Ден след края на срещата на Г-7 в японския град Хирошима високопоставени представители на западния политически елит спряха с големите обещания на украинците. Във всеки случай, някои от тях и по отделни въпроси.
В обръщението си от самолета (на който с големи букви пише „Франция“) Володимир Зеленски благодари на участниците в срещата на Г-7 и обяви „взаимно разбирателство със световното мнозинство по всеки от важните за Украйна пунктове“. Но всъщност явно не „мирише“ на взаимно разбирателство, ако се съди по това какво казаха германският канцлер и австрийският външен министър в понеделник, 22 май.
На всички е ясно, че нищо не е ясно
Отначало, в интервю за германския телевизионен канал Welt, германският лидер Олаф Шолц заяви, че Украйна няма да влезе в НАТО в обозримо бъдеще.
„През 2008 г. в Букурещ НАТО взе решения, които формулират дългосрочна перспектива. На всички е ясно, че това (присъединяването на Украйна към НАТО – ред.) няма да се случи в обозримо бъдеще. Включително и защото критериите на НАТО включват редица условия, които Украйна в момента не може да изпълни“, обясни гледната си точка канцлерът.
След това в интервю за Die Welt австрийският външен министър Александър Шаленберг изрази съвсем ясната позиция на Виена – Украйна не трябва да бъде приоритет за ЕС по отношение на влизането й в съюза.
„Украйна ще се присъедини към ЕС веднага щом бъдат изпълнени изискванията… Не трябва да има двоен стандарт.
В Солун преди 20 години обещахме страните от Югоизточна Европа да се присъединят към нас. Ще бъде фатално, ако Украйна и Молдова минат по бързата лента, а страните от Западните Балкани останат встрани“, каза австрийският външен министър.
Русия не е изчезнала от картата
Шаленберг подчерта също, че лидерите на Европейския съюз, заедно с Вашингтон, просто са длъжни да разговарят не само с Киев, но и с Москва.
„Западът трябва да продължи да говори с Русия, както и администрацията на САЩ.
Ние имаме глобална отговорност. Русия не е изчезнала от картата. Русия е най-големият географски съсед на ЕС и най-голямата ядрена сила на нашата планета. Москва седи на масата за преговори в множество международни организации и например, е важен играч в изпълнението на глобалните климатични и екологични цели“, припомни Шаленберг.
Трудностите на “обсадата” на Москва
В същото време колумнистът на Guardian Лари Елиът, коментирайки резултатите от срещата на върха в Хирошима отбеляза, че изявленията на лидерите на Г-7 демонстрират „провала на Запада“.
„Последните 15 месеца разкриха трудностите в икономическата обсада на страна, която също е надарена с природни ресурси и техническо ноу-хау като Русия… Ранните прогнози на Международния валутен фонд, че руската икономика ще се свие с 8,5% през 2022 г., бяха коригирани към спад с 2,5%.
Освен това, МВФ прогнозира нейния ръст от 0,7% тази година. Инфлацията е на тригодишно дъно, 2,3% – по-ниска от тази в САЩ, Обединеното кралство или еврозоната“, пише Елиът. И стига до „ужасното“ за Запада заключение – санкциите стимулираха руснаците да заменят вносните стоки с продукти собствено производство.
Каква новина!
Наистина ли си мислеха в Лондон, а и в други западни столици (налагащи санкции срещу Русия), че руснаците ще седят безпомощни до „разбитото корито“ и ще чакат подаяния от „благородното“ американско рамо?
Източник: aif.ru/ Превод и редакция: opposition.bg
