Дъглас Макгрегър пред Тъкър Карлсън: Силата на американската армия е мит. При пряк конфликт с Русия последиците за САЩ ще са унищожителни

0
83

 

Епизод 18: В пропастта. Полковник Макгрегър ни казва защо Украинската война трябва да свърши сега

Почти всичко, което NBC News, New York Times ви казват за войната в Украйна, е лъжа. „Руската армия е некомпетентна“, твърдят те. „Украйна е демокрация. Владимир Путин е Хитлер, той се опитва да превземе целия свят. За щастие, Украйна печели.“ Нищо от това не е истина. Всяко от твърденията е фалшиво. Особено последното. Украинската армия не побеждава. Всъщност, тя губи лошо. Украйна е разрушена. Населението ѝ е изклано в неравностойни битки с технологично превъзхождащ противник. Или е разпиляно с милиони в останалата част на земното кълбо като бежанци. Украйна привършва войниците. Докато това се случва, неизбежният въпрос е кой ще ги замести? Ако украинците не могат да победят Путин, кой ще го направи? Отговорът, разбира се, ще бъде – ние. Американски войски ще се бият с руската армия в Източна Европа. Това е много вероятно. И предположението е, че ние ще спечелим. Но ще спечелим ли? Вероятно не, казва бившият полковник от армията Дъглас Макгрегър, ветеран с множество бойни отличия, който съветваше секретаря по отбраната в предишната администрация. Съединените щати, казва Макгрегър, са на ръба на катастрофална война, която много лесно може да ни унищожи. Малко американци изглежда разбират това, но би трябвало да го разберат. Дъг Макгрегър сега е изпълнителен директор на „Нашата страна, нашият избор“ и с него седнахме наскоро на разговор, който си заслужава да бъде чут.

– Полковник Макгрегър, благодаря Ви, че се присъединихте към нас. Как бихте оценили и описали състоянието на войната в Украйна в момента?

– Това е важен въпрос и няма достатъчно хора, които имат добър отговор в момента. Мисля, че повечето от лъжите, които бяха казани през последната година и половина, „Украинците печелят“, „Украинската кауза е справедлива“, „Руснаците са зли“, „Руснаците са некомпетентни“ – всичко това се срива . И се срива, защото това, което става на бойното поле, е ужасяващо. Украинците сега са загубили, смятаме, около 400 хиляди души, убити. В битка. Говорим за около 300 – 350 хиляди преди няколко месеца, но през последните месеци на тази предполагаема контраофанзива, която трябваше да помете бойното поле, те загубиха най-малко 40 хиляди души. Дори не знаем колко са били ранени, но знаем, че около 40 до 50 хиляди войници са с ампутации. Знаем, че болниците са пълни, и знаем, че украинските пехотни части на ниво рота, която се състои от около 50 до 150-200 човека, са в мирен режим и се предават на руснаците, не защото не могат да се бият, а защото не искат да се бият повече. Те имат толкова много ранени, че не могат да ги евакуират. Командирите казват, „Ако не мога да евакуирам ранените си, ще се предам, защото в противен случай ранените ще умрат.“ Затова викат руснаците – всички те говорят руски – и им казват по радиото, „Виж, имам 50-60 ранени, ще се предам, защото не искам те да бъдат избити.“ А руснаците от самото начало се отнасят с украинските войници много добре и много внимателно. Те знаят, че няма да бъдат обиждани или подлагани на лошо отношение, знаят, че могат да бъдат разменени за руски пленници в бъдеще, и се предават. И мисля, че ще виждаме тази армия, за която похарчихме толкова много, все повече да се топи. И в момента, докато говорим, ако погледнем тази територия във форма на банан в Южна Украйна, която руснаците контролират, ако отидем в североизточния ѝ край, до града, наречен Харков, сега там се случват големи офанзивни операции. И украинските сили са пометени от руснаците. И още веднъж, всичко това се случва по начин, който не се съобщава на Запад. И в същото време, вместо да признаят, че това е ужасна трагедия, която трябва да бъде прекратена, най-малкото на хуманитарно основание, и че избиването трябва да спре, както президентът Тръмп каза: „Спрете избиването“, ние ще продължаваме. И това поставя руснаците в злощастната позиция да продължат на запад. Защото от самото начало Путин и неговите съветници не искат война с НАТО и Съединените щати. Поради това имаме такъв инкрементализъм – бавно мачкане и придвижване напред, дефанзивни операции за дълги периоди, за да се изградят укрепления и след това да се продължат офанзивните операции. Те имат над 300 хилядна войска в резерв в Русия. И мисля, че те стоят там и не са вкарани в боя, защото президентът Путин очаква възможността ние да се намесим в Западна Украйна. И ако ние се намесим в Западна Украйна, руснаците ще бъдат готови за това. И последствията за нас и за НАТО ще бъдат унищожителни. Защото ние не сме готови да се бием срещу руснаците.

– Защо?

– Мисля, че готовността ни запада вече от дълго време. Имаме почти стабилен непрекъснат упадък на дисциплината, която кара войниците да се бият. Дисциплината е трудно нещо, ние не винаги го разбираме, дисциплината е наистина вид навик, а тези навици се изграждат във времето, с повторения, и се изграждат под стрес, под напрежение, така че да се усвоят. След това се изгражда сплотеност в рамките на дадената част. Не може да се гради сплотеност, разделяйки силите на расова основа, като принуждаваш хората да работят откровено без квалификация нагоре по веригата на командването; когато награждаваш хората за всичко останало, но не и за демонстриран характер, компетентност и интелигентност. Всичко това е деморализиращо, деструктивно за военните сили. Армията и пехотата страдат от това, както и въздушните сили и флотът. И няма лесен начин това да бъде поправено и тези пропуквания – те са само пропуквания засега – ще станат големи пукнатини, ако тръгнем на война.

– Вие сте прекарали голяма част от зрелия си живот като армейски офицер, били сте в Уест Пойнт, командващ армия, ветеран от войни, награждаван с отличия. Но Вие влизате в армията в самия край на Виетнамската война.

