Скоро нито ще може да говорим свободно, нито ще може да се надяваме на справедлив съдебен процес, независимо от коя страна на новата желязна завеса сме

0
203

 

„След края на историята“ с Александър Сивилов: Антикомунистическата истерия и екзекуцията на Розенберг

 

На 19 юни 1953 г., Етел и Юлиус Розенберг са екзекутирани на електрическия стол в затвора Синг-Синг в САЩ. Днес, седемдесет години по-късно, малко хора помнят тяхната история. Събитията от тогава могат да ни покажат накъде сме се запътили сега с пълна сила, без да осъзнаваме, че крачката до заличаването на свободата е изключително малка. Семейство Розенберг е осъдено на смърт от съда на САЩ по обвинения в шпионаж в полза на СССР. Едва през 2008 г. американското правителство разсекрети документите по делото. Те доказват вината на Юлиус, но съпругата му Етел е била използвана от властите и е загинала, защото са се опитвали да разкрият една по-широка шпионска мрежа. Синовете ѝ поискаха нейната реабилитация първо от президента Барак Обама, а сега и от администрацията на Джо Байдън. Много е вероятно да получат този обрат, но той няма да върне семейството им, което е жертва на Студената война. За да разберем тяхната трагична съдба, трябва да начертаем една по-широка картина – тази от началото на 50-те години на ХХ век.

Краят на Втората световна война в Европа изправя един срещу друг бившите съюзници. Смъртта на Франклин Делано Рузвелт дава път на неговият вицепрезидент, убеденият антикомунист Хари Труман. Под вещото ръководство на вече бившия премиер на Великобритания, Уинстън Чърчил, те се включват в разгарящата се надпревара за световно господство със СССР. Големият коз на Съединените щати в тази нова надпревара е атомното оръжие, което успява да държи в шах най-мощната сухопътна армия – тази на Съветския съюз. Благодарение на това преимущество те се справят с изтласкването на комунистите от северен Иран през 1946 г. Отговорът на Москва идва с подкрепата за левите в Китай.

Британците и американците започват унищожаването на гръцката левица, която е една от най-мощните в Европа. На този фон се появява и „Доктрината Труман“. В речта си от 12 март 1947 г. американският държавен глава за първи път нарича СССР и неговите съюзници „тоталитарни държави“. Президентът има сериозни проблеми с популярността в страната, заради това, за да спечели бъдещите избори, той насочва вниманието върху сблъсъка с бившия съюзник и комунистическата опасност. Така се заражда Втората Червена заплаха. По време на първата, във времето от 1919 до 1921 г., ФБР успява да унищожи лявото движение в САЩ. То се възстановява от само себе си заради социалните проблеми през 30-те години. Много от политиките на Франклин Рузвелт са на границата на социализма, а отношенията му със Сталин са почти близки.

Новата реалност от края на 40-те създава два огледални свята. В СССР започват борбата с космополитизма и лекарските процеси, а в САЩ, новата Червена заплаха постепенно прераства в епохата на макартизма. По това време е толкова опасно да си десен в Източния блок, колкото да си ляв на Запад.

Тази прокоба настига и семейство Розенберг. Юлиус е от руско емигрантско потекло и расте в Ню Йорк. Обществената реалност на Голямата депресия го превръща в комунист и един от водачите на Младежката комунистическа лига. Етел Грийнглас е от еврейски род от Манхатън. Тя е отлична артистка и певица, но по време на кризата започва работа като секретарка. Участва в спорове с работодателите и това я изпраща също в Младежката комунистическа лига. Двамата се запознават през 1936 г. и се женят три години по-късно. През 1940 г. Юлиус постъпва в армейските инженерни лаборатории във Форт Монмоут, Ню Джърси. През 1945 г. е отстранен от работа заради членството си в комунистическата партия. Дейността на съветските тайни служби сред комунистическото движение в САЩ през 30-те години е наистина широка. Те успяват да вербуват Юлиус Розенберг през 1942 г. В последствие той привлича още много учени към шпионската мрежа. Сред тях са Джоел Бар, Алфред Сарант и Уилям Перл. Чрез Перл към СССР са предадени много данни за американската авиация и първия им реактивен изтребител П-80 Шуутинг Стар. Скоро благодарение на Розенберг са вербувани братът на Етел – Дейвид Грийнглас и Ръсел Макнът, които работят към проекта „Манхатън“ за създаване на атомната бомба. Не е ясно каква информация е предадена по тази линия към съветското разузнаване.

ФБР попада на следите на Розенберг след като е засечен Клаус Фукс – германски учен, който работи от страна на Британия в проекта. Така ядрената следа става основна в разследването. Това са и главните обвинения, по които действат прокуратурата и правителствените служби. В началото, през юли 1950 е арестуван само Юлиус, но през следващия месец полицията прибира и жена му. Основни свидетели срещу тях стават от семейството на брат ѝ Дейвид Грийнглас. Организирана е тайна среща на представителите на правителството, свързани със случая. Според документите, Джей Едгар Хувър предлага да използват Етел като лост, за да накарат мъжа ѝ да предаде останалите от групата. По време на съдебния процес пред разширен състав на съда, Дейвид Грийнглас и съпругата му рязко променят своите показания, за да се спасят. Те обвиняват Розенберг, че е поискал и приел чертежи на атомната бомба, като замесват и Етел в дейността на шпионската мрежа. На 29 март 1951 г., по закона за Шпионажа от 1917 г. двамата съпрузи са осъдени на смърт. Ще изминат две години до изпълнението на присъдата. Условието за тяхното помилване е да се признаят за виновни. И двамата отказватПрезидентът Хари Труман не посмява да даде ход на екзекуцията. Следващият държавен глава, Дуайт Азенхауър, се оказва по-смел. Според него с предаването на тайната за атомната бомба са били изгубени милиони американски животи във войни по света.

Днес документите доказват, че семейство Розенберг не са получили справедлив процес. Независимо, че Юлиус е шпионин, той не е предал информацията за атомната бомба, а съпругата му е много далеч от прякото участие в групата. Студената война деформира света. Противопоставянето унищожава демокрацията. Днес сме изправени през същотоСкоро нито ще може да говорим свободно, нито ще може да се надяваме на справедлив съдебен процес, независимо от коя страна на новата желязна завеса сме. В България все още имаме по-голяма свобода от тази в Китай и Русия, а също и от тази в Германия и САЩ. Добре е да го разбираме и да помним историята на семейство Розенберг, за да не допуснем новият тоталитаризъм да ни залее.

източник: БНР

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here