Първан Симеонов: В голямото политическо надлъгване ще победи по-добрият политик и по-добрият лъжец

0
203

 

Кабинетът оцелява на прибежки с постоянна караница, коментира Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за Аудиокаста на Радио „Фокус“ „Това е България“

Още от напъните за съставяне на правителство новините рядко идваха от лидерските срещи, колкото от последвалите ги лидерски изявления. Те наложиха традицията на разнопосочното говорене до степен, че основателен става въпросът: как се управлява държавата? И поредната среща приключи без уреждане на взаимоотношенията и при пълна мъгла, коалиционно ли е правителството на “Денков-Габриел“, и ако да, защо не подписват партиите детайлно споразумение, а продължават да търсят някакви алтернативни форми на комуникация, които едва ли ще доведат до нещо смислено. Както се вижда, не ги и водят засега. Получава се дилемата:  ако отидат на избори, партиите получават разочароващи ги резултати, ако останат да управляват, не могат да се разберат. Какво би развързало безпътицата? Гост в 78 епизод на аудиокаста на Фокус “Това е България“ е изпълнителният директор на “Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов. Добре дошли в аудиокаста на Фокус, г-н Симеонов.

Добре заварили.

Кой ще победи в голямото политическо надлъгване?

По-добрият политик и по-добрият лъжец, кой друг може да победи в голямо политическо надлъгване. По-големият политик и по-големият лъжец.

И кой се очертава?

Не знам кой е, не знам кой е. Историята мълчи по този въпрос, макар че близката ни история ни е дала доста свидетелства кой обикновено побеждава в тези надлъгвания.

И аргументите на ГЕРБ-СДС, и аргументите на ПП-ДБ имат основание. Въпросът е: те взаимно ли не се чуха, когато преговаряха за кабинет?

Едните са на твърда основа и нямат какво да загубят. Другите вече губят от това, че се свързаха с първите. Така че ще загубят повече онези, които имат какво да губят, имат повече периферия, по-мек електорат и т.н. Вие виждате, че лека-полека ПП-ДБ щат не щат влизат в устата на Борисов. Значи, първо трябваше да е измислена ротацията, за да не губят идентичност, да не се долепят до Борисов. Хубаво, ама после видяха, че това е лошо и сега вече искат съвсем да се долепят до Борисов, и Борисов няма как да не е доволен от това, защото, той ако губи, губи малко от това, има някои разочаровани в неговите партийни среди и т.н., но те са малко. Големите, имиджови щети са по-скоро за либералите. Сега, друг е въпросът, че либералите са разумни хора обикновено и разбират, че ще трябва през цялото време да се съпротивляват на този процес, да пазят идентичността си, и виждате, че те я пазят. Вчера заявките за Васил Терзиев бяха заявки за разгромна победа срещу ГЕРБ и т.н., и т.н. Тоест, може би това ще наблюдаваме: някакъв постоянен опит хем да са заедно, хем да са различни, хич не е лесно това. И пак казвам, в тази ситуация печели онзи, който има по-твърда ядка. Сега, това въобще не значи, че това правителство ще оцелее дълго – както може да оцелее дълго, така може да се срути и утре, дето се казва. Но ми се струва, че ключът така или иначе е изцяло при Борисов.

Кое е работещото решение, за да се запази правителството?

Работещото решение е от типа да се разберем да не се разбираме. Тоест, казуса е, има такива едни неща, по които си даваме сметка, че няма да намерим общ език, не ги пипаме. По другите неща се караме, но ги пипаме. Мисля, че Христо Иванов го каза работещото решение, фриволно цитирам, ама нещо от сорта на “Името му ще го измислим, важното е да го има формата на постоянното сцепление между двете политически сили“.

Е, да, но Борисов е на друго мнение, той иска детайлно споразумение.

Да, да, да, естествено, той колкото повече го долепя до себе си, толкова повече ги убива. Естествено е, че ще иска датайлно споразумение. И да го получи, и да не го получи все тая, Борисов вече е изпран, така, че всичко е наред за него.

От ПП-ДБ казват, че ако правителството не следва реформаторския дневен ред, няма смисъл от него. Но те как разчитат значението на реформаторски дневен ред, и съответно, как го виждат в ГЕРБ?

