Виктор Димчев: Асен Василев, Христо Иванов и Кирил Петков от 2013 г. се обучават от ГЕРБ

0
50

 

  • И това не са просто приказки: като започнем от министъра на туризма, минем през бившия министър на електронното управление, и почти всеки един кадър, включително самият Асен Василев, са били министри или участници в кабинетите, или в политическите кабинети на ГЕРБ. В някакъв смисъл те са обучени, за да могат да извършат това, което в момента вършат
  • Имам нещастието да съм комуникирал с Кирил и Христо през 2013 година и да знам, че те следват тези опорни точки, че този план е спуснат от посолството на САЩ и че фирмите, които го управляват от политическите конгломерати, от НПО организациите, които стоят зад него, са онези, които са близки до Демократическата управляваща партия в САЩ
  • В момента онзи, който раздава картите, се казва Кирил Петков, и хората, които стоят зад него и му подсказват коя карта на кого да подаде
  • Парите на данъкоплатците ще излязат от нашите джобове и ще отидат в джобовете на онези, които са се разбирали в Самоковския манастир или в централата на ГЕРБ по време на тези сложни преговори

Виктор Димчев, политическият коментатор и телевизионен продуцент, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

Кой реди пасианса на държавата? Гост в студиото Епизод 151 е политическият коментатор и телевизионен продуцент Виктор Димчев. Здравейте. Добре дошъл в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-н Димчев.

Здравейте.

Тези дни ще се навършат 100 дни от 6 юни, когато започна работата ротационното правителство с премиер академик Николай Денков. Как оценявате неговата работа?

Това е най-слабото правителство, което България е имала от Прехода насам. Това е  правителство, което обслужва интерес с много неясни цели, правителство, което е фокусирано със съвсем кратък мандат с цел да докара някак си нещата до местните избори, които са изключително важни за всяка една от партиите, които участват в сегашния и в предишните пет парламента в България. И в някакъв смисъл това правителство е заложник на тази ротация, която от една страна беше обявена с цел политическите играчи да се разберат нещо помежду си, а от друга страна беше обявена с цел да могат да се приемат едни важни законодателни мерки, които са изискуеми от партньорите и на едните, и на другите участници в тази сложна политическа барикада, която наблюдаваме през последните три години в България.

Трябваше ли да бъде убит един от логистиците на това правителство, за да разберем как всъщност то е създадено?

Тук е хубаво да се върнем много назад във времето, през 2013 година, когато тази сглобка между Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев и хората, които впоследствие се появиха край тях, за да изпълняват определените поръчки, действия или пък политики, се завъртяха край ГЕРБ – управляващата в последните 15-на години политическа партия в България. Тогава тези хора бяха с добри намерения, с надеждата да станат едва ли не новия комсомол на тази голяма партия. Почти всички техни и досегашни министри и видими лица са минали през един или друг държавен пост под управлението на ГЕРБ. И това не са просто приказки: като започнем от министъра на туризма, минем през бившия министър на електронното управление, и почти всеки един кадър, включително самият Асен Василев, са били министри или участници в кабинетите, или в политическите кабинети на ГЕРБ. В някакъв смисъл те са обучени, за да могат да извършат това, което в момента вършат. Изглежда към това нещо се намесиха и структурите на бившата Държавна сигурност, които така и не искат да пуснат България да приключи този свои Преход. Там някъде в този загадъчен месец май 2023 година една от тези одиозни фигури в публичното пространство – Алексей Петров, заедно със своята кавалкада от привърженици и поддръжници по някакъв начин е успял да стане символ на сглобката, която наблюдаваме в момента, и по някакъв начин е успял да убеди едната и другата страна да седнат на масата за преговорите в името, разбира се, на парите, на нашите пари, парите на българските данъкоплатци.

Но за чужди джобове.

