Забраната на украинския слънчоглед няма да оскъпи българския, но ще затвори фабрики

0
246

 

Сделките спряха, казва Яни Янев, председател на Съюза на производителите на растителни масла

 

Наложената от Брюксел забрана за внос от Украйна на слънчоглед, царевица, жито и рапица е безсмислена и няма да доведе до по-високи цени на слънчогледа за българските фермери, заяви в интервю за Mediapool Яни Янев, председател на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Той обаче алармира, че се създава риск за българските производители на олио, които не могат да си осигурят достатъчно суровина за преработка и съществува потенциален риск временно да спрат да работят.

 

–  Г-н Янев, как въведената забрана за внос на слънчоглед и зърно от Украйна ще се отрази върху производството на олио в България и на цената му?

–  Тази договореност (на ЕК с България, Румъния, Полша и Словакия) беше постигната под силния натиск на земеделските производители в тези страни, подкрепяни от техните правителства. Основното искане на България бе да се забрани вносът на слънчоглед, защото вносът на зърна беше в незначителни количества.

–  Имате в предвид, че вносът на други зърна извън слънчогледа е бил в незначителни количества?

–  Да, на други зърна – незначителен е вносът от Украйна на пшеница и царевица. По принцип всяка забрана, която се въвежда, цели да елиминира някои външни фактори, които влияят неблагоприятно на икономиката на страната. В нашия случай – да се елиминира вносът на украинския слънчоглед, за да може да се реализира българският, ако може и на по-високи цени от пазарните в момента. Това очакване е странно, защото българският слънчоглед трябва да се продаде на същия пазар, където се продава украинският слънчоглед или украинското олио. А конкуренцията няма да допусне по-високи цени, дошли чрез изкуствени забрани. По последна информация от Министерство на земеделието страната има наличности на слънчоглед за малко под 1.2 млн. тона, като за вътрешния пазар до нова реколта ще са необходими едва около 80 000 тона. Останалите 1.1 млн. тона трябва да се изнесе като слънчоглед или като слънчогледово олио и слънчогледов шрот.

–  Данните, които цитирате от Министерство на земеделието, предполагам, включват слънчоглед, който е както български, така и вече внесен от Украйна. Нали така?

–  Да, направи се мониторинг на пазара на слънчоглед. За съжаление, ние не получихме информация да видим какво количество от слънчогледа се намира в земеделските производители, какво се намира в търговци, какво има при преработвателите? Не ни беше предоставена информацията. Интересно е наистина – къде са тези наличности, защото има количества и в търговци, които ги закупиха със спекулативна цел на определена цена, т.е. да могат да го препродадат на по-висока цена. Но цената тръгна надолу веднага след първите месеци на войната (в Украйна -б.а.). Може да има количества слънчоглед и в преработватели, закупени на по-висока цена, които тогава, когато са купили, са решили, че с тях биха могли също да спекулират.

–  Тоест казвате, че вместо да направят олио от слънчогледа, да го продадат като търговци на по-висока цена, евентуално?

–  Не, те пак ще произведат олио или шрот, но задържат продажбата им, като очакват евентуално цените да се покачат. Но те цените паднаха, нали? Така че и при нашия пазар, ние сме силно зависими от цените на международните пазари. А те при слънчогледа, слънчогледовото олио и слънчогледовия шрот се определят от гигантите – Украйна и Русия, които са най големи производители на слънчоглед. Например, в реколта 2021 година Украйна е произвела 17.5 милиона тона слънчоглед, а Русия – 15.5 милиона тона. Общо двете страни осигуряват над 56% от световното производство.

–  След като от 2 май украински слънчоглед вече не може да се продава у нас, може ли да се очаква, че цената на слънчогледа за българските фермери ще се повиши, а вие като предприятия ще трябва да плащате повече за по-скъпа суровина?

