Ако се присъедини, Украйна ще има право на значителни финансови ресурси от ЕС
Финансовите последици от пълноправното членство на Украйна в ЕС ще струват на европейския бюджет между 130 и 190 милиарда евро, които ще трябва да бъдат разпределени от текущия многогодишен план на съюза. Повече от половината от тази сума ще отиде за земеделски субсидии.
Това са изчисленията на анализатори от Института за германска икономика. Нивото на финансиране ще се определя от площта на обработваемата земя и броя на населението, пише украинският сайт „Дзеркало тижня“ (Огледало на седмицата“).
„Като гъсто населена, не много богата и земеделска страна, може да се предположи, че Украйна ще има право на значителни финансови средства от бюджета на ЕС. По-конкретно, между 70 и 90 милиарда евро ще отидат за селскостопански субсидии и между 50 и 90 милиарда евро за политики на сближаване“, се казва в доклада.
Анализаторите предлагат реорганизиране на бюджета на ЕС за 2021-2027 г., за да бъде готов за реформи. Според тях само по този начин „политическото решение да обвърже Украйна със себе си с перспективата за присъединяване може да вдъхне доверие“.
Ако европейската кохезионна политика премине към модел на концентрация, при който разходите за сближаване са ограничени до по-бедните държави-членки, около 140 милиарда евро ще бъдат налични за седемгодишния период на сегашния бюджет на ЕС.
„Така преразпределението на кохезионната политика ще допринесе значително за покриване на разходите по присъединяването на Украйна към ЕС“, прогнозират от Института за германска икономика.
След очакваното започване на преговори за присъединяване към ЕС и последващото присъединяване към Съюза, Украйна ще остане извън кохезионната политика на ЕС за дълго време. Задачата на украинските власти в такива условия е да съкратят максимално преходния период до пълното разширяване на механизмите за териториално изравняване на ЕС към Украйна. Освен това целите за присъединяване на Украйна към ЕС и НАТО трябва да се постигат паралелно, без да се заместват една друга.
Предупреждения в областта на финансите и сигурността по пътя към ЕС
Всички икономически факти показват, че успоредно с напредъка на интеграцията на Украйна в ЕС ще бъде необходимо да се увеличи размерът на общия бюджет на ЕС.
Вече има активно обсъждане на ставките и механизмите за събиране на нови данъци в бюджета на ЕС: данък върху непреработените пластмасови отпадъци; трансграничен механизъм за управление на въглерода; цифров данък; търговия с емисии, обхващаща сгради и транспорт; данък върху финансовите транзакции.
В същото време финансовата подкрепа за Украйна в близко бъдеще ще изисква отделен режим за формиране на бюджета на ЕС и разпределяне на част от него с цел териториално изравняване и възстановяване на Украйна и довеждане на нивото на доходите й до средното европейско ниво.
В очакване на преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС е важно да се разбере времевата рамка за постигане на пълноправно членство в ЕС. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и редица влиятелни експерти предполагат, че 2030 г. ще бъде целевата дата на ЕС за приемане на нови членове.
Към днешна дата вече е постигнат консенсус Украйна да получи сериозна финансова подкрепа от ЕС за следвоенно възстановяване. Тази подкрепа ще бъде структурирана за напредък в реформите, необходими за присъединяване към ЕС. Но, според Стефан Лен от Carnegie Europe, Украйна ще трябва да приеме факта, че няма да бъде включена при равни условия с другите членове в SAR и политиката на солидарност (изравняване) на ЕС за дълго време, дори след присъединяването си към Съюза.
Стефан Лен твърди: много малко вероятно е ЕС в близко бъдеще да има желание да увеличи бюджета си достатъчно, за да интегрира напълно Украйна в ОСП и политиката на солидарност. Следователно ще има място за преходни договорености с отлагане на решаването на важни въпроси за по-късно.