Да, те разбира се ще излязат от нашите джобове и ще отидат в джобовете на онези, които са се разбирали в Самоковския манастир или в централата на ГЕРБ по време на тези сложни преговори. Тези преговори нито започват с покойния Трактор, нито ще завършат с него, те включват атентата срещу Иван Гешев, те включват убийството на Къро, те включват връщането на Васил Божков, предстоящото връщане на белградския беглец Цветан Василев, както на някои други ноторни мафиота, смъртта на единия от двамата така наречени братя Галеви, и много други епизоди, които сякаш бяхме забравили от 90-те години. Тези хора по някакъв начин са намерили някакъв общ мотив, и този мотив изглежда отново са нашите пари, и събирането между две плюс две е дало четири – онова, което е настоящият кабинет. Докога това нещо ще бъде търпяно от Европейския съюз, как ще се развива в новия политически сезон, който днес буквално започна, впрочем с един призив на Урсула фон дер Лайен България да бъде подкрепена за Шенген, въпреки пълната яснота, че тя няма да бъде подкрепена заради вътрешнопартийната криза, която има в Нидерландия и невъзможността на европейските държави да преценят дали да разделят България от Румъния, на здраво и лошо месо, което трябва да бъде отрязано от Съюза по някакъв начин. Как това ще се развие, на нас ни предстои да видим, но е факт, че се случва нещо, и това нещо не е модерирано от силата на избирателите, нито от някакви принципи, които бяха заявявали многократно през последните години.

Нито от външни фактори?

Нито от външни фактори. Това са прости сметки, които касаят само и единствено харченето и придобиването на пари. Това можем да видим не просто в начина, по който Планът за възстановяване се краде буквално, в който Кирил, Асен и подобните им политици продадоха българските миньори от Раднево, Стара Загора и съседните общини, и техните доходи за следващите 20-30-50 години, тяхната професионална реализация, живота на семействата им, срещу възможността различни политически фигури във висшето управление на тяхната партия да вземат някой друг милион от този План за възстановяване, за да мога да оправят собствените си бюджети, да си купят нови апетитни имоти на улица „Гурко“ или улица „Шишман“, където живеят сина на агента на Държавна сигурност Васил Терзиев – кандидат за кмет на София, или пък Асен Василев, или пък Кирил Петков, които също живеят в тези райони. Това е опит държавата да бъде пренаредена и Преходът да бъде пренаписан като под линия като сума или като печалба ще останат онези синове, внуци и деца на Държавна сигурност и различните номенклатури на БКП, като ТНТМ, ДКМС и всички полузабравени митологични организации, които грабеха България преди 89-та година, да могат да продължат да го правят през 2023-24 и нататък години. Това вече е толкова явна и нескрита тенденция, че децата на ДС публично заявяват, че всъщност техните родители са бранили видите ли нашата държава. Подобна аргументация не бяхме чували от 1945 година и началото на Нюрнбергските процеси, където хитлеристите, фашистите, нацистите, онези зли и отвратителни хора, които погубиха Европа преди 70-на години, заявяваха за самите себе си: „По дяволите, ние пазихме нашата държава Третия райх. Защо да сме направили нещо лошо?“ Та, подобна аргументация в момента се случва в България и за разлика от Германия през 50-60-те години изглежда в България това ще успее и тези доводи ще бъдат приети, защото ние виждаме едни улисани в нови идеологии, розови сънища и нова формула на диктатура млади хора, които са готови и убедени да вярват, че ДС е добро забравено, че то може да бъде възстановено в полза на държавата, и че това е нещо всъщност хубаво за България. Не, не е така.

Понеже на няколко пъти споменахте Държавна сигурност и доколкото разбирам я обвързахте по някакъв начин с лидерите на „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ още от 2013 година насам, означава ли че те, тези лидери: Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, те служат в момента като мост за реставрация на тези служби?

Те не просто служат като мост за реставрация на бившия режим, това са всъщност хората, които сякаш през цялото време са играли за тази Държавна сигурност и докато ние тук…

Са ни разигравали спектакъл?