–  Няма как това да се случи, дори и някой да си го мечтае. От самото началото обясняваме за безсмислието на тази забрана. Защото няма кой да заплати по-висока цена за слънчогледа, отколкото е пазарната. Просто българските фермери няма да могат да продадат слънчогледа си на по-висока цена от пазарната и пак повтарям: тази забрана е абсолютно безсмислена. Да, ние като предприятия постоянно сме внасяли слънчоглед. Например, до реколта 2021 г. сме внасяли средно по около 800 000 тона. Тогава от Украйна беше невъзможно да се внася (заради защитните експортни мита в Украйна – б.а.), но от където имаше възможности, успяхме да закупим.. Все пак в страната имаме много сериозни мощности – за над 3 млн. тона за преработка в олио, 500 – 600 хиляди тона за производството на белен слънчоглед, а България произвежда 2 млн. т, от които 250 000 тона е за вътрешна консумация. Така че ние сме внасяли и преди това внасяхме и сега и ще внасяме и за напред, ако искаме да работим. Именно затова ние сме зависими от цените на външния пазар.

–  А какви количества внесе България от Украйна в тези две години на войната?

–  През 2021 г., пак по информация на Министерство на земеделието, сме внесли 1.4 млн. тона, от които украинският слънчоглед е малко повече от половината, но имаме внос и от други страни. От реколта 2022 г. сме внесли до момента към 640 000 тона, от които 470 000 е украински слънчоглед. Независимо от произхода, той се придобива на пазарна цена и ние имаме нужда от него, за да работим на пълна мощност за да постигаме по-ниска себестойност и да сме конкурентни на външния пазар.

Другото, което е специфично за нашия бранш, е, че за да осигурим непрекъсваемост на производството, ние купуваме слънчоглед за два – три месеца напред. Но в момента, в тази ситуация, ние нямаме тази възможност, защото ефектът от тези забрани, които вече действат около 20 дни, е че българските фермери изчакват. Т.е. нашите преработватели всекидневно обикалят по борсите, предлагат цена, на която искат да купуват слънчоглед, но ефектът е нулев.

–  Сделки не се случват, така ли?

–  Няма сделки, разбира се, защото в този период от началото на войната досега цените постоянно са в низходящо движение. А незнайно защо българските фермери чакат високи цени.

–  С изключение на първите месеци от войната, когато имаше рекордно високи цени на слънчогледа…

–  Да, тогава имаше високи цени. Миналата година през април имаше продажби на слънчоглед на цени от 2000 лв. за тон, но оттогава насам цената постоянно спада.

–  Каква е продажната цена на слънчогледа в момента?

–  Продажната цена, която е на база на външните цени в момента, е от порядъка на 750 до 770 лв. за тон с включена доставка до фабриките.

–  Колко време вече продължава този период, в който сделки не се случват?

–  Когато я нямаше забраната, от Украйна влизаха количества и се случваха сделки. Междувременно сме купували български слънчоглед, не всички земеделски производители очакваха някакви по-добри цени. За съжаление възможностите за внос на слънчоглед също не са много големи, тъй като всички страни големи производители прилагат всякакви защитни мерки за износ на слънчоглед. От Русия беше възможно преди 2-3 години да се внася, но сега те също сложиха експортна такса на слънчогледа и не е възможен внос оттам. Така беше до началото на войната и в Украйна. Поради наличие на експортна такса при износ, от там не можеше да се купува украински слънчоглед. Според наше анализи – от началото на септември 2022 г. до момента ние сме работи с около 30% по – ниско натоварване в сравнение със същото време, но година по-рано. А сега след като тази забрана е вече факт, съвсем не можем да си планираме нещата. Ситуацията е изумяваща. От една страна, имаш ограничен достъп до суровина на вътрешния пазар, защото фермерите чакат по-високи цени. От друга страна, нямаш възможност да си внесеш от външния пазар заради забрана и наред с това украинския слънчоглед ще преминава транзитно през страната ни. Ще ви кажа и друг интересен факт – 100% от вносния слънчоглед закупен от нашите преработватели се изнася като слънчогледово олио и слънчогледов шрот след преработка. Т.е. продукцията от него не влиза на вътрешния пазар. И 85% от българския слънчоглед също се експортира след преработка.

–  Къде е България в износа на олио?

