Бесът, наречен „конституционна реформа“

0
218

 

Бесът, чието име е „Конституционна реформа“, така се е разбеснял, че съвсем измъчи нашето многострадално, болно, отчаяно и постоянно реформирано отечество. Той видимо се оживи и не знам откъде и защо придоби самочувствие. Общество тръпне от неговото присъствие и повтаря до изнемога, че Конституцията трябва да се промени. Защото била несъвършена.

В буржоазно-капиталистическата държава, каквато е и България, конституцията е общественият договор, който личностите, класите и държавата сключват, за да определят условията и правилата, по които ще живеят в мир и разбирателство. Те провъзгласяват, че властта е тяхна, а не както е било в Средновековието, „от Бога“ и се нуждаят от юридически инструменти, за да функционира тази власт без съществени конфликти.

Никоя конституция не е съвършена, но добре написаната е надарена с достойнството да позволява винаги, когато това е необходимо, да бъде променяна и подобрявана. Но не от всекиго, а само от хора подготвени, умни, почтени, организирани. Не е задължително да са юристи, защото Конституцията не е обикновен юридически документ, а харта на общественото съгласие и доверие, описание на социалните, политическите и нравствените принципи, върху които се изграждат държавата, обществото и нацията.

От друга страна тя изразява състоянието и начина на мислене на обществото, както и формулира и утвърждава най-важни нравствени и политически ценности. Затова е естествено от време на време да бъде поправяна, за да се нагоди целият й текст заедно с духа й към новите условия. От тук обаче произлиза нейната слабост, а и бедата на държавата, защото не е толкова често държавата и обществото да са в добро здраве и да се управляват от умни хора.

Днес властта не е в ръцете и главите на умни и почтени, а на съвсем случайни и неподготвени хора.

Затова трябва да бъдем предпазливи, защото за тях конституционната реформа не означава онова, което означава за нас и за всички, които мислят, преценяват внимателно и постъпват разумно.

Нека все пак приемем, че са настъпили условия, които изискват промени в Конституцията. Щом са необходими, нека бъдат направени. Но внимателно, предпазливо и с убеденост, че ще помогнат държавата да укрепне и се въздигне.

Преди това е задължително да се анализират новите реалности, за да се прецени колко и какви промени са наложителни; какво се цели с тях, доколко са важни и ще имат ли  положителен ефект.

Няма съмнение, че сегашната Конституция пречи на някои среди и сили, тъй като заради нея те не могат свободно да си съставят закони и безпардонно да се разпореждат в държавата като в бащиния. Тя ги принуждава да се правят на демократи и да се ограничават.

Апелите за конституционна реформа не са заради това, че главният прокурор не може да бъде контролиран. Те вече го махнаха и им е все едно какво ще става с тази т. нар. „съдебна система“. По-важни за тях са другите конституционни постановка и принципи, които не им позволяват открито да безчинстват и да се ползват от свещеното правило на неолиберализма, възпято в идеологията му като „всичко е позволено“.

Затова не бива да се измъчваме с подозрения и съмнения относно истинското съдържание на подготвяните конституционни промени. Това се видя и в представения от ПП и ДБ проект!

Този проект не показа всичко, което съдържа. А се готви нещо, което ще изникне зад думите, с които въпросните промени от тук насетне ще се озвучават. Това, за което днес се говори, е най-малкото, което нашите титани на политиката и държавността смятат да наложат.

Днес ни залъгват със съдебна реформа, но вече загряват за истински конституционен преврат, който ще пусне в българската държава злото в цялата му сила, уродливост и непоносима смрад. И дори няма да се прикриват зад красиви думи и уточнения, че смисълът им не е разбран вярно.

Първата цел, която въпросната реформа ще се стреми да постигне, е обезсилване принципите за националната и социалната държава, както и за еднонационалната държава, в която има само етнически общности, а не малцинства.

Ще бъде оспорен и принципът, че България е православна държава. Всичко това ще се мотивира с формалните съображения за „толерантност“ и „равнопоставеност“ спрямо другите народи и вероизповедания.

Отново се обсъжда въпросът за нов национален празник. Но то е, за да се отклони вниманието от по-важното и същественото. В спора за празника трябва да се изтощят силите, да притъпи вниманието и в един момент да се наложат другите коварни цели.

Една от най-съществените е въвеждането на норми от Истанбулската конвенция. В това число и най-радикалните, които в момента са несъвместими със сегашната конституция.

Буржоазна държава е безнравствена, защото е учредена като държава на социалните неравенства и пазара. Конституцията узаконява и легитимира неравенствата и несправедливостите, мотивирайки ги с т. нар. „пазарна икономика“ и „европейски ценности“. Но и определя лостове, чрез които да се преодолява несправедливостта и се утвърждава социалният мир. Това е ролята на т. нар. „социална държава“.

Днес обаче за управляващите е непоносимо държавата ни да е „социална“, както и да е еднонационална, което я прави защитена в голяма степен от етнически конфликти и опасности от разделения и разпад по етнически принцип. Социалната държава оспорва неравенствата и ако не успява да ги премахне (а те не може да успее), поне ги притъпява донякъде и малко помага на потиснатите и онеправданите, на бедните и слабите. Това обаче е противопоказно за неолиберализма и капитала.

Днес капиталът все повече изисква нов тип държава и ново общество, нов ред и ново мислене, нови ценности. Към тях ще ни тласне т. нар.  „конституционната реформа“. Тази реформа още повече ще задълбочи проблемите в държавата, обществото и икономиката. Това ще направи живота на хората по-труден и тежък.

Длъжни сме да се освободим от илюзиите и да престанем да слушаме пропагандата, която ни успокоява, че ще се реформира единствено съдебната система и то за нейно и наше добро. Но все повече се чуват и предложения за промени и в други сфери. Подготвя се по същество нова конституция, която ще утвърди нови принципи на общественото устройство. Целта е да скъсаме напълно с традициите, за да осъществим прословутия „нов цивилизационен избор“.

Аз няколко пъти пиша, че голямата особеност на днешната българска политика е смяната на собствениците на парите и началото на доминацията на финансовия капитал. Този процес е започнал, набира сили и търси политическите си изразители и защитници, които да го легитимират и да работят за него. Очевидно е обаче, че той иска нещо много повече от това. Той иска тотална власт, за да подчини изцяло и завинаги държавата, обществото и отделната личност.

Бесовете, за които говори Евангелието по свети апостол евангелист Матей (8:31), поискаха от Иисус Христос да ги изпрати в наблизо пасящото стадо свини. Дано и със сегашните, които наричам „Конституционна реформа“, да се случи същото.

Иначе ще настъпи краят на България.

автор: Панко Анчев, „Земя“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here