ИГРИ И ИЗМАМНИЦИ

0
209

 

Кеворк Кеворкян: Двете посолства, които лесно могат да бъдат разпознати, имат различен успех в общуването си с местните аборигени. Едното ни натресе Кирчовци. Другото постигна забележителен успех, който не беше по силите на няколко балкански войни и сблъсъци: изхвърли ни веднъж-завинаги от Македония

 

Само пълните будали очакват някакъв резултат от безкрайните следизборни пазарлъци на политиканите ни, някакъв що-годе приличен финал. Няма да го дочакат.

Тяхната игра не предвижда никакъв край, защото те съществуват покрай самата игра, извън нея са нищо.

А една социологическа агенция оповестила, че 61 процента от анкетираните били доволни от това, че има редовно правителство.

Тоест – 61 процента доброволно са признали, че са идиоти.

Защото само един завършен идиот би бил доволен от нелепостите, които разиграват политиканите ни около въпросния „редовен кабинет“.

Време е да се отърсим от наивността си: те себе си не могат да осмислят, а ще очакваме нещо повече от тях.

Държат се като разгонени – и един полк Кобилкини няма да успее да ги укроти.

Калните потоци, които погубват цели селища, са нищо в сравнение с техните изстъпления.

Тия дни един старец проплака по телевизията: „Не ми се живее повече“. Каза го изправен като войник до женицата си, сякаш рапортуваше пред проклетата ни Съдба.

Ония обаче я карат, както им скимне, в режим на тотално изтрещяване, цяло чудо е, как изобщо функционират сред този тотален разпад.

Вече не сме в състояние да произведем едно нормално правителство – а се опитваме да я караме едновременно с две, това, всъщност, практически е режимът на ротацията.

Две кучета ще се ръфат – каквото и да се случи, едното винаги ще джафка срещу другото.

Те се мразят, а трябва да преживят едновременно – и то пред една ясла, това е истинско издевателство.

Скапаният Български Животец направи така, че всеки да намрази другия, дори и себе си, и в тази омраза няма редуване.

Няма паузи, няма смирение, никой не търси обяснение за това Зло.

Вместо това ни тропосват „ротацията“, за да ни убедят окончателно, че Омразата е неизбежният победител тук.

Обикновените хора отдавна разбраха, че понякога съдбата им е оставена в ръцете на ненормалници.

За баничари не стават, а ще управляват държава.

Херото направи тази завера, тя ни докара до главите тази беда, от нея лесно няма да се оправим.

Наскоро отнякъде прокапа и още малко от истината – при ревизията, извършвана традиционно за дейността на всяко американско посолство в чужбина, мандатът на Херо Мустафа не бил оценен като много добър.

Това е смайващо – какво са очаквали „ревизорите“ да се случи тук, какво повече?

През последните две години ние бяхме смазани от дивотиите на тайфа политически скопци – и това било недостатъчно?!

Какво още са очаквали да се случи тук?

Българите да изреват –  като онзи старец, повлечен от калния поток – „Не ни се живее повече!“?

Това ли са очаквали от тях – или окончателно да се примирят и вече да приемат всяка марионетка, която им изпращат с наложен платеж.

„Играчите“ не могат да се съсредоточат трайно и върху най-елементарните неща, особено ако  те се намират на някакво разстояние от джобовете им.

Тествайте ги – например, кажете  им италианската поговорка „След играта, и царят, и пешките ги слагат в една кутия“ – и нека да ви отговорят, какво е внушението й.

Ще се удивите, с какви невъзможни хорица си имате работа.

Още не са ги извадили от кутията, а вече са навирили куйруците си/ опашките си.

Немалко от тях изглеждат и нелепо – но не го съзнават и дори я навират тази шега на природата в очите ни: „На, виж ме, колко съм недонаправен“.

За тях политиката се изчерпва с ръфането на опонента, нищо повече. Изникват от нищото и набързо се стопяват пак в Нищото.

Сякаш за тях е измислена фразата – „За малко наперени петли, а сетне перушина за бърсане на прах“…

За тях политиката е леснотия, те изобщо и до края си не разбират, че тя, колкото и да е примитивна тук, си играе с тях, нищо повече.

Те няма и да разберат Монтен, който казвал – „Докато аз си играя с котката, кой знае дали тя не си играе с мен“.

Сега сме свидетели на едно от най-уродливите изражения на тукашната политика.