Точно така. И се оказа, че всъщност бащата на да речем Слави Василев спря да се появява по телевизията, за да може неговият син да излезе и да каже: „Моят татко беше честен човек. И не, той не съсипа завоите „Мраз“ и едно предприятие, за да изкара пари, поделени от Държавна сигурност, като един Николай Банев или някои от другите червени милионери, които преминаха, но той всъщност е един добър човек“. Подобни аргументи могат  да кажат и останалите синчета на Държавна сигурност, какъвто е Христо Иванов – един син на марксисти участници в правителството и един от хората, които съсипваше България, по-скоро неговите родители до преди 30 години. Такива са и по-голяма част от лидерите на тези хора, да не кажа почти буквално име до име, като почнем от кмета на „Слатина“, който се казва Георги Илиев, чийто баща е било един от шефовете на казионното БЗНС преди 89-та година, убит при неясни обстоятелства преди 30-тина години, такива хора са Асен Василев, такъв човек е Кирил Петков, чийто баща през 88-ма година избяга в Канада с поръчков полет и документи, подготвени от Държавна сигурност, подобни на този на д-р Петър Берон – бившият председател на СДС, който също се оказа от Държавна сигурност, който е бил негов колега биолог и заедно се пътували по света, пишейки доноси за Държавна сигурност. Подобни са и почти всички останали известни или неизвестни фигури на деца, внуци, правнуци, племенници и други роднини и приятели, фа бемоли и роднини, и каквото се сетите друго, близки до тази номенклатура комунистическа, която грабеше България преди 30 години. И те изведнъж са завръщат опрани хубаво през парите, създадени с указите на комунистическата партия в края на 80-те години, замогнали се в началото на 90-те години, окрали държавата следващите 30 години, неплащали данъци, яли, пили, строили златни замъци с бели рояли, които ние в момента наблюдаваме като един елит на държавата, които се разхождат напред-назад и ни обясняват, те колко били умни и техните родители колко били честни и почтени. Това време сякаш никога не си е тръгнало в България, и е толкова страшно да видим с очите си, че 30 и няколко години по-късно номенклатурите на Държавна сигурност и на комунистическата партия продължават да управляват страната, и то не невидимо и неясно някъде изотзад, а в челото на държавата, като кандидати за кметове на столицата, като кандидати за министри, като кандидати за премиери.

Г-н Димчев, какви са реалните взаимоотношения сега в сглобката? Борисов ли води играят или го водят за носа? Или са го поставили пред свършени факти?

Бойко Борисов е един от най-интелигентните български политици за последните десетилетия, трудно бих се усъмнил, че някой успява да го води за носа. По-скоро той е намерил начин да успее да вкара в рамка тези необуздани млади момчета, които искат не просто да имат милионите на своите родители, но да имат и политическата власт, която преди техните близки имаха.

Чакайте сега. Вместо да ги постави в рамка не е ли по-добре изобщо да не работи с тях?

Заради това него го поставят под заплаха да бъде отстрелян от българската политика, без значение дали по начина по който Трактора беше ликвидиран, или просто да бъде опозорен по начин, по който много други политици на Прехода бяха опозорени и за десетилетия отказаха да се занимават с политика.

Т.е. той прави мефистофелска сделка?

Той да запази себе си и собственото си политическо дело в името на това България да не се налага да преминава през кървавите разпри, през които други стени в Източна Европа преминаха през този Преход. Така аз си го обяснявам. Дали това е така, дали той е притиснат поради лични причини или буквално са го заплашили и са му казали: „Твоето дело ще бъде разрушено, ако не слушаш“ и той се навива…

Дело – имате предвид ГЕРБ?

