Културата е изградена от пластове цивилизация.
Мярата за добро и зло е онтологичен казус – сега е така, но как ще е утре?
Ние ли сме носителите на абсолютната истина?
Да отмъщаваш на паметник, за да подмениш историята, да я пренаписваш според политконюнктурата, е акт на примитивизъм и антихуманност.
Иначе казано – комплекси.
Автори-скулптори на ПСА са Иван Фунев, Васка Емануилова, проф. Любомир Далчев…Художествен консултант е проф. Дечко Узунов. ПСА е артефакт, отвъд политическите релации и идеологията.
Знаят ли имената им стотината жълтопаветни тротинейшъни, които са превърнали анихилацията в житейска кауза? Какво са изградили те в живота си, че да рушат? Какво ще поставят на мястото на ПСА – сцена за драг-шоу с конферансие Мис Бони и Мис Кокорка?
След като е толкова неудобен за кресливото русофобско малцинство, което истерично иска да се хареса на неомарксистите във Вашингтон, ПСА би могъл да поставен в определен контекст, вместо да го събарят.
Така са постъпили в Будапеща – до монумента се издигнали бюстове на американските президенти Роналд Рейгън и Джордж Буш.
Създай контекст, създай среда, продуцирай антитеза и остави хората да преценяват сами. Ти Бог ли си, че да съдиш и рушиш? Да прекършваш емоциите и сантимента на цели поколения? Да разделяш за пореден път и без това отровеното ни от взаимна омраза общество?
Бутиковата сага с ПСА е само епизод от кръстоносния поход на новите варвари и анархо-левичари.
Освен фашизоидни в деструктивизма си, те са и безкрайно гузни. Впрочем първото е функция от второто.
За да се откупят от „Магнитски“, ще бастисат националния ни празник, патриаршеската катедрала, улици и булеварди, всичко, свързано с Русия.
Въобразяват си, че ще накажат комунизма, ако ударят паметника.
А не съзнават, че именно комунизмът, дремещ в душите им, е оново неизтребимо зло, което ги кара непрестанно да цензурират, остракират, догматизират, сегрегират, стигматизират…
Да сменят националния празник по целесъобразност, да събарят и да си отмъщават на паметници, да пренаписват историята, да раболепничат в култаджийски и безкритичен захлас пред партийния вожд, да спират чужди телевизии, радиостанции и сайтове, да искат сваляне от ефир на водещи с „неправилни“ разбирания, да пускат черни списъци с ренегати и врагове на народа…
Днес сред апологетите на бутането видях бивши партийни секретари и бивши доносници от Държавна сигурност като Иво Инджев.
„Доживяхме“, поздравяваха се сърдечно те.
А аз доживях пак да живея в комунизма им, само че този път оцветен в розово.
Наследниците на онези, които построиха паметника, сега го събарят в изблик на гузна съвест.
И крещят срещу мен, че съм агент на Кремъл. Те, които завършиха висшето си образование в съветска Москва и защитиха докторантурите си с дисертации по история на БКП и КПСС.
Няма по-опасни агенти на Кремъл от тях, защото насила принудиха демократично мислещи хора като мен да намразят евроатлантизма, колективния Запад и да възприемат Путин като по-малкото зло.
Днес, с бутането на поредния паметник, те постигат пирова победа. Историята е коварна към опортюнизма, ще го накаже.
ПСА не е регионално съоръжение, че съдбата му да се решава от софийските протестъри. За ПСА трябва да се произнесе целият народ, но референдумите в България са мръсна дума.
Най-тъжен е аргументът, че събаряли „монумента на окупаторите“.
А живите окупатори, които са сред нас и живеят на улица „Козяк“? А доносниците им – Киряк-Стефчовци, които раболепничат, подменяйки националната ни идентичност? А управляващите, които козируват на „Галя от посолството“?
С ПСА или без, България винаги е била окупирана територия. И ще си остане. Преди на едното посолство, сега – на другото. Не разрушавайте паметника, посегнете на роба в себе си…
Всъщност вие, които ръкопляскате на демонтажа, нацисти ли сте? Съжалявате ли, че Втората световна война приключи по този начин, защото паметникът символизира победата над хитлеризма?!
Недялко Недялков, ПИК
