САЩ искат да изпратят колкото е възможно повече руски мъже у дома в ковчези без оглед на украинските жертви

0
277

 

Морализаторството и високомерието ни доведоха по-близо до ядрена война, отколкото сме били преди едно поколение

Автор: Мика Медоукрофт, theamericanconservative.com  

Ако новините за войната в Украйна ви се струват редки, повтарящи се и напоследък дори малко скучни, не сте сами. От присъщата за средностатистическия американец тукашна гледна точка – тоест много висока, абстрактна и политизирана перспектива – много малко неща в тази война са се променили или дават вид, че ще се променят.

В действителност, както редовните читатели на American Conservative вече знаят, много малко значителни факти са се променили от началото на конфликта. Войната беше неизбежно предсказуема и предсказана. Инвазията и санкциите в отговор значително отделиха европейската икономика от Русия и дадоха нов живот на НАТО. Въпреки неочаквано силното представяне на украинските сили и слабото представяне на руските войски, Украйна не може да издържи, да не говорим да започне контраофанзива, без огромни количества американска военна помощ и оперативна подкрепа.

Така че читателите едва ли много ще се изненадат от изключителното есе на Бенджамин Шуорц и Кристофър Лейн, публикувано наскоро в Harper’s Magazine, в което се обяснява защо ние – вие, аз и Америка – сме в Украйна. Но тъй като двамата излагат историята на морализаторското късогледство и крайното високомерие, които ни доведоха по-близо до ядрена война, отколкото сме били през последното поколение, може все пак да бъдете шокирани. Най-сериозните хора, администриращи нашата империя, бяха нечестно груби и – още по-непростимо – глупави. В Америка понятието „разузнавателна общност“ няма значението на нещо като Менса.

Но истински потискаща е липсата на въображение. Шоурц и Лейн разказват за цивилен военен анализатор, който, в лекции пред Пентагона и представители на разузнаването, задава въпроса каква би била реакцията на САЩ „ако Мексико покани Китай да разположи бойни кораби в Акапулко и бомбардировачи в Гуадалахара“. Отговорите са предвидими и подобаващи за подобно явно нарушаване на нашата сфера на влияние и заплаха за сигурността ни. Но когато анализаторът прави връзка между този сценарий и реакцията на Москва на разрастването на НАТО на Изток и американската политика в Украйна, слушателите „останали изненадани, в общи линии признавайки, „По дяволите, никога не съм се замислял в тази светлина какво правим ние в Русия““, споделя анализаторът.

Няма значение, че за вманиачените по Студената война служители на отбраната сложните преговори и взаимни компромиси около Кубинската ракетна криза би трябвало да предлагат малко храна за размисъл, или че мексиканската аналогия е очевидна. Едва през последния месец двама дипломати от кариерата, Дейвид Ръндел, бивш ръководител на мисията в посолството на САЩ в Саудитска Арабия и Майкъл Гфьолер, бивш посланик и член на Съвета по външни отношения, направиха сравнението с Мексико на страниците на Newsweek.

Winbet – истинската тръпка от победата! (18+)

„Класическото изискване за справедлива война включва възможността за победа“, пишат те. „Докато цяло поколение украински мъже измира, тъжната реалност е, че шансовете на Украйна за победа срещу Русия са същите като на Мексико срещу Съединените щати. Проточването на конфликта няма да промени уравнението.“ Ако има желание да се намали кръвопролитието на руско-украинския конфликт, правилното нещо е да се настоява за договорно споразумение и да се спре подхранването на тази изтощителна война чрез доставяне на по-малко, макар и не съвсем, ограничено въоръжение и подкрепа на ограничената човешка сила.

Разбира се, желанието на Америка да изпрати колкото е възможно повече руски мъже у дома в ковчези, без оглед на цената в украински животи, постоянно се подхранва от историята „Русиягейт“, за която знаем, че е фалшива. Но на политическо ниво това обяснение е с обърната причинно-следствена връзка. Елитът, олицетворяван от Хилъри Клинтън, е същият, който от години иска да вкара Украйна в сферата на НАТО и да смени режима в Русия. Докладът „Дърам“ изяснява, че обвиненията срещу тогавашния кандидат Доналд Тръмп в заговор с Русия са били част от операция, инициирана от кампанията на Клинтън, за да предотвратят избирането на Тръмп за президент, която беше улеснена и подпомогната от служители на официалната национална сигурност. Администрацията на Тръмп представляваше четиригодишна пауза в дългия план за изолиране на Русия и Владимир Путин, но по отношение на пропагандирането на този конфликт пред американския народ тези години не бяха изгубени.

Който има уши да слуша, нека слуша, но аз не очаквам много в това отношение. Точно както важната динамика в тази война остава в голяма степен непроменена от ранните седмици на конфликта, така и политическата ситуация е видима за онези, които имат очи да виждат, след като Досието „Стийл“ за „Русиягейт“ стана за първи път обществено достояние. Всъщност желанието на външнополитическия елит да използва Украйна като оръжие срещу режима на Путин и срещу независимостта на Европа беше очевидно много преди това. Ако хората все още не са видели това, настоящата война и докладът „Дърам“ едва ли ще отворят очите им.

В този случай, както предлага Матей в двайсета глава от евангелието си, може би трябва на драго сърце да дадем денарий дори и на тези последните, а аз ще се радвам да видя, че някой е променил мнението си след събитията от последната седмица и година. Големият грях на реалистичната десница е да казва „Аз ви казах“ и да трепери за признанието на останалите консерватори, когато вместо това биха могли да кажат „добре дошли“ и да насочат огъня си към либералните интернационалисти, които искат да ни откажат от пътя към мира.

Мика Медоукрофт е онлайн редактор на American Conservative. През 2021-2022 е стипендиант по журналистика на Робърт Новак във Фонда за американски изследвания, а през 2022 е стипендиант в Института Кларемонт. До февруари 2021 е служил като връзка с Белия дом в Агенцията за опазване на околната среда на САЩ и е отговарял за изготвянето и написването на речите и изявленията. Притежава магистърска степен по социални науки от Чикагския университет, където пише по политическа теория. Бакалавър по история и журналистика от Хилсайд Колидж. Родом е от северозападната част на Тихия океан и подобно на Одисей се надява един да се завърне у дома след дългото изгнание на изток.

източник: theamericanconservative.com / превод: Гласове

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here