Вижте, можем много дълго да говорим по тази тема с всички рискове, които тя крие.  Едно отваряне на конституционния разговор може да бъде пускане на духа от бутилката и по ефекта на доминото да има излишни обществени дебати.  Струва ми се, че проф. Вълчев някъде беше говорил по тези теми. И тук главното питане е към Христо Иванов, който ми се струва идеолога, тихият идеолог на всичко случващо се в  България в момента. Надявам се, той да има ясен план. Струва ми се, че е човек, който има този план, който е уверен в това, което прави и който цял живот някак си в една посока върви бавно и методично, понякога на прибежки, понякога с дебаркирания. При всички положения ми се струва последователен в своите цели. Аз не съм толкова голям оптимист, че обществото може да схване тези цели, да ги осмисли и дори те да се изпълнят, да им се зарадва. Може би, ако те се изпълнят успешно, поколенията ще се радват, така се надявам аз. Но ми се струва, че с изключение на Иванов, може би никой друг няма ясна идея, какво точно ще се търси в тази конституционна реформа, отвъд конюнктурните ефекти, разбира се. Надявам се, тук да не прозира личния ми скептицизъм, да не прозира много.

Кое изглежда по-реалистично: ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да се разберат или да тупкат топката до нови парламентарни избори заедно с местните?

Реалистична изглежда такава постоянна караница на прибежки, за да оцелява това.

И то колко дълго може?

И във всеки един момент някой да дръпне килимчето, като прецени, че другия вече е омаломощен и му носи само щета или пък обратно, прецени, че оставането вътре омаломощава допълнително и носи щета. Крайъгълните камъни ще бъдат изборите, които се очертават, местните на есен, европейските на пролет. Около тях много ще се говори за съдбата на това правителство, разбира се, ротацията на въпросните там 9 месеца. Разббира се, пак казвам, ако не падне още утре.

След като Борисов спечели от сделката власт срещу неприкосновеност има ли нещо, което да го задържи в тази ситуация?

Ами неприкосновеността. Ако той види риск за себе си в един момент, той ще иска да продължава тази формула, която му носи известно облекчение, според мен. От друга страна ПП-ДБ, ако видят, че започват да гълтат вода могат да се дръпнат, но пък там имат много силна контра тежест. Много голяма част от тези хора са мениджърски ориентирани, а не толкова политически. Те искат, вярват, че могат и трябва да вършат и на тях се пада да вършат някаква работа. И могат да предвидят това, като един последен шанс, да я вършат и да се вкопчат в тази формула, колкото и лоша да е тя, и да си намират някакви основания, някакви малки победи, някакви външни врагове, да си конструират някакви други заплахи, мафията да се оказва по-малко лоша от Кремъл и всякакви такива неща, говоря в образи, разбира се. Така че за момента изгода за тази конструкция да остане е на двете страни. Едната страна мисли, че наистина нещо ще прави, сега й се дава възможност я за конституционна реформа, я за финансова философия. А другата страна знае, че тази сделка е успешна.

Вън от правителството как изглежда политическият терен, къде се ситуира президентът Радев?

