Асен Василев: Заложеният дефицит за 2024 година е в рамките на 3% или 6.2 млрд. лева. Недостигът ще се финансира със заеми
Държавният бюджет и бюджетите на здравната каса и общественото осигуряване обсъждат депутатите от ресорната парламентарна комисия. През националната план-сметка се разпределят почти 40% от брутният вътрешен продукт на страната.
Разходите, заложени в проектозакона за 2024, са с 6,2 млрд. лева повече от приходите. Недостигът ще се финансира със заеми, като максималният размер на дълга, който страната може да поеме е до 10 млрд. лева.
Бюджетът е изготвен при прогноза за 4,8% средногодишна инфлация и 3,2% ръст на икономиката.
Управителят на БНБ Димитър Радев препоръча 10-процентен буфер в бюджета, който, ако не се реализират рисковете за задействането му, да бъде разходван през последното тримесечие на 2024 г. Радев представи становището на централната банка на заседанието на бюджетната комисия в парламента, на което се обсъжда фискалната рамка за догодина.
Гуверньорът видя „положителни“ моменти в процеса, като първият от тях е възможността бюджетът да бъде приет до края на годината. Освен това настоя и за повишаване на минималното ниво от 4,5 млрд. лева на фискалния резерв:
„Да се направи опит в рамките на 3-годишната бюджетна прогноза да се осигури намялаващ тренд на бюджетния дефицит, също така по отношение на бюджетните разходи – разбира се, говоря за реалните бюджетни разходи. Също така от гледна точка на несигурната среда, в която се намираме, да се заложат допълнителни буфери в бюджета за 2024 година, а също така и в тригодишен хоризонт“.
От своя страна, министърът на финансите Асен Василев представи параметрите на бюджета за догодина и призова депутатите да разгледат много внимателно капиталовата програма.
„Ще направя кратко представяне на рамките на бюджета, защото последните седмици се занимаваме много с него и всички параметри са обсъдени.“, заяви министърът на финансите Асен Василев, който участва в заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси.
„В бюджета е предвиден растеж на БВП до 3.2%. Предвидени са 10 млрд. лева за публични инвестиции, което е рекорд. Очакваме инфлацията догодина да продължи да се забавя. Бюджетът е разчетен при 3% касов дефицит, което напълно покрива Маастрихтските критерии и по-този начин се спазват всички условия за членството на България в Еврозоната“, категоричен бе Василев.
„Капиталовите програми в предишните бюджети се използваха за буфер и не се инвестираха. Това доведе до едно значително изоставане на България от Румъния, а и от всички държави от ЕС в това отношение. Цялостното инвестиране на Капиталовите програми ще гарантира ръст на БВП и ръст на доходите на всеки един човек. В бюджета има сериозни средства за социални и демографски плащания. Увеличават се парите за отглеждане на деца с трайни увреждания. Ще се разкриват и нови социални услуги“, разкри финансовият министър.
„Парите за здравеопазване се увеличават с над 1 млрд. лева тази година. Моята молба е, когато се разглежда бюджета на НЗОК в здравна комисия, да се види и разбере, че тези пари наистина ще доведат до по-добро здравеопазване. Увеличават се парите за извънболнична помощ, което ще доведе до превенция на по-тежките заболявания. Увеличават се и средствата за медицинска помощ в малките населени места“, добави Асен Василев.
„Пенсионната политика следва Швейцарското правило. Предвижда се увеличение на пенсиите с 11% от 1 юли. Предвижда се и увеличение на вдовишките пенсии. За спорт в бюджета предвиждат повече средства във връзка с предстоящите олимпийски игри. В сектор „Култура“ се предвиждат 50 млн. лева повече за сценичните изкуства, както и повече средства за читалищата“, каза министър Василев.
„С този бюджет искаме България да се придвижи напред по доходи. Не трябва да поддържаме евтина работна ръка. Никоя държава не е станала богата с евтина работна ръка. Очакваме ръст на доходите с 11%, което е два пъти повече от ръста на инфлацията. Данъчната политика се запазва, с изключение на 15% данък за големите предприятия, които отчитат печалби над милиард и половина, като тук спазваме европейската директива“, завърши изложението си Асен Василев.
Омбудсманът Диана Ковачева също изрази становище за държавния бюджет, бюджетите за общественото осигуряване и здравната каса. Препоръките и критиките са на база жалби до обществения защитник.
В проекта за държавен бюджет Ковачева посочва, че проблемът с размера на данъчните облекчения за хора с увреждания не намира решение.
Любомир Дацов от Фискалния съвет коментира, че от 2023 г. се планира голям структурен дефицит.
“От наша гледна точка основният проблем идва от това, че беше „изядено“ фискалното пространство с вдигането на текущите разходи”, каза той и препоръча да се намери фискално пространство. “Проблемът с дефицита е, че дефицитите се пораждат от публичните разходи. Нашите изчисления показват, че почти през целия период политиката, която се предлага е проциклична, което означава, че инфлацията няма как да спадне толкова бързо в следващите години”, отбеляза той.
Васил Велев, председател на АИКБ, коментира, че те не споделят идеята за 3% дефицит. Според него увеличаването на приходите в бюджета също крие рискове и посочи, че след задълбочена дискусия АИКБ са отхвърлили и трите проекта за бюджет.
“Ние трябва да станем по-богати с по-мотивиран и качествен труд, а не с решение на ръководството”, смята Велев.
Очаквайте още информация по темата