Да, да, разбира се. Партия ГЕРБ е функция на Бойко Борисов, каквото Бойко Борисов каже, това прави партията. Така е сякаш и в другите партии. Не съм сигурен, доколко той носи вина за това и доколко всъщност стратегията му не е добра, защото виждаме, че само няколко месеца след сглобката, която татко Петко – бащата на Кирил Петков направи с Алексей Петров, заплашвайки не само ГЕРБ, но и Бойко Борисов, но и други участници в политическия живот с различни възможни продължения, които тръгват от затвор и свършват с атентати и смърт, и неща, които ние наблюдаваме буквално в последните няколко месеца всеки ден в България да се случват, той не е решил или не е преценил, че е по-редно да ги остави да се наиграят някъде до около местните избори, след което да успее по някакъв начин да ги пречупи. Подсказване за това е изборът на кметове на ГЕРБ, които първоначално с военна стратегия бяха премахнати от надпреварата, като кметовете на Бургас и Стара Загора, за които първоначално беше казано: „Те няма да участват в надпреварата“, за да могат противниците политическите да си направят някаква тяхна адженда, и ето ние виждаме вчера, че те отново са кандидати на ГЕРБ с голяма степен на вероятност да бъдат преизбрани, тъй като те са успешни кметове. Подобна стратегия вероятно ще бъде приложена и в София, където е ключът към цялата сделка, и той не е кой ще е новият кмет на София, това всъщност е и релевантно, важно е кой ще контролира Общинския съвет, който ще взема фактически решенията за развитието на града, и който ще харчи огромния бюджет на София – 1/3,  1/4 от бюджета на България за следващите четири години, и дали това ще се слугите на Държавна сигурност, прикрити зад един от кандидатите, или по някакъв начин демократите ще успеят да отразят това тяхно огромно титанично нахлуване върху живота на онези по-млади софиянци, които не помнят времето, когато Държавна сигурност колеше и бесеше в България.

Фалшиви новини ли са слуховете, че Борисов се е договорил и е дал София и Пловдив на кметове на „Промяната“ срещу Общинските съвети за ГЕРБ?

Според мен са фалшиви новини. Това е по-скоро част от тази сложна война, която се води.  Не мисля, че Борисов би предал дори и един български град, поне се надявам на това, вярвайки, че демокрацията все още съществува в България. По-скоро Борисов се опитва да ги изиграе по начина, по който те се опитват да го изиграят. Помним прословутите записи, в които Кирил и Асен разказват, как те ще поставят начало на МВР и на службите техни хора, за да могат да спечелят изборите.

Тя, държавата, не се ли управлява по тоя запис?

Тя се управлява не просто по този запис, ами буквално с чавки се отразява отстрани кое от тези неща е свършено. До момента всичко, което беше казано в тези записи, се случи, точно както беше казано.

Това са вероятно опорните точки, които някой е спуснал на Кирил Петков и Асен Василев. Те бяха така любезните ги разкажат, а Радостин Василев да ни ги представи като запис.

Президентът Румен Радев, който аз нямам причини да харесвам особено много, онзи ден го казва съвсем точно и ясно в прав текст: това са опорни точки на посолството, имайки предвид посолството на САЩ. Имам нещастието да съм комуникирал с Кирил и Христо през 2013 година и да знам, че те следват тези опорни точки, че този план е спуснат от посолството, и че фирмите, които го управляват от политическите конгломерати, от НПО организациите, които стоят зад него, са онези, които са близки до Демократическата управляваща партия в САЩ, чиито завети либерални, ултралеви или както щете ги наречете в американския смисъл на думата, се прилагат в България, в нашата консервативна среда.

Нима от американското посолство и съответно от американските власти са толкова недовиждащи за реалните качества на хората, вменявани за техни протежета?

В очите на американската администрация България е една много малка страна, участник в азиатския департамент на тяхната политика, която рядко е имала нещо общо със Западна Европа и по-скоро принадлежи на страни, като Турция и Сирия, като отношение. В този смисъл не вярвам американските дипломати особено много да познават или да се интересуват от България. Те просто следят онова, което получават от своите агенти на място като информация, които агенти видите ли съвпадат с голяма част от получателите на пари за проповядване на американска политика през последните десетилетия. И тук не говорим за десетки и стотици милиони левове, говорим за милиарди левове излети в България за политика в определена насока, която е подкрепяна от една от фондациите, които раздават пари по линия на САЩ в България, именно „Америка за България“.

Как си взаимодействат правителството и парламентът?

По много особен начин. Парламентът в момента обслужва правителството, корупционното  правителство на Кирил Петков. Казвам на Кирил Петков, защото Асен и Кирил са хората, които реално сглобиха това правителство.