– Точно така.

– Когато се знае, че тя ще свърши.

– Да.

– Как бихте сравнили готовността на сегашните въоръжени сили на САЩ с тази от 1975 г., да кажем, в края на Виетнамската война?

– Мисля, че по отношение на морала и дисциплината сме близо до там, където бяхме в края на седемдесетте. Имаме много хора, които не са наясно какво трябва да се направи. Загубили сме усещане за правилното. С други думи, нямаме хора, които са служили достатъчно дълго във войската, за да знаят как изглежда правилното, и когато видиш бойна група, дали са батальони, бригади или по-големи, да знаеш какво прави нещата да се случват, да знаеш какво е нужно, за да се влезеш в битка. Ние нямаме много такива хора, защото от 2001 г. насам повечето сражения са били в много малък мащаб, срещу бягащ противник, който тича по сандали с АК 47, залагайки основно на експлозиви, на мини, за да убие и осакати американците. Около 87% от нашите загуби действително са в резултат на експлозиви и от мини. Това не е армия, която е свикнала да се бие срещу някой, който може да отвърне. Ако трябва да я сравня с друга армия, вероятно по-доброто сравнение би било с френската армия преди Френско-Пруската война. Защото французите са се били с мексиканските бандити, след това с мексиканските въстаници, били са се с арабските бандити, арабските бунтовници, имали са малък опит в битки срещу недоволни, деморализирани европейски войски, австрийски, в Северна Италия… но не са се изправяли срещу истински модерна армия. Но хората във френската армия работят и напредват и френската армия беше най-великата армия в света, защото тя се е била в Северна Африка, в Индокитай, Мексико, навсякъде по света. Тази война беше катастрофа за Франция и френската армия беше унищожена за месеци. Пруската армия беше модерна сила, високо дисциплинирана, много компетентно водена, обучена и въоръжена. Но ние не сме там – ние имаме въоръжение, което е остаряло от десетилетия. Танковете, на които аз съм служил, например, когато отидох на война през 1990 г., бяха буквално чисто нови, последно поколение. Тези танкове все още са там. Те са възстановени, но вече не са нови. Те вече не са толкова годни, както бяха някога. Един бърз пример – имаме турбинен двигател в серията танкове М1А1, и този турбинен двигател гори толкова гориво, стоейки на място, колкото и когато се движи, защото е турбинен двигател и е бил създаден, за да бъде използван в самолети. Ние сме го сложили в танковете. Това означава, че имаш резервоар за осем часа. Ако работи, на всеки осем часа трябва да го напълниш отново. Той също така гори горивото на много висока температура, над 1000 градуса, и има над 40 връзки около двигателя, които са много крехки и могат лесно да се запалят, ако случайно се докоснат до малките тръбички, по които текат различни течности, ако се докоснат до двигателя, който е толкова горещ. Двигателят е толкова горещ, че движението на сухопътните сили на САЩ може да се проследи със сателити с ниска орбита. И ако си мислиш, че ще се скриеш, ще се прикриеш, или ще изпревариш някого – ти си просто светеща мишена от въздуха. Към това трябва да се добави абсурдът, че не сме заменили този двигател с надежден, последно поколение дизелов електрически двигател, който е много по-хладен и можеш да се движиш 24 часа без презареждане. Тези неща са крайно проблематични, когато тръгнеш на война. Защото трябва да изтеглиш силите, да ги презаредиш, да ги върнеш на фронта, което не е лесно да се направи, ако го правиш на всеки 6 или 9 часа. Те казват, „О, ще сложим генератор, който ще поеме времето, в което не се движим. Проблемът е, че по време на сражение не се стои на място за много дълго време, защото ако го правиш, ще бъдеш прехванат и унищожен. Разбира се, това е, което виждаме в Украйна – постоянно наблюдение от космоса, въздушно наблюдение на всичко видимо, през цялото време. Така че, ако ще се позиционираш на терен, ако заемеш перманентна позиция и се опиташ да стреляш от нея, ще бъдеш прехванат и унищожен много, много бързо. Поради това и тази защита сега прилича много на Първата световна война. Защото всеки, който мръдне, е идентифициран и убит. Единственото ограничение на способността за прицелване във врага, са боеприпасите. Руснаците, разбира се, нямат недостиг по никакъв начин. Спомняте си в началото – те все имаха недостиг, руснаците не смогват с ракетите, руснаците не смогват със снарядите… Е, те имат множество производствени предприятия, които работят 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието. Ние нямаме подобен капацитет в Съединените щати. На нас ще ни отнеме много, много месеци, за да достигнем такъв стандарт, че реално да сме в състояние да се конкурираме в конвенционална война от висок клас. Поради това хора като мен и други, се тревожим, дали ще победим в подобна конфронтация. Но ние не можем да победим, защото светът се промени, начинът на водене на война се промени, има интегрирани въздушни системи за защита, които свалят всичко, което лети в небето. И тогава ще се върнем обратно към ядрено сдържане. Тактическо ядрено оръжие, което казва: „Ако продължите да напредвате, ще трябва да използваме ядрено оръжие.“ Ние не искаме да стигаме до там. Защото идеята, че съществува така нареченото тактическо оръжие, чувал сте този израз, нали?

– Да.

– „О, просто малко ядрено оръжие, така че да не се отприщи голяма война.“ Употребата на каквото и да е ядрено оръжие ще предизвика ескалация много бързо, защото опонентите ще приемат, че ако не използват своите ядрени оръжия, те ще ги загубят. Така че, в момента живеем в ужасна дилема. Най-умното, което можем да направим, е да сложим край на тази война.

– Каква мислите, че е целта на Русия? Предполагаме, че целите се сменят в хода на войната.

