Като всеки човек, и на мен ми е трудно да се погледна отстрани. Знам, че като всеки един, и аз имам своите странности, дефицити и лудости, но не се считам за гад, например. И всеки път когато открия подобен намек към себе си, действително отделям време за анализ. Опитвам се да се променям. Наистина.
Ще си помислите: “Тоя пък, защо ни занимава с личните си проблеми?!”
Ами, защото наглостта на публичните ни герои вече минава всички приемливи граници и като гледам, вместо по-добри, те всички стават все по-лоши. Имам чувството, че въртележката на лудостта се е завъртяла толкова силно, че вече никой не може да я спре. И ме е страх, че безвъзвратно навлизаме във време ужасно. А цената, която ще трябва да платим накрая, ще бъде извън възможностите ни.
Съгласен съм с Вежди за курвите. Но също така мисля, че и лудите се събудиха. Но още по-важно, лошите хора също се събудиха. Днес именно те са героите на деня и под лицемерните им усмивки все по-ясно прозира чудовищната им човеконенавист. Тези лица ни презират. Те дори въобще не ни броят за живи. Увлечени в изпълнението на чужди заръки, те са готови да мачкат. Нещо повече – да убиват.
Единственото, което ги интересува, е сигурността и комфорта на техния гъз. Нищо друго.
Не знам как ще се справим с тази отрова. Честно да ви кажа, съм по-скоро песимист. Прекалено е голяма омразата, а народопредателството е с чудовищни размери. Надявам се, все пак, над този народ отново да изгрее слънце, но със сигурност преди това ни предстои буря. Невиждана за днешните поколения буря; буря, която ще отнесе много глави и дървета; буря, която ще доведе до приливни вълни от сълзи, кал, мъка, но и пречистване. Може би.
Или както казваше баща ми – уважаеми пътници, добре дошли на борда, корабът потъва, вода има за всички. Такъв е пътят български – надежда за решение, еуфория, инфаркт.
Късмет ви желая!
Васил Петев