То те и министрите са техни и те не го крият.

Да, не само техни, политиките на тези кабинети и политическите структури на тези министерства са построени по начин, по който харесва на тази партия. И според мен парламентът е заложник в момента на техните интереси от една страна, от друга страна е заложник на проруските интереси, представлявани от партия „Възраждане“ и БСП, които използвайки съществуващата  фактологическа истина коват своите политически противници чрез аргументация в защита на една откровена и грозна диктатура, каквато е тази на Владимир Путин.

Ще имат ли отражение местните избори върху властта, и ако да, как ще я преформулират?

Ако мога да използвам дефиницията на Мустафа Карадайъ: нека видим резултатите от тези избори, за да можем да разгадаем какъв ще е пъзелът. А какво означава това?  Означава колко кмета ще са зависими след изборите към новоучредената партия или да кажем движение на президента Румен Радев, колко от тях ще останат верни на старите леви идеи край БСП, колко от тях ще отидат към „Промяната“, по-скоро колко „Промяната“ ще успее да издърпа към себе си, и колко от тях ще останат доверени до сегашната управляваща местна сила ГЕРБ. Това разпределение има много съществено значение, защото президентът Радев се беше нацелил  в това да има поне няколко общини, при това от големите български градове, които да управлява след изборите, но се оказва, че именно заради ходовете на политици, като Бойко Борисов, е възможно той да остане с пръст в устата от тези избори. От друга страна „Продължаваме промяната“ успяха да задушат своя по-малък, но по-атрактивен политически партньор, каквито са „Демократична България“, да унищожат част от техните кандидатури за кметове, най-ноторната от които е тази на Манол Пейков – голямата звезда в Пловдив, един от хората, които подкрепи Украйна много явно, който буквално беше елиминиран в името на един възрастен очилат професор, който никой не е чувал, предложен от Кирил Петков, само и само да се сбъдне някаква ненаписана сделка, договорена вероятно в Самоковския манастир или на 16-я етаж в малкото НДК.

Кой как влиза в битката?

Според мен силната страна, високата позиция е за ГЕРБ в тези избори, именно защото ГЕРБ първо, имат много по-голяма опит в провеждането на местни избори, които са изключително специфични, второ, защото изглежда настроенията на хората и гражданите в страната по-скоро са на страната на ГЕРБ и на онова, което загубихме преди няколко години, а именно стабилността, сигурността, доверието, че с един лев ти влизаш в магазина и пазаруваш онова, което може да си купиш и предишния ден. Ние сега влизаме с този 1 лев в магазина с неяснотата дали можем да си купим 1/3, 1/5 или 1/10 от онова, което довчера можехме да си купим с него. Това налива вода в мелницата на ГЕРБ. Но дали това ще помогне на ГЕРБ да има такава категорична победа, каквато имаха през 2019 година, или ще видим разместване на пластовете, зависи буквално от две или три решения за най-важните български градове.

Кои са те?

София, Пловдив, Варна и Бургас. Това са ключовите места, доколкото кметовете на Стара Загора и Русе, бидейки от различни политически партии са вече доказани политически играчи, които най-вероятно ще спечелят отново своите избори, подкрепени от своите съграждани, които виждат техните успехи не като политически фигури от дадена партия, а като експерти, които успяват да поддържат своите градове живи, което, повярвайте ми, не е особено лесно в една държава като България, в която във всеки един момент могат да те арестуват, застрелят, гръмнат и опозорят.

А какви решения очаквате? Споменахте решения – какви?

Очаквам, че ако ГЕРБ спечелят категорично местните избори в края на октомври-началото на ноември, те ще форсират приключване на взаимоотношенията с „Продължаваме промяната“.

Т.е. правителството ще…?

Т.е. правителството или няма да успее да завърши тази ротация и ще преминем на нови, на поредни предсрочни парламентарни избори през пролетта на другата година, или екипът, който ще замести сегашното ротационно управление, ще бъде изключително по-арогантен към проблемите в държавата, отколкото е сегашният екип, който виждаме, се занимава основно с това да даде няколко милиона на този или на онзи партиен съдружник, за да могат нещата да се успокоят и да има база за управление в дадена коалиция.

