По информация на Световната здравна организация към 15 ноември 2023 г. са установени 152 израелски нападения срещу здравна инфраструктура в ивицата Газа
Войната между Израел и палестинските бойци, започнала с трансграничната атака на ислямистката групировка „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври, предизвика голям брой жертви сред цивилните.
Конфликтът попада под обхвата на разпоредбите на сложната международна съдебна система, създадена след Втората световна война, като целта на повечето от тези закони е защитата на гражданите. Дори и воюващите страни да казват, че действат при самозащита, международните закони относно въоръжените конфликти се прилагат спрямо всички участници във войната.
Кои закони засягат конфликта
Приетите с международно одобрение правила за въоръжените конфликти произтичат от Женевската конвенция от 1949 г., която е ратифицирана от страните членки на ООН и допълнена с решенията на международните трибунали за военни престъпления. Договори регламентират отношението към цивилните, военнослужещите и военнопленниците в рамките от юридическа база, известна като „Закон за въоръжения конфликт“, или „Международно хуманитарно право“. Тя се прилага към правителствени сили или за организирани, неправителствени въоръжени групировки, в чиято графа биха попаднали бойците на „Хамас“.
Може ли една болница да бъде военна цел
Израел е критикуван, че взима на прицел болнични заведения в ивицата Газа, включително главната болница „Аш Шифа“ в град Газа. От доста време Израел обвинява „Хамас“ в разполагане на командни и контролни центрове под здравни заведения в Газа, за да избегне поразяването им от въздушни удари. „Хамас“ отрича това.
По информация на Световната здравна организация към 15 ноември 2023 г. са установени 152 нападения срещу здравна инфраструктура в ивицата Газа. През последните десетилетия има много примери за атаки срещу здравни заведения в зони на военен конфликт, от Украйна и Афганистан до Йемен и Сирия, но последните съдебни решения по въпроса са от процесите, свързани с войните на Балканите от 90-те години на миналия век.
Канадската адвокатка Каролин Еджъртън, която е работила по няколко дела в Международния наказателен съд в Хага относно бивша Югославия, казва, че макар и да не е проучвала специално нападения срещу болнични заведения, съдебната система изтъква нуждата от баланс между военната необходимост и принципите на хуманността.
„Да се атакуват болници и други медицински заведения е забранено от първата Женевска конвенция и под нейната защитата попадат и ранените и болните, медицинският персонал на тези заведения и на линейките. Тази защита остава валидна до момента, в който тези заведения не се използват от страна по конфликта за извършване на действие… във вреда на врага“, казва тя.
Дефиницията „във вреда на врага“ сама по себе си е обект на правен спор, който продължава и до днес. Да се определи дали защитата на една болница е изложена на риск е едно упражнение, което трябва да бъде подкрепено от доказателства, отбелязва Еджъртън.
Дори и да се определи, че едно здравно заведение се е превърнало във военна цел, Израел трябва да се запита дали предвидимите косвени щети не биха били прекомерни спрямо спечелването на предимство във военните действия.
Кои действия биха нарушили закона за военните престъпления
Правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ посочи като възможни военни престъпления умишленото взимане под прицел на цивилни от страна на бойците на „Хамас“, безразборните им ракетни атаки и отвеждането на цивилни като заложници, както и израелските въздушни удари по ивицата Газа, предприети като ответна мярка, които са причинили смъртта на повече от 11 000 палестинци, в това число хиляди деца – според данните от здравните власти в Газа, считани за надеждни от ООН.
Взимането на заложници, убийствата и изтезанията са изрично забранени от Женевските конвенции, но и отговорът на Израел може да бъде също обект на разследване на военно престъпление. Бойците на „Хамас“ нахлуха от ивицата Газа в населени места в Южен Израел на 7 октомври, като убиха близо 1200 души, повечето от които цивилни, и взеха около 240 заложници по данни на Израел.
В отговор Израел обсади ивицата Газа, в която живеят 2,3 милиона души, и осъществи най-мощната бомбена кампания в 75-годишната история на израело-палестинския конфликт, като унищожи цели квартали. След това израелските сухопътни сили нахлуха в ивицата със заявената цел да унищожат движението „Хамас“, което управлява анклава.
Какво казват Женевските конвенции
Основната цел е да се защитят цивилните по време на война. По силата на закона за въоръжения конфликт в понятието „бойци“ влизат членове на държавни въоръжени сили, военни и доброволни организации и неправителствени въоръжени групировки.
Прякото прицелване в цивилни или цивилни обекти е забранено. Съзнателното атакуване на персонал или материална база, пряко свързана с хуманитарна помощ, е отделно военно престъпление, стига въпросният персонал да е съставен от цивилни.
Една обсада може да бъде тълкувана като военно престъпление, ако тя взима по-скоро под прицел цивилни, отколкото да бъде легитимно средство за подкопаване на военния капацитет на групировка като „Хамас“, или ако се прецени, че обсадата е несъразмерна.
Прокурорът от Международния наказателен съд Карим Хан предупреди израелската армия за необходимостта да покаже, че „всяко нападение, което засяга невинни цивилни или защитени обекти“, като болници, църкви, училища или джамии, е извършвано в съответствие със законите за въоръжения конфликт. По силата на тези закони цивилни обекти може да станат легитимни военни цели, ако те са използвани, за да допринесат ефективно за военни действия.
Израел казва, че бойците на „Хамас“ използват жилищни квартали за прикритие и граждански сгради за укриване на командни щабове и складиране на оръжеен арсенал. Ако даден боец атакува цел, приета за военна, нападението би трябвало да бъде съразмерно, тоест, не трябва да бъде съпътствано от граждански загуби – смърт на цивилен или щети, нанесени върху граждански обекти.
Женевските конвенции и последващите решения на международни съдилища показват, че съразмерността не е игра на числа, в която броят на цивилните жертви от едната страна се сравнява с броя им от друга, а по-скоро, че гражданските загуби трябва да са съразмерни на прякото и конкретно военно предимство, очаквано от специфичната атака.
Кои институции могат да водят дела за военни престъпления
На първо място сред институциите, които могат да водят дела за военни престъпления, са местните съдебни системи, в случая съдилищата в Израел и на палестинските територии. Международният наказателен съд (МНС) в Хага е единственият международен съдебен орган, който има право да повдига обвинения в тази насока.
Римският статут, с който е основан МНС, му дава законовата власт да разследва предполагаеми престъпления, извършени на територията на страните, които членуват в него, или от техни граждани, когато съответните власти в дадена държава „са неспособни или не желаят“ да направят това.
Какво гласи международното право за живите щитове
Във връзка със смъртта на цивилни в ивицата Газа Израел обвини „Хамас“, че използва палестинците в анклава като живи щитове и крие оръжия и командни центрове в болници и жилищни райони.
Международното хуманитарно право забранява използването на живи щитове и тълкува подобни действия като грубо нарушение на Женевските конвенции.
Предполагаемото наличие на живи щитове на дадено място не означава автоматично, че обектът не може да бъде легитимна военна цел. От друга страна обаче всяка атака на такъв обект трябва да бъде съобразена с принципа на пропорционалността, като се съотнесат загуби сред цивилните и очакваното военно предимство.
източник: БТА