Майкъл Емерсън изчислява, че ако Украйна стане член на ЕС през 2030 г., е реалистично да се очаква 10-годишен преходен период за селскостопански субсидии, в резултат на което пълното въздействие на приемането на Украйна върху бюджета на ЕС ще стане очевидно едва през 2040 г.
Задачата на украинските власти в преговорния процес с ЕС е да сведат до минимум преходния период, докато бюджетните механизми на ЕС не се разпространят изцяло върху Украйна. В края на краищата, ако Украйна не попадне под стандартните (или модифицирани) инструменти на политиката за териториално сближаване/солидарност на ЕС и общата селскостопанска политика по време на дълъг преходен период, тогава възстановяването на Украйна, както и сближаването с ЕС, ще бъди слаб и бавен.
Друго предизвикателство за украинските власти е да насърчават въпроса за гаранциите за сигурност за Украйна с евентуално членство в НАТО и да избегнат ситуация, в която присъединяването на Украйна към ЕС ще бъде позиционирано като заместител на членството в НАТО.
Договорът за ЕС съдържа член 42.7 „Разпоредби за взаимна отбрана“, което означава, че Украйна, като член на Европейския съюз, ще има право на помощ от други членове в случай на въоръжена агресия. Член 42, параграф 7 от Договора за ЕС гласи следното: „Ако държава-членка е жертва на въоръжена агресия на нейна територия, другите държави-членки са длъжни да й окажат помощ с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Хартата на ООН.
Но такава помощ в случай на повторна руска агресия всъщност ще пресъздаде сегашната ситуация със съюзниците, предоставящи финансова и военна помощ на Украйна. В същото време Украйна ще бъде лишена от гаранции за колективна отбрана и използване на въоръжените сили на НАТО за защита на суверенитета и териториалната цялост. А именно такива гаранции биха се превърнали в ефективна защита срещу по-нататъшни агресивни атаки на Москва.
Карло Бастасини от Brookings Center изтъква няколко причини за значителното ускоряване на присъединяването на Украйна към ЕС от 2022 г. Първо, независимо от изхода на руско-украинската война, би било много опасно да оставим Украйна под заплахата от постоянна нестабилност без интеграция в ЕС. Второ, повечето европейски лидери се надяват, че присъединяването към ЕС ще отблъсне искането на Киев за членство в НАТО, което според тези лидери може да въвлече ЕС във фронтален сблъсък с Русия. Затова за ЕС и другите западни съюзници, според Бастасини, вариантът за присъединяване на Украйна към ЕС е по-евтин в сравнение с алтернативните механизми за подкрепа на страната ни.
След резултатите от срещата на върха на НАТО във Вилнюс стана ясно, че сред членовете на НАТО няма единодушие по въпроса за присъединяването на Украйна към Алианса. А вътрешните разделения в НАТО могат да отслабят способността му да възпира руската агресия. На този фон Мари Дюмолин, Густав Гресел и други от Европейския съвет за външни отношения твърдят, че ЕС и неговите членове все още трябва да се ангажират с Украйна, включително членство в ЕС и евентуално членство в НАТО. Освен това приоритет за ЕС трябва да бъде работата по присъединяването на Украйна към НАТО, тъй като само сигурна Украйна ще може да осъществи реформите, необходими за присъединяване към ЕС („Поддържайте и просперирайте: Как европейците могат да подкрепят Украйна“).
Според тях западните съюзници след трагичните събития от 2022-2023 г. трябваше да разберат, че страните, останали в „сивите зони“, могат да бъдат атакувани от агресор, а членството в НАТО е най-ефективният начин за сдържане на Русия в дългосрочен план. Във финансово отношение икономиите от отбраната на Украйна, дължащи се на колективната отбрана на НАТО, биха могли да отидат за възстановяване на страната ни. Освен това чадърът на НАТО ще допринесе за мащабното привличане на частни капитали в Украйна.
източник: „Дзеркало тижня“
превод и редакция: BIG5
