About last night …
Седим си снощи ние на стълбите на НИМ с майка ми писателката и пазителка на българската книжовност и традиции Бойка Асиова. Гъчканица. Изведнъж що да видим… Гешев влиза с охрана през парадния вход. Лорд Минчев го пресреща на стълбите, вади телефон и търси някой да ги снима. Викам дай, ще ви щракна. Докато правя фотото, дето ще обиколи нета, се провиквам:
Господин Гешев, ще имаме ли арести?
Той: Аз съм само административен служител.
И се врътва. Потъва в тълпата. След него се юрват глутници от женоря, които го молят за снимка. Заграждат го. Пълнички дамски ръце с дълги нокти обгръщат главния прокурор. Нели Рангелова чинно чака на опашка за снимка. Гешев! Това е звездата на вечерта.
Издебвам го отново в гръб.
Аз: Някога протестирах срещу Вас!
Той: О, така ли! (Леко заинтригуван).
Аз: Но сега съм фен. И очаквам от Вас чудеса!
Той: Е, аз не съм магьосник, но ще дам всичко от себе си.
Аз: Селфи?
Той: Може. (Сериозен).
Аз: Усмивка?!
Той: …
Ами, усмихна се, нали виждате!
Запознавам го с майка ми. Гешев фиксира пафтите. И пита: От кой край са.
Тя: От видинския. На 100 години са.
Цъка и се диви. Ценител.
Да ви кажа какво всъщност се случи. Поканата към главния прокурор не е лична, а институционална. Отправя се дежурно от президентския протокол всяка година. Тази година Гешев се отзова, защото е самотен и търси подкрепа. И вероятно неочаквано и за самия него я получи. В лицето на десетки граждани, които дойдоха да го поздравят и да се снимат с него. Толкова сме я закъсали драги, че Гешев е последната ни надежда за справедливост. Всички знаем, че той беше похарчен, хвърлен под рейса от мафията. Но отказа да умре в канавката. Запъна се. И им развали играта. И е за това дойдоха снощи хората да го здрависват. Той е похарчен. И той го знае, и ние го знаем. Просто се надяваме да излезе наистина македонски катил (от Годлево са особено проклети) и да завлече към дъното със себе си поне двама-трима.
Тези, с които бяхме месеци на площада, тези за които гласувахме, те ни предадоха. Никога не са могли, а по-страшното е, че никога не са искали да има промяна. Сами сме. И Гешев е сам. И хората снощи го приеха в нашата група.
Мда, по-страшно е, отколкото си мислехте. Няма надежда, няма справедливост. Просто се молим една гад да отмъсти на друга.
И така ще е, докато и последният роб не прегризе въжето.
За миг, там на площада повярвах, че е възможно…
Но не вярвам, не вярвам вече.
Така че остана ми само тази утеха…
Едно селфи, малко сеир,
няколко думи във Фейсбук
и да кажат нявга внуците:
Ей, баба е била опасна.
Я, разкажи, мамо, как сте
ходили на протест.
Ирина Асиова-Диамант, фейсбук
https://www.facebook.com/iasiova/posts/pfbid0VnKmbAMkhC1j24Wz2oqJi1Zqaq33sciNbtrHVd5Qi2Xgi6Dh99UopZ5fXDCdKXUCl