–  Да, ние сме в първата петица по износ на слънчогледово олио в света. А сме първи в Европа по износ на олио, слънчогледов шрот и по белен слънчоглед и за шрот. По принцип, за шрот не се говори, но той също е много важно перо, като вторичен продукт от преработката на слънчоглед. Той се използва за фураж, т.е. за храна на животните. Около 95% от цялото производство на слънчогледов шрот в България се експортира, защото той се използва за производство на фураж за животни. Тук, в България, животновъдството, за съжаление, не е добре развито и няма консумация.

–  Еврозабраната обаче позволява да има директен внос на олио от Украйна. Това как ще се отрази на бранша и на цените на олиото у нас?

–  Да, тази опция съществуваше и преди налагането на забраната на 2 май. ЕС е един от големите вносители на слънчогледово олио и слънчогледов шрот, основно от Украйна. Предишните години, някъде около 1 млн. тона слънчогледово олио и 3.5 милиона тона слънчогледов шрот се внасяше на европейския пазар, а от реколта 2022 г, което включва септември 2022 г. – април 2023 г. вече има внесени над 1 млн. тона олио на европейския пазар.

–  А в България?

–  В България има внесени количества, които са изнесени основно за външни пазари.

–  А какъв е профилът на вносителя? Това преработвателни предприятия ли са или това са търговци?

–  Основно преработвателите, но има и неголеми количества от търговци.

–  Но преработвателите просто го внасят и го изнасят, без да го обогатяват, нали?

–  Да, основната търговия на слънчогледовото олио е като нерафинирано олио. За да се бутилира олиото и да се продава на крайни потребители, то трябва да се рафинира. Рафинирано олио в България от Украйна е внесено в много малки количества.

–  Сигурно потребителите като четат това интервю, ще се питат могат ли да очакват по-ниски цени на олиото в магазините…

–  В крайна сметка цените на българския пазар зависят от международните пазари. Влиянието е директно, независимо от къде е придобита суровината или олиото. В нашия случай основното количество е предназначено за експорт. В детайли, при цената на слънчогледовото олио влияят редица фактори. Сред тях са цените на другите видове масла, цените на петрола, тъй като определени количества растително масло се използват за производство на биодизел, цените на консумативите и т.н. Трудно е да се определи в каква посока ще се движи цената на олиото. Лично аз не очаквам някакви съществени спадания или покачвания в сегашното ниво поне до нова реколта, която започва през септември.

–  Това, че в момента българските предприятия не могат да използват целия си капацитет на производство, ще се отразили на себестойността на продукцията?

–  Да, би се отразило на себестойността, но до определена степен. Защото, ако ние произвеждаме скъпо олио, ще се опитваме да го продаваме, но в същото време може да влезе по-евтино от трети страни при един свободен пазар. В такава ситуация е възможно временно да се наложи да спрем да произвеждаме. Когато не произвеждаме на конкурентни цени и няма реализация на продуктите, няма смисъл от производство.

–  Всяко предприятие има различни цени, но все пак вие като браншово сдружение имате анализи, горе долу как варира надценката, която се поставя от магазините, които са закупили олио от предприятията.

–  Не бих могъл да посоча точно колко е тази надценка, но се повишиха също и разходите по транспортиране и дистрибуцията на бутилираното олио. Прави впечатление обаче, че много бавно се реагира на свалянето на цената, което правят фабриките. Може би това си е търговска политика на всеки търговец, но закупуването на по-големи количества с очакване, че цените ще спрат да падат, не е добра позиция за този търговец, защото цените не се увеличават, а намаляват. Така че има определено време, докато се отрази на цената на дребно поевтиняването на слънчогледовото олио. Наистина вече има доста ниски цени на олиото от производител, в порядъка на около 3 лева. Предполагам, че и това ще се отрази скоро в търговската мрежа.

–  В една от търговските вериги забелязах олио на цена 4.45 лв. за литър, имаше и олио от 2.85 лева за литър с картата на търговската верига. Има ли обяснение за тези съществени разлики?

