Лакейско поведение и Шенгенски копнежи

0
32
волгин

 

Коментар на Петър Волгин:

 

Непрекъснато получаваме доказателства, че хората, които управляват в момента България, нямат нищо общо с България. Държат се така, сякаш са поставени на управленските си позиции, за да защитават всякакви други интереси, само не и българските. Онзи ден депутатите, подкрепящи правителството, гласуваха да отпадне забраната за внос на украинско зърно. Това беше поредното доказателство, че на управленската коалиция чуждите държави са ѝ по-скъпи, отколкото нейната собствена. Само така може да бъде тълкувано решение, което застрашава съществуването на един от най-важните сектори в България. И още нещо много важно по темата. Тъй като Украйна не е член на ЕС, за нея не важат забраните за използването на ГМО. Ето защо произвежданата там продукция може да е пълна с всякакви вредни за здравето вещества. А нашите управляващи правят така, че тази продукция безпрепятствено да влиза в България. Чудно, нали!

Ама страшни икономически ползи щяло да има от това действие, обяснява правителството. Инфлацията щяла да падне, цените категорично надолу щели да поемат. Слушайки управляващите, можеш да останеш с впечатлението, че хляба вече безплатно ще го раздават. Интересно тогава, защо правителствата на другите държави, където важеше забраната, не са се сетили за тези невероятни икономически ползи и продължават да държат на нея. Нещо повече. След като ЕС отмени забраната за продажба на земеделски продукти от Украйна, тези страни заявиха, че ще наложат едностранни ограничителни мерки. А да не би да говорим за държави, които са русофилски и обичат Путин? Да припомним все пак, че става дума за Полша, Румъния, Унгария и Словакия. Колко русофилска мислите, че е Полша? Там определено не са фенове на Русия, меко казано. И въпреки че силно подкрепят Украйна, повече подкрепят собствените си производители и собствените си съграждани. Затова и не искат забраната за вноса на зърно при тях да отпада.

Нашите управляващи обаче не разсъждават така. Те смятат подобни разсъждения за „остарели“ и „националистически“. Нашите управляващи са правоверни евроатлантици и затова се грижат за интересите на всички останали, само не и за българските. И това важи не само за политиците, а и за обслужващия ги медиен персонал. Тези дни по всички медии бяха плъзнали грантови анализатори, които за хиляден път ни обясняваха как „българското е остаряло“ и ако искаме да се водим по модата, трябвало европейци да бъдем. С възхита коментирха тези анализатори речта на г-жа Урсула, а когато тя каза, че било крайно време България да влезе в Шенген, направо в екстаз изпаднаха. Защото евроатлантическата солидарност давала вече своите плодове и сме били възнаградени за отдадеността си към партньорите.

Това добре, обаче веднага след пионерския оптимизъм на г-жа Урсула, дойдоха и поясненията на Нидерландия и Австрия, които могат да бъдат резюмирани по следния начин: „Да, ще влезете в Шенген, ама друг път.“ Работата е там, че каквито и бодряшки клишета да бълват чиновниците от Брюксел и тяхната дружинна ръководителка, влизането ни в шенгенското пространство зависи не от тях, а от националните правителства. И значи щом управляващите в Австрия и Нидерландия са против, никакви призиви от типа „дайде да дадем“ не могат да променят нещата.

За пореден път се убеждаваме, че колкото и правоверно евроатлантически да действаме, ако някоя държава смята, че може да бъде застрашен националният ѝ интерес, тя изобщо няма да вземе предвид нашата солидарност, а ще прави това, което е добре за нея. И друг пример. Пращаме ли , пращаме всякакви оръжия в Украйна, даже се появиха подозрения, че сме били готови да дадем и най-модерните си ПВО системи С-300. А докато летят аргументи в едната и в другата посока, военният министър загадъчно мълчи, подобно на съвременен Сфинкс, защитил дисертация в Съветския съюз. И едновременно с това някакво неспокойствие излъчва този министър. Изглежда така, сякаш няма търпение да обяви война на Русия. В името на победата на евроатлантическите ценности, разбира се. Не е зле обаче днешните евроатлантици да си припомнят как през декември 1941 г. тогавашните управляващи обявиха война на САЩ и Великобритания. За да бъдат солидарните с нацистите в Германия, т.е. с тогавашните ни стратегически партньори. А от тази т.нар. „символична“ война последваха съвсем реални разрушения и гибел на българи. Да, добре е да сме солидарни с партньорите. Но не винаги. И не на всяка цена.

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР

източник: БНР

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here