Венецианската комисия установи практическа липса на мотиви за промените в Конституцията

0
37

 

Българските власти трябва да обяснят целта на всяко предложение

Кратка обяснителна бележка – така Венецианската комисия нарича мотивите към проекта за промени в Конституцията, който ѝ беше изпратен за становище. Комисията най-сетне публикува позицията си, която беше гласувана в събота и за нея се знаеше само, че одобрява премахването на Пленума на Висшия съдебен съвет и доминацията на съдиите, избрани от съдии в съдийския съвет.

„Който предлага законопроект, трябва поне да положи разумни усилия, за да обясни съображенията за всяко предложение. Проектът съдържа в приложение кратка обяснителна бележка. До голяма степен тя повтаря същността на някои от измененията, без да посочва причините, поради които тези изменения са необходими, или каквато и да е оценка на тяхното потенциално въздействие“, констатира комисията, предаде правният портал Lex.bg.

И дава пример с промените за правомощията на Министъра на правосъдието, като посочва, че за тях няма обяснение защо са необходими, нито анализ за възможното им въздействие, особено по отношение на баланса на властите. „По същия начин не се дава обяснение за промяната на компетенциите на Инспектората. Няма обяснение защо срокът на мандата на двамата председатели на върховните съдилища и на главния прокурор се намалява от седем години на пет и защо е възможно еднократно преназначаване“, пише Венецианската комисия. И изтъква, че много промени дори не са маркирани в мотивите.

Затова комисията заключава, че „съществуващата обяснителна бележка не обяснява съображенията зад всяко предложение и следователно е неадекватна за целите си“. И дава изрична препоръка властите да обяснят целта на всяко предложение, така че обществеността да е наясно с отражението и въздействието, което би имало новото законодателство.

Комисията определя като ключов компонент на конституционната реформа опита за промени в прокуратурата „с цел подобряване на нейната ефективност и отчетност, както и функционалната автономия на отделните прокурори“. И посочва, че самата тя е препоръчвала премахването на функциите на държавното обвинение извън наказателния процес. Но отправя и сериозна критика и препоръка за преразглеждане на орязването на правомощията на главния прокурор, като заявява: „И все пак не е в съответствие с принципа на прокурорска независимост главният прокурор да бъде повече администратор, отколкото прокурор и да бъде лишен от всичките му правомощия“.

В становището си Венецианската комисия споделя една от основните критики на българските юристи към проекта – за предложения състав на Прокурорския съвет. „За да се ограничи концентрацията на правомощия в институцията на главния прокурор и да се укрепи независимостта на прокурорите, проектите за изменения дават ясен превес на членовете на Прокурорския съвет, избрани от парламента, като осигуряват много малко представителство на прокурорите в Прокурорския съвет (само трима членове от десет). Въпреки че реформата има за цел да обърне тенденцията и да намали правомощията и влиянието на главния прокурор, тя трябва същевременно да избегне риска от политическо влияние върху прокуратурите и да предостави на съвета необходимата експертиза за изпълнение на неговите задачи“, заявява комисията.

Тя препоръчва да се даде възможност за балансирано представителство на прокурорите, като по този начин съветът се снабди с професионалната експертиза, необходима за изпълнение на неговите функции, като в същото време се изключи контролът върху тази институция от политическото мнозинство на деня и от прокуратурата.

Венецианската комисия препоръчва още:

– Да се осигурят антиблокиращи механизми за ситуации, в които Народното събрание не може постигне мнозинство от 2/3 от гласовете за избор на членове на ВСС, на Прокурорския съвет, на Инспектората, както и на Конституционния съд.
– Да се премахнат изпитателните срокове за съдиите или условията за непридобиване на статут на несменяемост да бъдат тясно дефинирани в закона
– Двата съвета да могат да номинират кандидати за съответните инспекторати пред Народното събрание и само двата съвета да могат да ги отстраняват. Законът трябва разграничава ясно правомощията на инспекторите, които не трябва да посягат на конституционна роля на двата съвета по отношение на кариерата и дисциплинарната отговорност на съдиите и прокурори.
– Съдийският и прокурорският съвети да не се претоварват с чисто административни задачи

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here