Нямат си доверие – това го повтарят непрекъснато, но ще се „ротират“. Още първия път, когато изхвърлиха на тезгяха тази нелепица, медиите трябваше да ги съсипят.

Но не се случи – и няма и да се случи.

Защото нещата, които тук минават за „политика“, имат и още една последица, може би най-срамната: медиите се принизиха до тяхното ниво. И това беше неизбежно, понеже не се дистанцираха навреме, инстинктът за самосъхранение ги изостави и те дори не забелязаха, как поевтиняват, щом лекомислено приемат всяка глупост, която им сервират.

Българският разум е устроен странно: накрая, вместо играчите/политиците, намразихме самата игра, намразихме изборите – вместо ония, които те включват в менюто си.

Ето какви ги вършат „играчите“ близо месец след клетвата на правителството на Денков:

Ротационерът Продължаваме Промяната – Демократична България: „Няма да има коалиционно споразумение, нямаме си доверие“;

Ротационерът ГЕРБ: „Правителството изглежда като комитет за трудоустрояване, нямаме съгласие“;

Премиерът Денков: „Надявам се да стигнем до ротация, коалиционно споразумение не се пише лесно“;

И пак той: „Пречат ни липсата на върховенство на закона и сантиментът към източните съседи“.

„Пречат ви празните глави“ – би казал всеки нормален българин, стига да е обърнал внимание на едно от оправданията на премиера – че ни пречел „сантиментът към източните съседи“.

Тия хора сякаш не знаят, че и политиците често играят ролята на кошаревски свидетели –  и то направо пред  самата История.

Денков казва и още нещо, което ще отприщи въображението на медиите – надявал се да стигнат до ротация.

Сякаш не вярва този фокус да се случи.

Ами, да, Кирчовци трябва да са луди, за да се оставят Бойко да ги ротира.

Досегашната им практика показва, че са по-бързите сделки, удряш кьоравото и чупката.

Абсурдно е да се хванат в капана на ротацията, тя изисква най-малкото едно нещо – почтеност, а тя е най-дефицитната стока в  тукашната политика.

Кирчовци направо ще предпочетат да ги избесят, отколкото да се товарят с някаква почтеност.

Кой, как и кого – това е играта.

А пък Радев си излязъл, докато правителството слушало химна с половин ухо.

Не да се изнизва, ами направо би трябвало да го разтури един президент, ако имаше тия правомощия.

Но ще преживеем и това българско чудо: ротация в една политическа среда, в която най-добре вирее омразата и измамата. Тепърва ще се насладим на резултатите от този експеримент.

Бойко хубаво се насади: даде властта на Кирчовци, те ще я консумират, както си знаят, и ще забравят да му я върнат, те вече са забравили.

Не се вижда и как ще им я отнеме – на останалите парламентарни партии ще им е кеф да гледат сеир, да го гледат как се измъчва и кахъри, заради наивността си.

Как ще правиш сделка с хора, които те ненавиждат – на една гола дума, поне запис на заповед да ти бяха подписали за половината от далаверите си.

А иначе, погледнато по на едро, само Народ, който вече е загубил доверие в себе си, разчита на евтини политици.

Такъв народ е обречен – това поне е ясно.

След галимацията с „ротацията“, ще остане да виси един важен въпрос, важен за Историята: Кой пробута на нашите главанаци тази идея?

Според някои, тя е плод на сблъсъка на две посолства – и в настъпилата суматоха се пръкнала идеята за ротацията.

Двете посолства, които лесно могат да бъдат разпознати, имат различен успех в общуването си с местните аборигени.

Едното ни натресе Кирчовци.

Другото постигна забележителен успех, който не беше по силите на няколко балкански войни и сблъсъци: изхвърли ни веднъж-завинаги от Македония.

Но, както няма пълно щастие, така няма и пълно нещастие: пак добре, че не ни оставиха Македония на ротационен принцип.

Пред подобна гавра, дори и един избледняващ спомен за нашата Македония е за предпочитане.

Скоро и държавата ще я подкарат на ротация.

С удоволствие ще приложат тази хватка и на Народа, там работата ще бъде свършена с по-хуманни средства – ще го ротират/изоставят до такава степен, че да се стопи от само себе си.

Това вече се и случва. Вече сме се и примирили.

Е, това е достоен край.

THE END.

***

Борис Димовски е автор на шаржовете.

Кеворк Кеворкян, официална фейсбук страница

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/799147751575219?ref=embed_post

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here