Джейми Шей: Украйна ще трябва да разчита повече на двустранни споразумения за подкрепа, отколкото на общоевропейски

0
50

 

Ако Туск сметне, че в името на платежоспособността на хазната трябва да преразгледа разходите за отбрана, това ще означава трудности за Украйна. Разбира се, тук отново се намесва Унгария с потенциално вето върху началото на присъединителните преговори. В Полша пък някои – например фермерите – няма да са доволни, ако част от евросубсидиите им бъдат пренасочени към Украйна като част от присъединителния й процес

 

Украйна ще трябва да разчита не толкова на общоевропейска военна, икономическа и хуманитарна помощ, за да се защитава от руската агресия, а на двустранни споразумения за такава подкрепа. Това прогнозира Джейми Шей – анализатор от британския Кралски институт за международни отношения „Чатъм хаус“ и бивш говорител на НАТО.

От ключово значение за следващата контраофанзива в окупираните от Русия украински територии е навременно (този път) снабдяване на украинските сили с необходимите им оръжия и боеприпаси, отбеляза Джейми Шей пред БНР.

„Ситуацията очевидно е много сложна. Конгресът на Съединените щати прие ново удължаване на правителственото финансиране, но без поисканите от администрацията на Байдън допълнителни 106 милиарда долара, от които 62-63 милиарда за Украйна. Финансирането на Киев ще привърши скоро, освен ако Конгресът не отпусне нов финансов поток.

В Европа същевременно доста от държавите, които подкрепят Украйна, изчерпват запасите си от оръжия и боеприпаси. Те ще трябва или да осигурят повече доставки от международния пазар, или да увеличат собственото си производство.

Министрите на външните работи на страните членки на Европейския съюз признаха тази седмица, че са далеч от изпълнение на обещанието да доставят на Украйна 1 милион 155-милиметрови снаряда. Едва 300 000 са осигурени досега – една трета от обещаното.

Но има и добри новини. Германското правителство например обеща да удвои военната си помощ за Украйна от 4 на 8 милиарда евро. А някои държави, като Нидерландия и Дания, се готвят да снабдят Киев с изтребители Ф-16. Военната подкрепа продължава засега. Но ни е необходима дългосрочна стратегия, за да може да продължи и през следващата година“.

- Да, но и в Европейския съюз, и в НАТО членуват държави като Унгария, а след победата на Роберт Фицо и Словакия. Будапеща редовно възпрепятства помощта за Киев. Възможно ли е Европейският съюз да противодейства и с какви средства?

- Европейският съюз винаги е бил много изобретателен, въпреки че външнополитическите и отбранителните му решения се взимат с единодушие. Същото важи и за санкциите срещу Русия – готви се 12-и пакет с надежда да бъде одобрен до края на годината. За Унгария вече има отработен механизъм, при който се позволява отклонение от общото правило. Разбира се, Европейският съюз би искал да демонстрира обединен фронт, но ако това е единствената възможност да се преодолеят непрекъснатите пречки пред решенията, най-вероятно ще продължи да бъде използвана.

- Само че и Унгария е доста изобретателна – вижте само историята около банка ОТП. Правителството на Орбан си търси поводи да не прекрати блокадата на помощта за Украйна. В Брюксел се говори за план Б. Ще сработи ли?

-  Можем да помислим за излизане извън рамките на Европейския съюз и да се формират коалиции на желаещите. Вече сме виждали тази практика – например, една коалиция от държави, които предлагат военна подготовка на украинските бойни пилоти, друга предоставя средства за противовъздушна отбрана, а трета ремонтира танкове.

Германският външен министър Анналена Бербок заяви, че ако не можем да помогнем заедно като Европейски съюз, ще трябва да го правим на двустранна основа. Нека си го кажем честно, повечето от помощта за Украйна се осигурява именно по този начин. В рамките на групата „Рамщайн“ се координират 50 държави, но всяка от тях доставя помощ за Украйна със свои собствени средства.

- Но помощ на общоевропейско ниво е съвсем различен подход – и като послание, и като възможност за страните? Някак Европейският съюз изглежда разделен… Представете си какво ще се случи, когато стигнем до гласуването на общоевропейския бюджет, където трябва да има средства за подпомагане на Украйна?

- Не мисля, че казусът в Европейския съюз фундаментално променя ситуацията, въпреки че е разочароващ. Ако Европейският механизъм за подкрепа на мира не бъде финансиран, всяка държава ще трябва да намери и да достави 155-милиметрови снаряди на Украйна без да й бъдат възстановявани половината от разходите. Подкрепата, разбираемо, може да намалее.

Европейската комисия, същевременно, предложи помощ за Киев от 50 милиарда евро до края на 2027 година – не за оръжия, а за публичния сектор. Световната банка пресмята, че за възстановяването на страната ще са необходими поне половин трилион долара. Проблемът на Европейския съюз е, че трябва да балансира между очакванията за военна помощ и за бюджетно финансиране. Ще бъде много труден дебат.

- Какво да кажем за Полша – от най-добрия приятел на Украйна, до замразяване на отношенията преди парламентарните избори и надежда за връщане на Варшава в евроатлантическия дискурс с очаквания избор на Доналд Туск за премиер? Ще продължи ли Варшава с военната помощ?

- Полша традиционно е голям поддръжник на Украйна. На полска територия се провежда обучение на украински войници. През Полша минават оръжейните доставки за Украйна. Също така Варшава първа осигури бойни самолети МиГ-29 за Киев, когато имаше нужда от това.

По отношение на отбраната преди изборите през октомври полският премиер Моравецки заяви, че страната му изчерпва запасите си от оръжия. Има известна истина в това – запасите намаляха драстично в цяла Европа. Украйна изстрелва по 10 000 снаряда седмично!

- Погледнете отбранителния бюджет на партията „Право и справедливост“, която все още управлява Полша. Тя е сключила договори за невероятно количество бойна техника със Съединените щати и с Южна Корея – танкове, изтребители Ф-35 и т.н. Планираните разходи за отбрана са 4 процента от брутния вътрешен продукт. Това е добра новина за НАТО, но ще издържи ли полската икономика предвид инфлацията, енергийните проблеми, поскъпването на живота като цяло?

- Ако Туск сметне, че в името на платежоспособността на хазната трябва да преразгледа разходите за отбрана, това ще означава трудности за Украйна. Трудности в допълнение на очертаващото се във връзка с подготовката й за членство в Европейския съюз. Разбира се, тук отново се намесва Унгария с потенциално вето върху началото на присъединителните преговори. В Полша пък някои – например фермерите – няма да са доволни, ако част от евросубсидиите им бъдат пренасочени към Украйна като част от присъединителния й процес.

- И всичко това година преди изборите в Съединените щати, след които Тръмп може да се върне в Белия дом…

- Права сте, но все още можем само да спекулираме, защото до тези избори има цяла година. Европейците все пак трябва да се подготвят със силни аргументи за споделяне на бремето, което идва с войната в Украйна – да започнат да доставят по-голяма помощ от Америка.

- Появи се идея Украйна да се присъедини към НАТО без окупираните от Русия територии. Какво мислите за нея?

- Тази идея се прокарва и от бившия ми шеф в НАТО Андерс Фог Расмусен. Тя не е добра. Първо, за НАТО ще е много трудно да брани държава, 20 процента от територията на която е окупирана от руската армия. Това би означавало огромно напрежение между НАТО и Русия.

На второ място, това би означавало разцепване на Украйна. Това би бил пораженчески сценарий за нея, защото така би останала разделена завинаги. За мен най-доброто решение и за НАТО, и за Киев си остава единна Украйна без руски окупатори.

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here