Багряна, Яворов и Дебелянов – три стихотворения в Деня на поезията

0
54

 

Днес отбелязваме Световния ден на музиката и поезията

 

На 1 октомври се чества Денят на музиката и поезията. Тези две изкуства са взаимно свързани и за тях винаги е необходимо вдъхновение. Понякога един прекрасен стих се ражда на фона на красива музика, а музиката е поезия без думи. За нея Виктор Юго казва “Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено”. Поезията е магията на словото. Тя е рима и ритъм, тя е мисъл и музика.

Музиката е универсален и международен език, а според последните проучвания Великобритания и Финландия децата възприемат по-лесно музиката, отколкото човешката реч. Доказано е също, че колкото повече музика слушат децата, толкова повече се усмихват, а класическата музика има уникално въздействие върху емоционалното и интелектуално развитие на бебетата. Може би не случайно за Ден на музиката е избрана тази дата, на която църквата чества паметта на двама изключителни църковни песнописци – св . Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец. През 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.

Сега си пуснете някоя любима песен за фон и прочетете стихотворенията, които сме подбрали. Денят ви със сигурност ще стане по-хубав!

 

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

От П. К. Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР…

От Димчо Дебелянов

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

 

УНЕС

От Елисавета Багряна

Говори, говори, говори! –
аз притварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша…

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

– Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!

 

„Афиш.бг“ пожелава здраве и вдъхновение на всички, за които изящните думи и нотите са смисъл на живота!

 

AFISH.BG

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here