Но Кирил Петков наскоро в телевизионно интервю откровено предупреди, че министри няма да се сменят и да не се правят илюзии.

Кирил Петков традиционно лъже в своите телевизионни прояви, къде копирайки своя идол Бойко Борисов, къде опитвайки се да измисли новости в политическия жаргон. Така че аз нямам причина да му вярвам.

О, той доста измисли.

Между другото не знам  дали забелязвате, че начина, по който Бойко Борисов говореше доскоро по телевизорите, е едно към едно експлоатиран от Кирил Петков като негово изразно амплоа в медиите – говорейки с полуистини, с полушеги, почвайки едни изречения, завършвайки ги така в нищото, сервирайки и новини, и фрапантни глупости, само и само за да го пишат във вестниците. А този стил е добре популярен. Дали втори път може да бъде изиграна тази история, е друг въпрос.

А как ще се очертае в София картината? Кой ще спечели?

Като човек участник в комитета на проф. Вили Лилков ми е трудно да дам категоричен отговор. Надявам се, че София ще има своя демократичен нов кмет, без значение дали е самият проф. Лилков или друг кандидат, който е демократ. Надявам се, че София няма да падне в ръцете на Държавна сигурност, защото ако това се случи, аз а и много други софиянци ще се замислят за пореден или последен път, дали не е крайно време да се разделим с тази държава, управлявана от комунисти, от хора, които съсипват държавата, хора, които не мислят за бъдещото на България, а се опитват да я вкарат в някакви източни сценарии.

По чий сценарий се управлява всъщност България днес: на Борисов, на Кирил Петков, на ДПС, на Румен Радев?

България все още е управлявана от инерцията на онези много милиони, които бяха раздадени от бившите репресивни служби на комунистическия режим в края на 80-те и началото на 90-те години, и едва сега се опитва да изгради своите нови постулати: защо съществува България, какво е България, накъде трябва да бъде развивана, кое е правилно, кое добро и лошо за България. Мисля, че ние сме тепърва в края на онова, което многократно беше обявено като край на Прехода и начало на новото време. Борбата на тези местни избори ще е, дали това ново време ще започне от другата година, приемайки България в „Шенген“, в този по-широк европейски кръг,  приемайки еврото като национална валута, или ние обратно ще се гмурнем в илюзиите, които комунистическата партия ни рисува от 80-те години насам като светло бъдеще, като възможност да живеем в един просперитет – нещо, което се оказа пълна заблуда.

А, г-н Димчев, не се ли получава своеобразен оксиморон: ние разчитаме, че най-после ще се сбогуваме с Прохода от една страна, но друга хората, които дърпат конците в България, движат лостовете в България, всъщност са тези, които според вашите думи са послужили като моста на Държавна сигурност?

Питате ме дали Голиат ще успее да надделее над Давид, и този симпатичен български демократичен Давид ще успее да счупи по някакъв начин главата на този гигантски номенклатурен Голиат? Не знам. Надявам се това да се случи. Надявам се, че софиянци, а и българите въобще ще могат да преодолеят своите политически различия, за да могат да изберат онова, което е наистина добро за България, а не поредната шизофрения, базирана върху номенклатурата на БКП.

И на финала ще ви задам въпроса, който избрах като тема и който ни събра за това интервю: кой реди пасианса на държавата?

В момента онзи, който раздава картите, се казва Кирил Петков, и хората, които стоят зад него и му подсказват коя карта на кого да подаде. Мисля че въпреки това, въпреки лошите карти, които демократите получават непрекъснато от този вид раздавания, демокрацията има своите умения, има своите качества, за да може да изкара добри бройки в края на играта. Казвам това не с шега, а защото единственият непобедим и най-добър картоиграч след политиците в България е именно Бойко Борисов.

Много ви благодаря за този анализ.

източник: Фокус, интервю на Цоня Събчева

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here