– Разбира се. Първоначалната цел, очевидно, беше много различна. Искам да кажа, ако те бяха постигнали мир с украинците през март или април, мисля, че руснаците щяха да задържат много малко територии – вероятно Луганск и Донецк, двете така наречени отцепнически провинции, и мисля, че биха приели гаранции за неутралитет на Украйна и гаранции за равни права пред закона за руснаците. Повечето хора не разбират, че по-голяма част от всичко това е заради униженията, на които са подложени руснаците в Украйна от украинското правителство. И това, разбира се, е радикалното националистическо правителство, което дойде на власт в Киев през 2014 година. И почти веднага, след като това правителство дойде на власт, те обявиха война срещу така наречените отцепили се провинции, а Путин продължаваше да опитва, и да опитва, и да опитва – Минските споразумения са добър пример – да намери решение и да избегне конфронтация. Сега знаем, благодарение на Ангела Меркел, германския канцлер, че Минските споразумения са били просто уловка, начин за убиване на време, за да се даде на украинците повече време да изградят силите си. Да изградят силите си за какво? И е съвсем ясно, че те са се подготвяли за офанзива срещу Русия. И, разбира се, следващата стъпка беше ние да донесем ракетите си и да снабдим Украйна с боеприпаси, като ги поставим на няколко минути от всички руски градове и всички руски ядрени оръжия за сдържане. Това не беше приемливо. Но тази първоначална сделка вече не съществува. И въпросът е какво ще приемат руснаците. Мисля, че те ще изискват, че каквото и да остане от Украйна, сега наричат Украйна „задния двор“, повечето от което вероятно е на запад от река Днепър, да бъде неутрална. Тя не може да бъде част от НАТО. Руснаците никога няма да толерират сили на НАТО на украинска земя. Защото ние окончателно демонстрирахме, че сме фундаментално враждебни към Русия. Така че, това е минимално изискване. Как това ще се управлява? Това е друг въпрос. Кой знае? Аз съм сигурен, че Москва ще иска да има думата в това правителство, и че то е тяхно, за да е сигурно, че няма отново задкулисно да бъдат подложени на нови Мински споразумения.

– Каква е украинската цел?

– Мисля, че все повече украинци просто искат да оцелеят. Това стана много тежко, а Зеленски и радикалите около него като цяло са решени да водят тази война до последния украинец. И, разбира се, съм сигурен, че господин Зеленски и приятелите му до известна степен са нетърпеливи да се оттеглят в именията си във Флорида или Венеция, или Кипър, да си приберат милиардите, които са успели да откраднат или да отклонят от всичката помощ, която им дадохме. Споменете си, Украйна е може би едно от най-корумпираните места по света. Мой приятел, който е прекарал време в някогашния Съветски съюз, бил е и в Мексико, но когато се върна от Мексико, каза следното: „Трудно е за вярване, но Украйна е по-корумпирана от Мексико.“ И мисля, че това е вярно. Това е катастрофа от световен мащаб – 14 милиона украинци напуснаха страната, като вероятно никога няма да се върнат, защото когато ги питат в Германия или Франция, или Хърватска, или Испания, или където и да отидат, те казват, че никога няма да се върнат. Така че, какво ще стане с тази страна? И, разбира се, имаме обичайните заподозрени, големите конгломерати от земеделския бизнес, като „Блек Рок“, които са хвърлили око на плодородната украинска земя в Западна Украйна, и предполагам, че ще има голямо усилие да получат контрол над нея по някакъв начин, което може и да не проработи обаче, след като тази война завърши с пълно и окончателно поражение на украинския режим.

– Кой всъщност е Зеленски? Как бихте характеризирали Зеленски? Джордж У. Буш го нарече Уинстън Чърчил на нашето поколение.

– А, това го е казал Буш?

– Да.

– Е, той не е много умен човек. Зеленски е бил артист, който си е изкарвал прехраната с игра на сцената, често правейки се на травестит и извършвайки неща с различни части на тялото, на които аз няма да се спирам. И е бил избран от олигарх на име Коломойски. Коломойски е индивид, който вероятно е по-отговорен от всеки друг за финансирането на това зверство, което наричаме батальона „Азов“, които се разхождат наоколо със свастики, нацистки униформи и така нататък. Той е избран и след това благословен от Виктория Нюланд и Държавния департамент като „техния човек“. И когато първоначално се кандидатира за президент, той го направи с платформа за мир. И беше избран с огромно мнозинство в цялата страна, защото каза: „Ако бъда избран за ваш президент, аз ще сключа мир с Русия.“ Ти луд ли си? Кой ще тръгне на война с Русия? Украинците не искаха война с Русия. Те търсеха изход от това и решение на кризата. Разбира се, веднага щом влезе във властта, той пое по различен път. И на мен не ми остава нищо друго, освен да мисля, че този път му беше посочен от нас.

– Коя е Виктория Нюланд?

– Боже милостиви! Колко трудни въпроси. Аз не познавам Виктория Нюланд лично. Познавам Фред Кейган, а неговият брат Боб е женен за нея. Тя отдавна е предана неоконсерваторка. Тя е човек, когото аз не бих характеризирал нито като демократ, нито като републиканец. Това са хора с друг дневен ред, и този дневен ред гласи, че „Докато целият свят не стане гарнизон на въоръжените сили на Съединените щати, и не бъде насилствено обърнат в някаква форма на демокрация, която ние одобряваме, светът няма да е сигурно място и ние трябва да продължим да водим войни.“ И мисля, че случаят с Русия е особено примамлив, защото тези хора имат предшественици, които идват от този регион на света и имат постоянно желание да кръстосват мечове с руснаците. Каквото аз, разбира се, нямам, както и повечето американци, нито мисля, че някой в правителството трябва да формира политиката си въз основа на каквито и да е нещастия на своите предци, които те са претърпяли на места като Русия. Това е накратко, но мисля, че е достатъчно. Където и да отиде тя, обикновено там има конфликт, криза и война. И тя е силен застъпник за битка до последния украинец.

– Тя има ли, според Вас, съответния опит, който я прави способна да отговаря за тази война?