Президентът Радев в годините трябва да го наблюдаваме, за него се отваря много голяма ниша. Трябва да видим, дали на местните избори той ще се опита по някакъв начин да вкорени тази своя мрежа, която несъмнено създава в годините, гласно или негласно да я вкорени. Каква е неговата ниша? Неговата ниша се отваря между този доста атлантическо изглеждащ кабинет и доста крайния русофилски радикален облик на главната опозиция. Отваря се за широкия български вкус, който е много далече от крайности, който е  атлантически, но прагматично атлантически, който е европейски, но по балкански европейски и достатъчно европейски, за да отхвърля всякакви авантюризми, като този на Костадинов. Та тоя балансиран българин остава леко непредставен при долепянето на Борисов до крайните космополити и либерали. Борисов беше такъв балансьор, сега се търси нов и такъв може да е Радев, това е ниша. Между другото, тук може да влезе и човек като Гешев, защото и той, между другото, в един момент прозвуча като контра тежест, контра сила на резкия прозападен спринт на Борисов. Не че Гешев не разказва себе си също прозападно и антируски на моменти, но някак си Гешев като че ли остава да говори по-национално, по-патриотично, по-тукашно, на фона на Борисов, който някак си говори като за посолствата, както би казал, да речем Костадинов. Така че и за такива като Гешев има някаква ниша, разбира се, има ниша и за някакви хора, които няма да са много радостни от посоката, която процесите в либералното пространство заеха.  Някои хора, които ще кажат – „А бе какво правим с Борисов“, нали, има и такива хора, има и такава ниша, няма майтап. Тук, обаче ми се струва, че партиите, от онова, което доскоро наричахме градска десница и слава Богу, спираме да го наричаме така, защото това е едно от най-грешните определения въобще.  Либералните, прогресистките, космополитните партии в България направиха вчера нещо много силно в отговор на тези потенциални опасности, преварвайки тези потенциални опасности, това силно нещо е общото явяване за местните избори. Това да успееш да канализираш силната лична амбиция на Борис Бонев, да стъпиш на мрежата на хора, които сами имаха амбиции, според мен политически и способности като Трайков, като Георги Илиев от “Слатина“ и т.н. Да вкараш в екипа един човек като Любо Георгиев, който е безспорен професионалист в урбанизма на градското планиране и да тушираш най-големият препъни камък в това пространство – индивидуализма, това си е успех. И те успяват някак си, да дадат отговор на по-важния въпрос, не толкова кой може да е кмет, колкото на въпроса, ще има ли той абсолютно мнозинство в общинския съвет, защото там се целят, доколкото виждам аз. С две думи, много-много силна заявка вчера на либералите, друг е въпросът, че кандидатът им за кмет поне на първо четене изглежда малко по-абстрактен, за моя вкус. Прекалено мечтателен имидж на мениджър, нещо, което така да се каже вече видяхме, дали и как може да сработи. Така че Борисов и тук, въобще не бива да бъде отписван, но това, което казвам накратко е, че с тази силна заявка за сражение спрямо Борисов  демократичната общност, либералите в България ще се опитват да поддържат имиджа си, който, няма какво да се лъжем, доста е увехнал от ротацията с Борисов.

Това дали ще се разбере от избирателите, защото в крайна сметка, те няма да гледат едностранчиво внушителният екип за София и съответно сближаването между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ на национално равнище. Тук се получава лицемерна история с елементи на шизофрения: тук е там, там е друго. Как ще се разбере и ще се калкулира от избирателите?

Ами, да, да бележките ви са съвсем уместни. Единият вариант е, избирателят все пак да го калкулира с известно облекчение, че нещо се движи. Защото блокажа от последните три години, високите морални претенции и т.н. доведоха до задънена улица. Така че да, може да изглежда лицемерно, може да изглежда шизофренно, може би ще изглежда странно как на национално ниво те се срещат всеки ден, а на нивото непосредствено под националното, няколко пресечки по-нататък по жълтите павета се сражават за кметския пост. Това е ясно, но въпросът е, че нещо мърда, за разлика от преди няколко месеца, когато нищо не мърдаше.

Г-н Симеонов, изпусна ли Иван Гешев момента за политическия си проект?

А, той си е още в началната засилка, сега нека не мислим, че общественото мнение е толкова бързо и реактивно, на общественото мнение обикновено му трябват месец-два-три. Аз се занимавам с ежемесечни измервания на обществените настроения вече от 12-13 години. Аз прекрасно знам, че масовото население да осмисли нещо му трябват няколко месеца. В тоя ред на мисли, тук въобще не става дума за бързане, тепърва ще се осмисля кой къде се е оказал в тази ситуация. Ситуация, в която един привиден и доста плакатен образ – плакат нарисуван от неговите противници, разбира се, от тандем Борисов-Гешев, в който Борисов се оказа добрия, а Гешев – лошия. Дето се казва, Гешев плаща цената за спасението на Борисов политическо, така излиза, нали. Та обществото тепърва ще го осмисля това нещо. И тук, както виждате, ние си говорим за избори, които през цялото време дебнат зад ъгъла. Така че, аз не съм сигурен, че трябва да се бърза с всеки един нов партиен проект, със сигурност постоянни шансове за партийни проекти ще се откриват, ако, разбира се, г-н Гешев ще прави това или г-н Радев ще прави това или който там, каквото ще прави. Както се вижда, шансовете хич няма да са малко,  така че не мисля, че става дума за закъснение.

В печеливша позиция ли е “Възраждане“ или след пуча на Пригожин видяха, че не всичко от Русия става за ядене?

