Бизнесът няма да подкрепи бюджета на Асен Василев: Няма реформи, има изливане на пари, които нямаме

0
38

 

Икономическият растеж не е основна цел на проекта за бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския БВП и рецесия в множество държави в ЕС, това би следвало да е задължително, отбелязват от Българската стопанска камара

 

Бизнесът няма да подкрепи бюджета за 2024 година. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев, ден преди заседанието по проекта на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Според него бюджетът няма да се вмести в планирания дефицит от 3% и това ще отдалечи България от еврозоната: „Няма на практика реформи, има изливане на пари, които нямаме, увеличаване на дълга, увеличаване на разходите по дълга. За нас е очевидно, че няма да изпълним приходната част за следващата година.

Ние бихме желали и да видим текущото изпълнение на бюджета, в който имаме неизпълнение, и залагаме още по-смели числа за следващата година, които ще доведат до още по-голямо неизпълнение.“

За един мандат дългът се увеличава два пъти – от 36 на 66 млрд. лв., а лихвите – четири пъти – до два милиарда 250 млн. лeва, посочи Васил Велев.

Българска стопанска камара (БСК) също заяви, че се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет и средносрочна бюджетна прогноза. В мотивите на БСК се посочва, че предложеният законопроект, като цяло, предлага запазване на философията и основните политики, прилагани и към настоящия момент, като липсват намерения за: преминаване към реално програмно бюджетиране; административна реформа и повишаване на качеството на предоставяните обществени услуги; обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги; промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ, съгласно който МРЗ е равна на 50 на сто от средната работна заплата; децентрализация на публичните финанси; определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество; мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда (с обективни измерители) – възприемане и прилагане на принципа „1-in-1-out“, т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извежда/премахва съществуваща; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход, допълващи заложеното в НПВУ, с акцент върху кръговата икономика, декарбонизация на икономиката и премахване на административните и регулаторни пречки.

Според БСК, икономическият растеж не е основна цел на проекта за бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския БВП и рецесия в множество държави в ЕС, това би следвало да е задължително. Притеснение буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи.

„Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги“, се казва в позицията на БСК. Камарата предлага осигуровките на държавните служители изискват значителен финансов ресурс и следва да се поемат от самите тях, за да е равнопоставен държавният сектор на частния.

Според БСК, продължаващата експанзивна фискална политика, която не е насочена към ускорено създаване на икономически растеж, в условията на продължителна висока инфлация и недостатъчно силно рестриктивна парична политика, може да постави под съмнение членството на България в Еврозоната от 1.1.2025 г. В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислена и ограничена в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност.

Winbet – на един клик разстояние! (18+)

Неефективно управление на държавните предприятия води до 16 млрд. лв. задължения, които се отразяват в бюджета. В тази връзка, БСК предлага да се обсъдят мерки за подобряването на ефективността на държавните предприятия и намаляването на техния брой, което може да облекчи дефицита в бюджета.

Съгласно чл. 59 на проекта на ЗДБРБ се запазва обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,4 млрд. лв. С оглед нарасналия интерес на работодателите към ваучерите за храна и предстоящото им дигитализиране (което допълнително ще увеличи интереса към тях), БСК подкрепя предложението на АОВХ общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане да бъде определена в размер на 1,8 млрд. лв. за 2024 г.

Свързана тема:

Асен Василев за бюджета: Чувам, че всички са изключително доволни

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here