Белгийската новинарска медия „Тайд“ съобщи, че няколко разузнавателни агенции, включително белгийската, са получили информация преди няколко месеца от ЦРУ, че Украйна може да е отговорна за саботажа
Малко след като мистериозни експлозии удариха тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ близо до Дания, довели до изтичане на газ в Балтийско море през септември миналата година, американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) съобщило на белгийските тайни служби, че Украйна може да е отговорна, съобщава Еuractiv.
Саботажът се случи в края на септември 2022 г. и Русия беше директно обвинена, че го е направила, за да изнудва западните държави чрез блокиране на енергийните потоци.
Въпреки това, въз основа на добре информирани източници, белгийската новинарска медия „Тайд“ съобщи, че няколко разузнавателни агенции, включително белгийската, са получили информация преди няколко месеца от ЦРУ, че Украйна може да е отговорна за саботажа.
Разкритията на медията за потенциалната намеса на Украйна идват след разкритията на вестник „Вашингтон пост“ миналия вторник, че три месеца преди саботажа администрацията на Джо Байдън е научила, че украинските военни са планирали тайна атака срещу тръбопровода и че водолазите са докладвали директно до главнокомандващия на украинските въоръжени сили, а президентът Володимир Зеленски е бил държан настрана.
В събота „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, че атаките може да са били планирани в Полша, твърдение, което в момента се разследва от Германия.
Белгийският министър на отбраната Людивин Дедондер не пожела да коментира разкритията на „Тайд“, като каза, че няма да „коментира работата на белгийската разузнавателна служба, нито пък контактите, които има с партньорските служби“, каза нейният говорител.
Инициаторите на саботажа обаче остават неизвестни и все още се подозира, че Русия стои зад него, особено в лицето на разкритията, направени миналия април от скандинавските медии за руска военна програма, която има за цел да картографира офшорни вятърни паркове, газопроводи, електрически и интернет кабели във водите на Дания, Норвегия, Финландия и Швеция.
Миналия ноември руски кораби за събиране на разузнавателна информация също така бяха забелязани в белгийски и нидерландски териториални води.
Русия обаче отрича да има нещо общо с дейностите по събиране на разузнавателна информация в Северно море.
Освен че причиниха екологична катастрофа, тези експлозии доведоха и до още по-голяма нестабилност на газовия пазар и по-нататъшно повишаване на цените.
Руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. вече беше поставило зависимостта на Европа от руския природен газ в светлината на прожекторите, но саботажът на „Северен поток“ ускори търсенето на други енергийни доставчици в региона.
Преди войната Германия разчиташе силно на тръбопроводен газ от Русия, а двата тръбопровода, които свързват Русия и Германия, бяха построени от контролираната от държавата руска компания „Газпром“ за транспортиране на 110 милиарда кубически метра природен газ всяка година.
Френската енергийна компания Engie, нидерландската Gasunie и германската Wintershall също са инвестирали в „Северен поток 1“.