“Възраждане“ е в печеливша позиция, но продължава да прави грешката на радикалността. Това изявление на Костадинов е неприемливо, категорично неприемливо, не може така да се говори, не бива и е малко странно, че Костадинов, който е добър познавач на българския национален характер, смея да твърдя, продължава да не си дава сметка, че този национален характер се плаши от крайностите. Ние сме българи, ние сме много здраво стъпили на земята, трезво мислещи изначално скептични и твърде недоверчиви към толкова резки движения. Не може да се говори, че някаква измет трябва да бъде ликвидирана или там, каквото е. Костадинов си вкарва автогол по този начин. И то точно в печеливша позиция. Значи всичките му карти му излизат, ако тези са заедно – зле е, ако не са заедно – блокаж на държавата, пак зле, скърцането със зъби си търси отдушник, отдушника единия се нарича “Костадинов“. Всички карти излизат на Костадинов, и на този фон да направиш такава грешка! На всичкото отгоре, либералите така и не разбраха, че начина да се сражаваш с Костадинов не е да му даваш фронтално сражение, а да се опиташ да дадеш доброкачествена алтернатива на част от дневния му ред.  Не можеш да пишеш, не са добре приети привържениците на “Възраждане“, говоря го като символ, не го говоря като единичен акт, и да очакваш това да ги отслаби, никак няма да ги отслаби, ще ги втвърди. И на този фон, когато твоите противници правят грешка след грешка и имаш всички шансове да растеш нагоре, на всичкото отгоре, сега ще се опитат вероятно да неглижират референдума и ще си вкарат отново автогол. Тук Костадинов ги е вкарал в двойно губеща позиция, защото, ако пуснат референдума е възможно да го загубят, а ако не го пуснат – със сигурност губят. И точно на този фон да правиш такива непремерени изявления! Така да се каже, ако нещо бие “Възраждане“ това е самото “Възраждане“. Но това е много дълга и отделна тема, свързана с политическия вкус и стил, може би лично на самия Костадинов, така че нека не навлизаме там.

В заключение, очаквате ли изненади от политическото лято?

Е, ако ги очаквах, едва ли бих се изненадал. Пак да го кажа така, както много пъти във вашия ефир сме говорили, нищо не би ме изненадало, още повече, че то политическото лято много бързо ще премине в политическа есен, която е предизборна за може би, най-важните избори, изборите, които дават курс, европейския ресурс, вкореняването, местните структури, местния бизнес, въобще дават фундамента на всяка една политическа сила, при това за 4 години напред. Това са доста-доста важни избори с много голям залог. Затова нищо, нищо не би ме изненадало.

Къде ще е най-силна битката за местната власт?

Стандартно е да кажем София, но не съм много сигурен в това. Възможно е Борисов, предвкусвайки възможна загуба, някак си да се опита точно през коалиционността или през ротационността или знам ли какво ще измислят с ПП-ДБ да омаловажи евентуално своя загуба в София, т.е. да омекоти ефект. Ето виждате, че Борисов освен изпран, Борисов някак ще бъде и омекотен. Възможно е напротив, възможно е да бъде подценен ГЕРБ в София и да се окаже, че примерно г-н Терзиев е прекалено въздушен и насреща, например ГЕРБ извади хора, виждат се такива хора, които са здраво стъпили на терена и бачкат, при това пак са млади, пак са десни, западни и т.н. Много добре си спомняме как г-жа Манолова, която трябваше някак си, едва ли не  да разбие на пух и прах г-жа Фандъкова. Изведнъж професионалистът Фандъкова, който години наред заема този пост, се оказа малко неподготвена. Понякога най-добрите мениджъри, най-светлите умове, какъвто несъмнено е този човек Васил Терзиев, се оказват и много наивни политически. Казвам ги всички тези неща, защото трябва да има много на ум. Така че битката за София може да се окаже не толкова яростна, защото тя е политическа, там ще има лавирания, скривания, а не челна битка, според мен, в истинския смисъл на думата. Но като нищо, тази битка в София може да се окаже реална битка, защото мнозина сега викат, каквото и да направят градските либерали в София, те побеждават Борисов. Подценяването на Борисов винаги е било грешка. Но на други места в страната, би трябвало да има реални битки. Много ми е любопитно какво ще стане в Пловдив, много, там също има много интересни възможни комбинации. Много ми е любопитно какво ще стане във Варна, в тоя ред на мисли София малко не е България, София си е политически избор, но ония избори ще бъдат наистина местни със сериозни местни проблеми и т.н. Така че на мен лично битки като битки ще са ми интересни в други населени места. В София ще ми е интересна националната политика и нейното отражение.

източник: Фокус, интервю на Цоня Събчева 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here