– Очевидно има, но знаете ли, това е все едно да помолиш някой, който никога не е поставял канализация или сменял сифон, да бъде водопроводчик. Мисля, че имаме доста такива във Вашингтон. Тя не е единствената. Така че, не, не мисля, че тя разбира сериозността на ситуацията. Това са същите хора, там е и Тони Блинкен, и…, как му беше името… Съливан – продължавам да бъркам Съливан с предишния, О‘Браян, който беше в Белия дом. Няма голяма разлика. И Съливан ще ви каже, „Ми те руснаците са слаби. Руската икономика е крехка. Руските въоръжени сили са окаяни, генералите им са ужасни, те не могат да спечелят. Ние трябва само да продължаваме натиска и те ще рухнат.“ Това е ужасна стратегия. Тя уби огромно количество хора и създаде милиони бежанци и унищожи страната. Но не засегна Русия. И днес Русия е по-силна, отколкото беше преди 30-40 години. Имаме руска военна структура, която сега е по-силна и по-способна, отколкото беше руската армия в средата на осемдесетте.

– Защо? Войните обикновено не намаляват ли военната сила?

– Руснаците бяха много внимателни и целенасочени, много предпазливи в изразходването на живот.

– Колко мислите, че наброяват жертвите в Русия?

– Знаете ли, това е трудно да се оцени. Мисля, че вероятно 40 до 50 хиляди убити и може би още до 40 хиляди ранени.

– Общо?

– Да.

– Сравнено с украинските…

– 400 хиляди мъртви. Да. Съотношението е 1 към 5.

– Смятате ли, че грубо тези цифри са точни?

– Да, да. Абсолютно.

– Значи, 50 хиляди срещу 400 хиляди, това е… по-голяма страна и много по-малка страна, с много по-малка армия. Това е гротеска.

– Да, така е. И човешкият потенциал напуска Украйна колкото е възможно по-бързо. Защото хората ще бъдат хвърлени в месомелачката. Това, което руснаците са изградили, не може да бъде победено. Те бяха първите през седемдесетте години, които разбраха важността на свързването между разузнаване, наблюдение, разпознаване по въздух, земя и вода с поразяващо оръжие. Какво е поразяващо оръжие – ракети, снаряди, насочена артилерия за точно поразяване. Те правят това изключително добре. Това е една от причините те да имат хиляди оръдия, стотици ракетни установки, хиляди установки за балистични ракети, крилати ракети и така нататък. И всичко това е свързано с разузнаване, наблюдение и разпознаване, така че времето за отговор е почти незабавно. Украинско формирование е локализирано в тази точка, до тази сграда в предградията, да кажем, на Харков. Те могат да пратят ракети по тази цел, или снаряди, или дронове в разстояние на може би 5-6-7 минути. Това е много добре структурирана, добре организирана машина. И машината смила всичко по пътя си и няма да бъде победена.

– Какво стана с тази космическа военна технология, която пратихме на Украйна, тя не направи ли нещата равностойни?

– Първо, голяма част от оборудването, което пратихме там, е честно казано остаряло. То е много старо, не е ново. Дадохме им няколко нови неща, но не много. Спомнете си и какво казах за ракетите. Ние им изпратихме няколко ракети „Пейтриът“, и мисля, че сега, с новия транш пари, колко бяха, 750 милиона долара, изпращаме 33 ракети, „Пейтриът“. Тези ракети се използват за сваляне на самолети или на крилати ракети, идващи от противника. Всеки път, когато хората от въздушната отбрана кажат, че там има цел, ти изстрелваш две ракети по нея, минимум, за да си сигурен, че ще улучиш целта. Нашите ракети ще свършат в разстояние на няколко дни. 33 ракети ще приключат за два или три дни. Няма начин да победиш хиляди снаряди, които са изстреляни към теб. И радарите – те, разбира се, излъчват светлина и когато светнат, стават мишена. Това е губеща ситуация, защото руснаците, въпреки че не бяха подготвени през февруари 2022 г. за този вид война, сега вече са. И те продължават да се подготвят, което включва постоянна мобилизация. Те имат към 750 хиляди души армия в и около Украйна. Повечето от тях са наоколо, в Беларус, западна Русия, в южна Украйна. Този брой ще расте през следващата година, очаквам до към 1,2 милиона. И хора, които са от запаса, са повиквани от университетите. Хора, които са служили в армията, сега са в университети, учат за инженери, архитекти, математици, или друго. Те са повиквани, обличани в униформи и подготвяни, защото нашата неотстъпчивост, демонстрираната от нас омраза и враждебност към Москва и към Русия, убедиха руския народ, както и лидерите му в Москва, че те ще трябва да се бият срещу нас. И срещу всеки, който е наш съюзник. И затова те се подготвят за тази възможност. И затова е толкова важно да се събудим, да разберем, че това, което направихме, се обърна срещу нас. Всичко, което си поставихме за цел, се провали. Сега трябва да спрем това и да постигнем споразумение, което може и да не харесваме, но то трябва да се случи, при това скоро, преди всичко да е излязло от контрол. В краен случай, ако това продължи в следващите шест до осем месеца, ще видим стотици хиляди руска армия на полската граница. Това не беше целта, която искахме да постигнем.

– Не, това е ужасяваща катастрофа. Каква ще е цената, според Вас, за Съединените щати?

