако добавим геополитическия нюанс и сложните отношения със Съединените щати на всяка от износителките на петрол от ОПЕК, облаците над американския долар като че ли се сгъстяват?
„Наистина те се съгласиха да търгуват и в китайска валута, но това решение е следствие на политиката на Съединените щати и Европа за увеличаване на дела на зелената енергия в икономиката. Така Саудитска Арабия, Иран, Ирак и другите производителки на петрол трябва да си намерят нови пазари. Това е причината те да се съгласят да търгуват с юани, но тъй като по света няма сериозно търсене на тази валута, те се опитват да намерят вариант, който все пак може да бъде заменен за долари. Такъв е саудитският риал“.
Докато на Запад зелените политики имат реално значение, в държави като Русия и Индия те са на заден план. Потреблението на руски петрол в Индия се увеличи многократно след наложените санкции на Кремъл. Всъщност Индия и Китай купуват 90 процента от руския нефт и не признават наложения му ценови таван. Казано по друг начин, Делхи е сред по-близките партньори на Москва, която става все по-затворена, с ключови банки без достъп до системата SWIFT и е ограничена от редица други санкции, наложени й заради бруталната руска война срещу Украйна. Следва логичният въпрос – защо не търговия в местни валути – рубли и рупии, за каквато имаше официални разговори между двете държави.
„Руските банки и руските политици се сдобиха с твърде много рупии. Сега обаче те се чудят какво да ги правят, защото има ограничен брой потенциални партньори за търговия в индийска валута. Същото се отнася и за фирмите, които изнасят рафиниран петрол към Русия. Те се чудят какво да правят с рублите, с които е платена продукцията им. Ето защо двете държави решиха да търгуват не в долари, а в дирхами – валутата на Обединените арабски емирства.
До това решение се стигна, защото нито рупията, нито рублата, особено руската рубла, са фиксирани към някоя от търгуваните в световен мащаб валути. 60 процента от международните валутни резерви са в долари, а 20 процента – в евро. Около 3 на сто са в британски лири, а 5,5 на сто – в японски йени. Ако сравним с китайския юан, международните резерви в тази валута са 2,8 на сто. Никоя държава не иска да търгува с валута, която не е обвързана с някоя от т.нар. твърди валути“.
„Твърди валути“ се наричат тези, които се определят като дългосрочно стабилни и се използват на международните пазари. Ако се върнем към доминацията на долара и широката му употреба в глобалната търговия, подплатена исторически със сделката на Никсън и Саудитска Арабия, можем да очакваме бавен залез на петродолара, според професор Баник. Но светът се развива и след време не черното злато ще е ключово за глобалната икономика, а друга суровина или компонент – тогава коя ще е водещата валута?
„Сега не петролът, а чиповете са от изключителна важност за икономиката. С всички санкции, които налагат на Китай, Съединените щати се опитват да гарантират, че икономиката им ще остане водещата в света“, смята професор Ниланджан Баник, преподавател в университета Махиндра в Индия.
източник: БНР
