ЙОРДАН РАДИЧКОВ:
„Бъди невероятен!“ – нищо повече не е вложено в тоя девиз, освен опит да не се съгласяваме със себе си, да не бъдем доволни от себе си, да не бъдем минимални в своите изисквания към живота – а то значи да не бъдем минимални към себе си.
Ние от живота нищо не можем да поискаме, можем само от себе си да искаме.
Животът е глух и с двете уши – както и да му крещим в ушите,
няма да ни чуе…“
/“Всяка неделя“, 1980 година/
***
„Сякаш сме се задавили с рибена кост, нито можем да я преглътнем, нито можем да я изплюем обратно.
Ужасно нещо. Лично аз се чувствам по този начин.
Преглъщате – но нещо не ще да върви надолу…
Ето на какъв кръстопът се оказахме…
Имаше един период от време, когато България трябваше да излиза на първо място в света заедно с Швейцария.
После се отказахме от швейцарския модел и взехме японския модел, ние все искаме да приспособим някакъв модел като за нас.
И все се оказваме като някаква резервна гума в багажника на някакъв автомобил, и то стара, износена гума, вулканизирана на много пъти, я напомпана, я ненапомпана…“
***
„Веднъж се връщахме от Киноцентъра с Андрей Чапразов.
Той караше един стар москвич, много пъти боядисван.
Не го поправяше много, но го пребоядисваше, за да изглежда
като нов.
Бяхме някъде пред ЦДНА и изведнъж нещо изгърмя отзад.
Той спря колата и каза: „Задна лява!“
Излизаме, но не се вижда никъде пукната гума.
Спукала се резервната гума в багажника!
***
„Когато говорим сега за неща, които не употребяваме на място,
все си спомням за един филм на Фелини.
При една от неговите героини, от крайните квартали на Рим,
много дебела жена, ходят момчета да ги учи на любов.
Едно от тях нахапва гърдата й и почва да я надува.
Тя казва: „Глупак такъв, това не се надува, не е балон!
Като не знаеш какво нещо е ебането, не се захващай с него!“
Та и ние така с демокрацията. Тя не е това, за което я ползваме…
…
Сега има едно понятие „начин на употреба“.
Аз не знам дори живота как го употребяваме – дали го употребяваме по начина, за който е предназначен, и дали сме предназначени за това, което правим…“
/“Всяка неделя“, 2002 година/
***
Йордан Радичков за „Всяка неделя“:
„Подновяването на „Всяка неделя“ за мен е нещо като Възкресение.
Преди години, когато я имаше „Всяка неделя“, това беше
свободна зона, безмитна зона.
Можеше човек да говори това, което мисли…
И затова, когато идвах във „Всяка неделя“, се чувствах свободен…“
***
Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.
Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга.
***
„БЕЛЕЗИ“ е нова рубрика в тази страница.
В нея ще припомням думи от „Всяка неделя“, които имат особена тежест и досега, както и свидетелства на знаменити българи за програмата.
Правя го, за да се откъснете за малко от телевизионните щуротии, които днес ни препъват на всяка крачка – и защото ми додеяха глупостите на мистификаторите на телевизионното минало.
Приятно четене – и припомняне.
***
Кеворк Кеворкян, официална фейсбук страница
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/829236648566329?ref=embed_post