– Последните оценки от 2001 г. на разходите, включително разходите в Украйна, всички военни разходи, предназначени да подкрепят всички тези конфликти, интервенции, войни, наречете ги както искате. Това са около 14 трилиона долара. Тези 14 трилиона са финансирани до голяма степен с дълг. Сега трябва да се преместим от 14 трилиона до сегашния момент, в който националният ни дълг, за който, разбира се, аз знам, че икономическите светила смятат, че няма значение. Но имаме 130 милиона работници, и поглеждайки тези цифри, изведнъж осъзнаваме, че върху всеки зрял мъж или жена в Съединените щати, който си изкарва прехраната с труд, виси дълг от грубо 200-240 хиляди долара, за да можем да се справим с това, което 14-те трилиона са добавили върху националния дълг на страната. Това е част от проблема – хората с основание не искат да участват в тази война. Средният американец печели около 31 хиляди долара на година. Това е. Средният американец плаща около 16 600 долара на година. Това не засяга хората в Конгреса, или в Капитолия, или в Белия дом. Говорим за истинските американци, които живеят там и се борят за препитание. Да не забравяме, че човек, който работи през целия си живот и после се опита да кара на социална осигуровка, може да очаква месечен доход от може би 1400 долара, ако има късмет. 1400 долара. На всеки, който твърди, че търси убежище, нелегален имигрант, който прелита през границата в Тексас или другаде, ние даваме 2200 долара. И ги слагаме на „диета“ от 2200 долара, всеки месец. Обаче някой, който работи цял живот, се пенсионира и получава социална осигуровка от 1400 долара. Афганистанците, които висят от самолетите в Кабул, опитвайки се да дойдат в Съединените щати, получават 2200 долара на месец, когато дойдат. Ако можете да намерите някакъв смисъл в това, моля Ви, опитайте. Защото не мисля, че повечето американци могат да видят смисъл в това изобщо. И това е една от причините хората да казват „не“. Не защото знаят нещо за Украйна, повечето американци не знаят. Ако знаеха каквото и да е за историята на Източна Европа, те всички щяха да кажат „Махайте се от там.“ Защото войните, и кръвта, и омразата, които са характерни за тази част на света от столетия, са нещо, което ние не можем да решим. Не можем да ги оправим. Не трябва да се опитваме да бъдем арбитри. Не знаем нищо за това. Не трябва да се намесваме – това е основната идея. Мисля, че американците разбраха това. Но сега започват да гледат числата и цифрите и казват: „Какво стана със „съгласието на управляваните“?“ Вместо това имаме недоволството на управляваните. Каквото и да искат управляваните, те не го получават. Кой получава? Партийните спонсори получават това, което искат. Някой се шегуваше миналия ден, и каза, „Знаеш ли, Дъг, ако спонсорите бяха канибали, те щяха да ги хранят с американския народ.“ Това е отношението във Вашингтон. Какво иска спонсорът? Дайте ми още пари. Това е катастрофа, това е унищожаване на цялата ни република. Не мисля, че хората осъзнават колко далеч са стигнали нещата. Голяма част от американците го усещат. И мисля, че сме на път към някакъв национален момент на осъзнаване, когато сме се уморили да бъдем оскърбявани. Искаме да имаме глас в това, което нашето правителство прави, защото наистина нямаме.

– Споменахте спонсорите. Наскоро имахме разговор с Вивек Рамасвами, който е кандидат за президент от страна на републиканците. Той е богат и затова няма нужда от големи донори. Но той каза публично, че не може да вземе пари от никой от големите републикански спонсори, защото позицията му за Украйна е подобна на Вашата. Той не вярва на версията на NBC News за украинската война. Защо спонсорите и на републиканците и на демократите са толкова привързани към война, която откровено вреди на Съединените щати?

– Първо, трябва да разгледаме и да идентифицираме спонсорите. Каква е историята им, от къде идват и защо мислят това, което мислят. Мисля, че повечето от тях имат повече лични причини, отколкото си даваме сметка. Второ, трябва да погледнем към паричните облаги за тях. И не само ако са сериозно инвестирали във военната индустрия. Виждали сте доклада на Oakland Institute, който говори за обработваемата земя в Украйна – кошницата за хляб на Европа – едни от най-богатите и най-плодородните почви изобщо. Мой приятел украинец, казва, че е достатъчно само да вземеш стар ботуш и да го забиеш в земята в Украйна, да се върнеш след шест месеца и нещо ще е поникнало. Ботушът се е превърнал в нещо, което може да се яде. Толкова е плодородна земята. И затова има хора, които са заинтересовани да поемат контрола там. Олигарси, наричат ги олигарси в Източна Европа. Започвам да мисля, че трябва да говорим за олигарси и на Запад. Защото те също са намесени в това. Те имат интереси. Това също е част от проблема. И, разбира се, имаме предимствата за хората, които са на Хълма. Имаме човек като Макконъл, който казва „Толкова сме щастливи, че нанасяме толкова големи щети на руснаците. Това ще ги върне назад с 10 години, те загубиха всичкото си оборудване. Украинците се справиха отлично.“ Разбира се, всичко това е лъжа. Това е очевидна глупост. Но той продължава, казвайки „И освен това ние се разтоварваме от въоръжение, което можем да заменим с ново оръжие.“ За жалост, новото оръжие, което ще купим, ужасно прилича на старото. Така че няма да получим най-добрия материал, просто ще получим нова версия на това, което вече сме имали, но разбира се, Конгресът иска точно това. За беда, това не ни подготвя за бъдеща война, защото вероятните ни противници инвестират в съвсем различни способности от тези, които ние имаме. Спомням си отново всички неща, които някога ние монополизирахме, цялата прецизност – всичко това е загубено сега. Всички го имат. Няма нещо, което ние можем да направим, което да не могат да го направят в Москва, в Пекин и вероятно в много други страни, за които още не знаем. Но всичко, разбира се, струва пари. Къде отиват парите? Отиват ли в Департамента по отбраната? Със сигурност. Но след това се прехвърлят в индустрията, а след това индустрията дава пари на партийните щабове, а от партийните щабове къде отиват? Обратно на Хълма. Това е една чудесна рекциклираща машина, в която прането се изпира отново и отново. А какво става в Украйна? Пристига въоръжението, някаква част от него стига до армията, голяма част се продава, свършва на пазарите за оръжия като Косово, или го виждаме да се използва от наркокартелите. Видяхме човек, който работи за един от големите картели и който е свързан и с трафик на хора, да се разхожда с ракета “Джавелин“ – целия комплект. Откъде е дошло това? Ами от Европа е дошло. Вероятно от Европа може да е отишло в Афганистан, Европа – Северна Африка, Европа – Балканите и после в Съединените щати, южно от границата.

– Какво? Вие не може да сте единственият човек, който цял живот е бил армейски офицер, и който е стигнал до тези заключения. Какво мислят в Пентагона? Трябва да има хора, които са дошли до същите изводи?