–  Това е огромна разлика. Но пак ви казвам – зависи кой на какви цени е купил суровина, колко време не успява да пласира готовата продукция и най-вече от конкуренцията на пазара. Но, от друга страна виждам и изненадващо ниски цени, които ми е малко трудно да разбера как се формират.

–  Ниската цена може ли да е сигнал за спорно качество на олиото?

–  Не би трябвало, защото в крайна сметка всички фирми, които бутилират, са регистрирани пред държавата и трябва да отговарят на всички изисквания на качеството, за което трябва да следят контролните органи.

–  Като казвате за контролните органи, имаше случаи, при които огромни опашки от тирове със слънчоглед от Украйна, чакаха по 6-7 дни, докато Агенцията по храните ги проверява в края на април. Това нормален срок ли е за такива проверки?

–  Това беше опит да се блокира вноса на слънчоглед от Украйна. Това се случи в началото на април със заповед на Българска агенция по безопасност на храните и се пристъпи към задълбочен фитосанитарен контрол на слънчогледа. Но това нещо носеше сериозни загуби на фирмите – вносители. От всяко превозно средство се взимаха проби. Пробите се изпращаха за анализ в различни лаборатории в страната и превозното средство не можеше да се разтоварва до излизане на резултатите. Някои анализи се бавеха по 10 дни. Имаше случаи, по информация от нашите преработватели, до 15 дни бавене. Забележете, всички разходи по пробите са за сметка на вносителя, заедно с разходите за престой, които фирмите, вносители на слънчоглед след това трябва да платят на доставчика. Те формират едни много сериозни суми, и в крайна сметка, според мен, тези сделки се реализираха на загуба за купувачите.

–  Казвате, че са реализирани на загуба…

–  Предполагам. Всеки вносител си знае сметката, но ако той трябва да заплати всички анализи, които са направени в лаборатории. Той трябва да заплати всички ден загуби на всяко превозно средство, което е стояло 10-15 дни. И тези огромни суми се разпределят, влизат в себестойността на продукцията. А не бива да се забравя, че фирмите-преработватели, когато купуваме слънчоглед от Украйна и не само от Украйна, когато е от внос, при товаренето се назначава независима контролна организация, която взима проби, прави анализи и издава сертификати по отношение на остатъци пестициди, тежки метали, въобще за всички европейски изисквания. При вноса и разтоварването на стоката в България също се назначава друга контролна организация , която да анализира същия тип показатели и се издават съответните документи. Агенцията по безопасност на храните също извършва непрекъснат контрол, по време на вноса. И забележете друго, и преди назначаването на задълбочения фитосанитарен контрол през месец април и след него БАБХ не се установи никакво нарушение на изискванията по отношение на качеството на слънчогледа, съдържание на остатъци от пестициди и така нататък.

–  Вие ще сезирате ли Европейската комисия и ще настоявате ли за отмяна на забраната за украински внос?

–  Сезирали сме я. Очакваме тази забрана поне след 5-ти юни да отпадне, защото се чуват предположения забраната да бъде продължена до края на годината. Аз не виждам никакъв смисъл, пък и за производителите на слънчоглед също няма.

–  Накрая да ви попитам българското олио, което произвеждате, на кои чужди пазари се реализира?

–  Ще ви кажа, но нека посоча и друг интересен факт. През 2013 г. България се хвалеше, че е най-големия износител на слънчоглед. Тогава сме изнасяли 1.3 млн. тона слънчоглед, което беше някъде около 82% от общото производство на слънчоглед. Впоследствие се инвестираха доста средства в нашата промишленост, направиха се много модерни заводи и за 2021 година при производство на близо 2 млн. т. слънчоглед експортът му беше само 200 000 тона. Всичко останало бе за преработка, което е много важно, защото така България произвежда продукт с добавена стойност, а не просто изнася суровината си.

При експорта на олио вече имаме пазари в Индия. Тя е най- големият купувач. Има експорт за Китай, за Южна Африка, за Мароко, за Турция, за Северна Африка. Говорим за нерафинирано олио. Бутилираното основно го изнасяме за европейския пазар.

 

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here