Калина Андролова: Адаптиране на службите към бездържавност

0
13

 

Във времето на прехода от тоталитаризъм към либерално общество се извършиха всякакви предателства към българската национална държава. Те бяха прикрити под лозунга за структурни промени в службите за сигурност

 

Във времето на прехода от тоталитаризъм към либерално общество се извършиха всякакви предателства към българската национална държава. Те бяха прикрити под лозунга за структурни промени в службите за сигурност, приключване с комунистическото минало, дълбоко реформиране на силовите структури, либерализация на обществения организъм, гарантиране на гражданските права и свободи, и най-вече като универсална основа на всичко – ликвидиране на ДС. Лексиката на демократичните промени е много приятна, нито един образован и културен човек не би посмял да се възпротиви на така мечтаната либерализация. Нуждата от разформироването на тоталитарните институти на комунистическата държава се подразбираше от само себе си и не се нуждаеше от коментар. НО! Усилията на псевдодемократите стигаха единствено до това да закриват, ограничават и трансформират българските служби във все по-безсмислени форми, уж пригодни за новите демократични времена. Интелигентността на българския елит на прехода не стигаше, за да се изгражда и надгражда сигурността на държавата над това, което е било постигнато преди. Руското влияние в България, което беше много силно през 90-те, вече нямаше интерес България да има силно разузнаване, контраразузнаване, стабилни секретни структури по сигурността, защото вече бяхме в американската сфера на контрол и такива структури щяха да насочат ресурса си срещу Русия. Така агентурата на Русия в политическите елити с удоволствие съдействаше службите да бъдат оглавявани от некомпетентни и незаинтересовани индивиди, от които се очакваше недобре свършена работа. Същевременно САЩ, които тепърва започваха да усвояват територията на България и да установяват свое политическо влияние, нямаше как да подменят за кратко време цяла една социална тъкан на сложни взаимодействия в сферата на сигурността, изграждана с години. Затова американците подхождаха пестеливо и недоверчиво към българските служби, опитваха да ангажират кадри, които да бъдат лоялни, но с течение на времето те също като руснаците установиха, че българските служби могат да им бъдат полезни, единствено като се минимализират, тоест като се обезпаразитят чрез окастраяне на професионализма и ограничаване на бюджета. Това е необходимо, за да не се създават предпоставки осъзнаването на националния интерес да се конфликтира с американската доктрина за глобално надмощие.

Редно е да кажем, че нито американци, нито руснаци, нито турци са ни виновни, че на политическите ни елити не им пука за осакатяването на държавата по отношение на сигурността и се съгласяват да осъществяват този демонтаж, удобен за чуждите интереси. Натиск винаги ще има. Има такъв и върху всички държави в Европа. Въпреки това, ако вземем за пример държави от Източния блок като Полша и Румъния, то те запазиха както индустрията си, така и ефективността на своите служби.

Въпреки методичното разграждане на сектор „Сигурност“ у нас, българското военно разузнаване остана последният бастион на национален суверенитет при все че бяха правени опити здраво да се гризе отвътре и отвън. Когато се преструктурираха службите през 90-те, имаше хора, за които беше решено, че ще бъдат запазени под шапката на военното разузнаване. Ако мога да цитирам един експерт от сектора, „два камиона с дела и досиета бяха стоварени във вътрешния двор на военното разузнаване“. Едни бяха хвърлени на вълците, други бяха реактивирани отново. И ето, че днес това парламентарно мнозинство е решило най-после, че може да направи каквото му хрумне с военното разузнаване на България, както апропо започна методично да унищожава и много други сектори. Още след кабинета „Орешарски“ Атанас Атанасов искаше да слива военното разузнаване с Държавна агенция „Разузнаване“. Тоест борбата за закриване, пардон сливане, се води отдавна. Минималната структура, която се предвижда, няма да може да произвежда национално-отговорни резултати, но пък твърде е възможно на всички видове специални служби у нас много скоро да им се вменят функции, свързани с вътрешнополитически чистки под мотото: да гоним руското влияние.

Плашилото „руска агентура“ вече се превръща в универсален шперц за отключване на разправа с всякакъв вид опозиция и другомислие. Най-лесно е всички политически неудобни да се пришиват към образа на врага. А доказателства ще се напасват според целите. Това са класически практики на фашизъм, които вече се усеща, че недвусмислено се задават към нас. Но да се върнем на реформите в службите, които одиозните ни политици безпросветно предлагат. Американското военно разузнаване е много добре разгърнато на Балканите и българското е почи ненужно, особено пък, когато хората на президента трудно могат да бъдат изчистени от структурата и се счита, че именно тази структура неформално подхранва алгоритъма за един бъдещ политически проект на Румен Радев. Тоест имаме ситуационен вътрешнополитически мотив за предефиниране на смисъла на службите, който се съчетава идеално със стратегическия чужд интерес. Реформата е подход към нова обединена структура по сигурността, която ще е още по-слабофункционираща от сегашната. Ще получим безлично ведомство, с конюнктурно ръководство, съгласувано и одобрено от посолството, както ПП ни обещаваха в записите. Подобна реформа, която цели превръщането на сложни и необходими за държавността структури в плосък политически слугинаж, практически ги ликвидира, изважда ги от строя. И академик Денков, премиер на България, който безспорно е умен човек, но досега се е занимавал предимно с физикохимия, следва да бъде информиран от хора, които наистина разбират от политически, социологически, исторически и военно-стратегически науки, че… така умират държавите!

България упорито се движи към статуса на минимална държава. Това е понятие от политическата философия, което свежда държавата до функции на „нощен пазач“, чиито задължения са толкова ограничени, че ако се минимализират още малко, ще се изпадне във форма на анархия. Евтина държава, в която националната власт има правомощия само за минимални задачи. Този модел е част от същността на глобалистката неолиберална доктрина, която проповядва обездържавяване. Национални държави от класически тип с всички атрибути на държавността не е нужно да съществуват. Националната власт се тласка към загуба на традиционния си монопол дори върху националната сигурност. В държавите от американската орбита САЩ лансират практиката националната сигурност постепенно да се делегира на частни организации или на наднационални съюзи, контролирани изцяло от тях самите. За съжаление България е учебно-показателна по отношение на разграждане на националния си код и деморализиране на всички институти на държавността.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here