– Тъкър, в момента ние имаме 43, може и да са 44, обикновено са или 43, или 44, генерала с по четири звезди и адмирали. Трябва да се замислим за това.

– Изглежда много.

– Нека Ви обясня точно колко е. Имаме 1,2 милиона души във въоръжените сили. С други думи, ако вземеш всички въоръжени сили, те са 1,2 милиона души. През Втората световна война, в пика на войната през 42-43 година, когато имаме 12,2 милиона души с оръжие, имаме 7 генерала с четири звезди. Седем с четири звезди. Мога да Ви кажа и кои бяха те. Имахме Джордж Маршал, главнокомандващ на армията, Дъглас Макартър, командващ в Тихия океан, Айзенхауер, командващ във Великобритания и на Европейския фронт, Хап Арнолд – на военновъздушните сили. Неофициално той е бил заместник шеф, но ефективно е командвал въздушните сили. И имаме Лейхи, който е бил в Белия дом, адмирал Лейхи, като офицер за свръзка, но на практика той е неофициалният главнокомандващ на Обединения щаб по времето на Франклин Делано Рузвелт. После имаме Нимиц и Кинг. Кинг беше главнокомандващ морските операции, Нимиц беше адмирал в Пасифика. И по един или друг начин, само със седем четиризвездни генерали и адмирали успяхме да оцелеем в най-голямата и най-разрушителната война в историята и щастливо да завършим от страната на „победителите“. Сега сме благословени с 43-44 генерали с четири звезди, организирани в множество командвания, имащи за цел да покрият земното кълбо с американска военна сила и интереси. Мисля, че това граничи с лудост. Особено предвид това, че не живеем в света от 1920 – 1945 година. Това е 21 век. Днес ако имаш предни сили, е възможно много лесно те да бъдат идентифицирани, лесно да бъдат таргетирани, лесно да бъдат унищожени. Какъв, тогава, е смисълът да имаш предни сили? „Можем винаги да ги подсилим.“ Не, не можем. Как преминаваш през тези обширни океани, Атлантика и Пасифика, когато противниците ти имат подводници? Колко кораба трябва да потопиш? Снабдителни кораби, транспортни, преди някой да каже, „Добре, край. Няма да отидем.“ Същото важи и за самолетите. Е, ние имаме по-добри самолети. Ние може да имаме по-добри самолети, но нямаме много добра въздушна защита. Ние пренебрегваме въздушната и ракетната защита от години. В армията винаги са третирали военната и ракетната защита като някакво странно доведено дете, защото не сме се били с никого, който да ни е принудил да се защитаваме от ракетни и въздушни атаки. Е, тези дни свършиха. С други думи, ако натискаме за тази война с Русия в Централна и Източна Европа, тя ще стигне до нас тук, в Съединените щати. Хората не мислят за това.

– Колко американци, според Вас, помагат или се бият на страната на Украйна в момента?

– Не знам, но си представям, че трябва да са стотици, защото президентът на Съединените щати, както знаете, разреши бойно възнаграждение за американци с униформи в Украйна. Не каза конкретно „в униформи“, но каза „служещи в Украйна“, така че допускам, че голям брой са в други униформи, не задължително американски, а някои може да помагат на наемници, или да работят с тях. Но броят е значителен. Но още веднъж, до сега руснаците бяха много внимателни да не се прицелват в тях на всяка цена. И би било грешка да смятаме, че руснаците не знаят къде са те. Последните удари, които имаме през последните два месеца, бяха чак до границата с Румъния, до границата с Полша, до границата с Молдова. Прецизните удари показват ракети, носещи 1000 паунда бойни глави, с голяма точност, много разрушителни. Защо? Руснаците пращат съобщение. „Ако мислите, че можете да се скриете от нас, или да дойдете тук – не го правете. Ако преминете тези граници, ние ще ви унищожим. Никога няма да стигнете до Днепър, няма да го позволим.“ И ние трябва да приемем тази реалност, защото не можем да я надвием. И това е най-тъжното – някой би ми казал „Дъг, не звучиш много патриотично!“ Не съм звучал патриотично – аз съм залагал живота си на фронта за страната си. Нямам притеснение да се бия или да убивам. Ако трябва да го правим, не ме разбирайте погрешно. Ние нямаме нужда да го правим, това е идеята. Това е ненужно.

– Мисля, че доста американци мислят, подозират, че нашата армия е по-слаба, отколкото мислим, че е. Вие казвате, че е много по-слаба, отколкото мислим?

