- „Българските демократи на власт казват, че Демокрацията копнее за нов национален празник. Мнозинството може и да не иска“
- „Да дадем идеи на Демократичната общност за още по-правилен празник. Национален да, но и универсален“
„Културни войни“ с Владислав Апостолов
Демокрацията е нежна, крехка дама с високи очаквания, но и горчив опит от много неуспешни връзки, афери и авантюри. Всеки иска да я прелъсти и изостави, ала тя се усеща обичана и уважавана само в ръцете на истинските, легитимни, сертифицирани, ваксинирани, дипломирани, хабилитирани, одобрени и съгласувани с Посолството демократи. Само те знаят от какво наистина се нуждае тя и единствени са способни да я задоволят максимално. Питайте ги, ще потвърдят.
Българските демократи на власт казват, че Демокрацията копнее за нов национален празник. Мнозинството може и да не иска. На хората може изобщо да не им се занимава с подобно нещо и да смятат за твърде глупаво и противно. Но демократичната общност чете мислите не на някакви си хора, а на Демокрацията с главно Д по телепатичен и телешоп-ичен път. Дори и когато няма мисли за четене. И сега демократите желаят да ползват другата си топла тръпка – Конституцията, за да махнат Трети март като национален празник и да го сменят с 24-и май.
Лоши и определено не-демократични хора рекоха, че идеята на овластените в „сглобката“ е с много ниско качество, носи напълно излишно разделение и напрежение, и няма нищо общо с истинските проблеми пред България. Призовават ротационните държавници към смирение и осъзнаване на изключително слабото обществено доверие към тях и техния чуплив модел на управление.
Съветваме тези не-демократични недоброжелатели да си приберат фактите, разума, критичното мислене и свободното слово при другите хладни оръжия и да оставят Демокрацията и Конституцията в ръцете на борците с национални празници. Те са най-демократични сред конституционалистите и най-конституционни сред демократите.
Какво изобщо си мислят тези, които критикуват властта? А? Да не би да смятат, че анти-третомартенските политкомисари могат да бръкнат в основния закон на държавата и да направят поредица от поразии? Да оплескат нещата за поколения напред? Да докажат обвиненията, че са случайници на власт, одобрени, съгласувани и поставени, но не от демократичната воля на нацията, а по силата на други обстоятелства? Това ли се твърди? Хайде да си приберете истините и да се насочите към нещо полезно и прогресивно. Като например да дадем идеи на Демократичната общност за още по-правилен празник. Национален да, но и универсален. Глобален и дори „евро-атлантическо-ценностен“!
Да започваме. Първи април. Ден на шегата. Има световен привкус и ще покаже чувството за хумор на Демократичната общност. Някои врагове на доброто дори казват, че първи април е перфектен празник за тях, защото толкова често стават за смях. Други заслужаващи цензура и донос критици си позволиха да нарекат цялото управление на бившите протестъри „лоша първоаприлска шега“.
Добре, друга дата тогава. В средите на демократичните инфлуенсъри се пръкна хрумката новият национален празник да бъде Четвърти юли. А просещите си арест и нахлуване на специални служби скептици отвърнаха, че Четвърти юли действително е подходящ за тази власт. Тогава американците честват своята независимост, а „наште“ пък ще празнуват своята зависимост… от американците.
Хубаво, да видим нещо друго. Втори февруари. Защо? Защото властта е опиянена от себе си и иска да си налее още без да мисли за болката и срама от махмурлука. Вие какво си помислихте.
Я да се приближим към 24 май. Още по-демократичен и интернационален е предния ден – 23 май. Истинската нова дата на родната просвета. Перфектен национален празник за Демократичната общност. На 23 май „Времеубежище“ печели Международната награда „Букър“ и официално става една от европейските ценности на рядко гордия български демократ и реформатор. Валят предложения властта да вкара цитати от „Времеубежище“ в Конституцията, така и така ще я променя. Там може да се вкара и специален член, която да постанови, че нарушаваш закона, ако вкъщи нямаш поне едно копие от книгата с Международен „Букър“. За предпочитане да е подписано.
Друг демократичен вариант за национален празник – 14 юни. Точно на тази дата, преди 10 години, Демократичната общност излезе на протест-пърформанс „ДАНСуитми“ за борба с „мафията, корупцията и превзетата държава“. Така националният празник всяка година ще се чества под формата на протест на жълтите павета. Може пък датата да е и 7 юли – „Десанта на „Росенец“. Нечелите „Времеубежище“ веднага ще пробват да вгорчат повода като посочат, че демократите са се прегърнали с „мафията и корупцията“ за общо превземане на държавата и променяне на Конституцията. „В името на Демокрацията го сторихме“, ще отговорят ветераните от епичната битка с тоалетна хартия и яйца в триъгълника на властта.
Каквото и да кажат, ще са прави, защото истинските демократи не бъркат. Освен в Конституцията. Но там трябва, за доброто на Демокрацията. Всяка дата, която си хареса демократа, става за нов национален празник. Колкото повече хора са против техните хрумки, толкова по-правилни и ценни са те. Апетитът на Демократичната общност за власт расте със спада на доверието и скока на човешкото омерзение от нейното управление. Това е политическа иновация, достойна за футуристичния старт-ъп натюрел на титаничните технократични реформатори. Няма национален празник, който да устои на дискретния им, но опасен чар. Питайте ги, ще ви кажат.
източник: БНР