– Представете си я като двигател. Имате двигател с 500 конски сили през 1991 година. Един двигател с 500 конски сили става 400, 300, 200, до 100 конски сили. Ти не го забелязваш много, защото не натискаш педала до ламарината, той си е достатъчно добър, за да идеш до бакалията. Достатъчно добър е да караш с 95 в продължение на 50 мили. Но ако сложиш крака си на педала, ще откриеш, че това е много слаб двигател, не се справя добре, няма това, което някога е имал. С други думи, ние вървим надолу измерено в конски сили, във военно отношение. Това е предупреждението, това хората трябва да го разберат. Хората казват, „Ами всички тези пари, които харчим?“ Това е адски добър въпрос. Похарчил си всички тези пари, какво си получил срещу тях? Къде отидоха парите? Кой взима решенията? И имаме отделни служби, всяка служба живее в свой собствен свят, има своя идея, своя бюрокрация, свой начин на воюване. Цялата тази съединеност е просто дим, глупост. И имаме много генерали, и всеки генерал има причина да съществува. И всеки генерал има хиляда души в щаба си. Всеки генерал с четири звезди има нужда от пари за своите проекти. И това се е превърнало в гигантско блато, хранещо с настървение хората на Капитолия. И никой не си прави труда да седне и да попита „Защо?“ За какво го правим това? Вижте какво става в Африка – Нигер реши, че му е дошло до гуша от френското господство. Знаете, французите имаха собственост върху буквално 50% от всичко ценно в техните колонии в Северна Африка. Но това си е работа на французите. Каквото искат да правят французите, за мен няма проблем. Но това, което искам да кажа, е, че ние сме замесени там, защото строим самолетна писта в Нигер и влязохме там, за да победим ислямистите. Истината е, че там нямаше много ислямисти, преди ние да се появим. Сега е пълно с ислямисти. Какво е сбъркано в тази картинка? Сега излиза, че цялото население, освен че мрази французите, реши да мрази и нас. Така че, в Нигер имахме преврат, и сега те имат подкрепата на Алжир и на останалите си съседи. И хората казват „Ние ги обучихме, ние им оказахме помощ, а те се обръщат срещу нас. Сигурно е заради наемниците от „Вагнер.“ Ха-ха, няма никакви наемници от „Вагнер там“. С други думи, това, че сме отишли там и сами сме разбъркали всичко, сами сме направили грешка, подкрепили сме грешния кон, както искате го кажете, не му хрумва на никого. „Не, сигурно са били тия руснаци. Или може би тия досадни китайци.“ Имаме този злощастен навик да виждаме себе си винаги в бяло, винаги направили всичко правилно, и така пропускаме истината. Истината е, че войници, пилоти, моряци правят каквото им се каже. Те ще отидат където им кажеш. Те ще дадат живота си на бойното поле. Но това не винаги е разумно. Понякога е за изгода, а не за национални интереси, не заради интересите на американския народ. И това е проблемът. И никой не гледа тези неща. Те виждат флага, всички отдават чест, слушат музиката, всички са запленени. Но старият двигател от 500 конски сили е заминал, сега сме паднали на 100 конски сили и двигател със 100 конски сили се опитва да успее навсякъде по света. Не се получава много добре. А още дори не сме говорили за икономиката ни.

– Предвид всичко това – това, което казвате, е ужасяващо! Някои неща, моите уважения, изглеждат доста очевидни, но почти никой в Конгреса не казва това, което Вие казахте. Крис Кристи никога не е бил в Конгреса, той беше губернатор, беше на национална сцена доста дълго време. Сега е кандидат за президент. Той наскоро беше в Украйна и се срещна с най-високоплатения актьор в света, който я управлява. Нека видим клипа:

„Мисля, че огромното мнозинство от американския народ разбира, че ние трябва да бъдем с Украйна в тази битка.“
„Поддържате ли настоящите ангажименти? Разширявате ли ги, или ги съкращавате?“
„Увеличаваме ги.“
„Моята позиция за Украйна е, че не сме направили достатъчно. И въпреки че президентът Байдън със сигурност се справи по-добре от президента Тръмп, а президентът Тръмп се справи по-добре от президента Обама по този въпрос, ние все още имаме какво да направим.“
„Ние можем да похарчим тези пари и да позволим на украинските войници да водят нашата война, или можем да похарчим много повече пари и американска кръв по-късно, за да се бием в Тайван.“

– Как ще отговорите на това?

– Когато бяхме във Виетнам, аз бях на 16 години и си спомням генерал Уестморленд, който каза на всички: „Ако ние не се бием срещу тези хора във Виетнам и не ги победим тук, ще трябва да се бием срещу тях в Лос Анджелис и във всички наши големи градове. Затова трябва да останем тук и да победим, ако не искаме това да се случи.“

– Много от тях наистина отидоха в Лос Анджелис и създадоха успешни бизнеси.

– Хахаха.

– Наистина, в крайна сметка.

– Шапка им свалям. Това е хубаво, нямам проблем с това. Но мисля, че има много глупости, същото е и с Украйна.

– Но Крис Кристи не е глупав. Той е много нечестен, очевидно, но не е глупав.

– Е, той има спонсори.

– За това ли става въпрос?

– Разбира се. Откъде иначе ще вземе пари? „Ами, губернатор Кристи, ние искаме тази война в Украйна. Искаме да видим този човек, Путин, отстранен. Ще се отървем от него и неговия режим.“ Защо? „Ами, нали, защото не е демократичен.“ По-голямата част от света не е демократична. Има много хора, които вече мислят, че и ние не сме много демократични.

– Не сме.

– Така че, кого заблуждаваме? Мисля, че американците се събуждат. А Кристи вероятно е там заради славата и за повече пари, но не виждам как ще спечели нещо.

– Не. Но той, хаотично или по друг начин, той изразява същото като останалите, Ники Хейли и всички останали.

– А дали това не отвлича вниманието от далеч по-сериозни въпроси тук у дома? Наистина го прави. Какво му струва на Кристи да каже „Ние трябва да победим тези руснаци“? Нищо. Нищо не му струва. Но струва на страната, при това много, изразено в пари, престиж. Fitch съвсем наскоро отново понижи кредитния ни рейтинг, а хората казват „О, това не е проблем“. Доходността на облигациите се покачва, а цените спадат. Кога ще се случи продажбата на държавни облигации? Когато банките разтоварят държавните облигации, които купиха при нулева лихва, защото са без стойност? Какво ще стане в Китай, Япония, Саудитска Арабия, където те имат много облигации? Искам да кажа, че ние сме нестабилни, ние сме уязвими. Никой дори не го споменава, защото никой не иска да признае и да каже истината. Ние се надскочихме. Движим се на изпарения. Каква е тази икономика? Какво градим ние? Какво произвеждаме? Тези неща ни направиха велика сила между 1865 и на практика до 1920 година. Тогава беше създадена нашата индустриална основа. Затова имахме хора като Едисон, Тесла, Рокфелер, всички тези хора бяха сериозни, бяха интелигентни, бяха ефективни. Единственият човек, когото виждам сега, е тяхно далечно подобие и това е Мъск. Той гради нещо. Той създава нещо. Когато правиш това, създаваш работа. Не виждам това да се случва. Хайтек стартъпи? Къде са те, по дяволите? Какво правят те за нас? Нова апликация на телефона? Трябва да се събудим. О, да, и ИИ. ИИ са по-добри алгоритми. По-добрите алгоритми не заменят човека и не създават непременно възможност хората да работят. Трябва да премислим тези неща много внимателно, а не сме го направили. Ами нашият енергиен сектор? Нефт, газ – ние ги убихме. Какво имаме сега – половината рафинерии, които имахме преди. Калифорния имаше нещо от порядъка на 43 или 44 рафинерии. Сега са сведени до 23. Не след дълго внезапно ще се озовем в нова енергийна криза и ще трябва бързо да рафинираме гориво. Можем ли да го направим? Отговорът ще е болезнен. Същото се отнася и за Raytheon. Ние искаме 200 ракети и ги искаме веднага. Ами, ние нямаме оперативен капацитет. Няма допълнителен капацитет в нищо. Какво ще правим с научно-индустриалната ни база? Ами със земеделския сектор? Какво правим за тези неща? Високотехнологичните производства са мъртви. Ние трябва да върнем у дома много индустрии, за това говореше президентът Тръмп, ние абсолютно трябва да го направим. Хората казват „Искаме свободна търговия“. И аз съм 100% за свободната търговия, стига тя да не ни убива. Но ако тя ни убива, тогава съм за протекции. Мисля, че трябва да разберем как стигнахме до тук, където сме днес. А не виждам никой да говори за това. Демократи, републиканци – това е една партия. Кого заблуждаваме? Какво правят те за нас? Блатото става все по-голямо и по-богато, останалата част от страната става по-бедна. Не виждам никакъв добър изход в момента, от никой от тези кандидати. Може би съм твърде краен, но така го чувствам.

– Последен въпрос, и това по-скоро е част от запис, на който искам Вие да отговорите. Мисля, че много хора му отделиха внимание, това е просто перфектно – един от говорителите на украинската армия е американец, с леви убеждения, облечен като жена, който сега носи униформата на украинската армия и говори как ще убие Путин. Вижте:

„Ако погледнете устата на Путин, ще забележите, че от нея капе кръв. Той е вампир, носещ геноцид както за украинците, така и за руснаците. Влад Путин се къпе в кръвта на невинни деца и това му доставя удоволствие. И за това диктаторът на Руската Федерация трябва да бъде свален и мирните преговори трябва да бъдат фокусирани върху мирната формула в десет точки на президента Зеленски и пълното освобождаване на Украйна.“

– Има нещо перфектно в това, събирането на всички грозни антихуманни модни тенденции.

– Това трансджендърна личност ли е?

– Това е мъж с фалшиви гърди, да.

– Това е интересно. Мисля, че и всичко останало също е фалшиво. Ние имаме оценка за най-малко 60 хиляди деца от Украйна, които са изчезнали, безследно, от началото на войната. Къде са те? Ами всички жени, които бяха продадени за проституция, които някога живееха в Украйна? Тази война е катастрофа. Хората, които се къпят в кръв, са в Киев и Вашингтон, не в Москва. И това ще продължава, докато стане невъзможно. Това е най-тъжното. Ще видим всичко това да колабира и да се срива. Близо е.

– Заедно с него и НАТО?

– Струва ми се, че да. Защото европейците сега, Германия със сигурност е в рецесия. Тя е систематично деиндустриализирана, правейки залозите си в полза на антируската агитка. И да си спомним, че в Европа не беше много трудно да се доставят стереотипите, останали от Втората световна война за съветските въоръжени сили. Съветската армия беше, знаете, упражнение по варварство, диващина, масови изнасилвания, какво ли не. Русия днес не е това. Русия днес е съвсем различно общество, съвсем различна страна. И това беше усилието на Путин от ден първи. Той имаше интерес да възстанови Русия като православна християнска държава, с истинска национална идентичност и силна национална култура. Това може би е още една причина толкова много хора да искат да унищожат Русия – защото тя е последната европейска държава, която не е наводнена с чужденци и превърната в някакъв полиглотски експеримент, който се проваля лошо, между другото. Защото в някакъв момент всички тези нежелани хора в Европа, а също и тук, предполагам, когато нещата се разпаднат икономически, за тях ще стане страшно трудно. Защото хората ще се огледат наоколо, ще видят какво става и ще си кажат „Чакай малко, аз съм американец, ти кой си? Какво търсиш тук? Защо ти живееш по този начин? Защо получаваш субсидии? Аз съм германец, на теб не ти е тук мястото. Не трябваше да идваш тук.“

– Аз ще получа 1400 кинта на месец като се пенсионирам, за които съм плащал през целия си живот, а ти току-що цъфна от Конго и взимаш 2200 кинта?!

– Ето и още нещо. Президентът съобщи вчера, в един от тези туитове – очевидно някой туитва вместо него – че хората, които са изгубили всичко в Хавай, хиляди, загубили са всичко, ще получат еднократна помощ от 700 долара. Не съм ходил в Хавай от много време. Не съм сигурен дали изобщо съм бил там. Но знам, че 700 долара няма да помогнат на едно семейство за дълго време. В същото време стотици милиони и милиарди долари продължават да изтичат в черната дупка, наречена Украйна. Което според мен е пример за измама, лъжа и криминално престъпление, за да сме честни. Кога ще спре това, кога ще се погрижим за Хавай? Нека се върнем в Охайо, където дерайлира влакът и се разпиляха химикали, 4 000 души, живеещи в този район, водата все още не е годна за пиене, доколкото разбрах. Ние няма да инвестираме пари дори за преместването на тези хора в по-безопасен район, дори и само във временни домове, или в постоянни, докато това се изчисти. Какво направихме? Това е проблемът. Това е „Америка последна“. На всички нива – последните хора, които са питани, последните хора, които са облагодетелствани от всичко, което се случва във Вашингтон, са американците. Това не може да продължава. Това трябва да спре. И мисля, че ще спре. Но за жалост, както с всичко друго, ние трябва да бъдем бутнати през ръба, в пропастта. Мисля, че точно натам вървим.

– На тази весела нотка се разделяме с полковник Дъглас Макгрегър, благодаря Ви, беше страхотно.

Източник: twitter.com

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here