Ето каква е разликата между нашите псевдоевропейски подлоги и европейците

В Австрия, Швейцария и Унгария руските и съветски паметници са поддържани и носят истинския смисъл на историческата памет

Снощи, по тъмно, флекс отряза ръката с автомата от основната композиция на Паметника на Съветската армия (ПСА). Едни го определиха като исторически момент, други – като варварски вандализъм.

От години в България се води дебат „За“ или „Против“ ПСА в София. Под прицел са и „Альоша“ в Пловдив, както и десетки руски и съветски паметници из цялата страна. Дебатът премина в яростна агресия спрямо всичко руско и съветско, особено след началото на войната в Украйна. Така една група, която сама признава, че има между 7 и 12 % представителност в обществото, подкара всичко наред. Първо Паметника на Съветската армия! А после какво следва? Вече започнаха да се изразяват мнения в социалните медии, че е ред и на Цар Освободител пред Парламента. Да не забравяме, че имаше и предложение да се смени името на храм-паметника „Александър Невски“, както и на улици, носещи имена на руски исторически лица.

Страшното в случая е, че за тази малка, но креслива част от българите, добрала се до управлението на държавата, понятия като история, култура и изкуство явно са ефимерни и напълно чужди. Паметникът затова е паметник – за да съхрани паметта, част от историята, каквато и да е тя. Миналото не можем да променим с унищожение на паметниците, които свидетелстват за него.

От друга страна стои поругаването на творците – художници, скулптори и архитекти, вложили своя труд за изграждането на историческите паметници. Но само хора с култура и познания могат да оценят направеното от твореца. Политкоректните угодници и раболепни псевдоевроатлантици лесно започнаха да рушат. Но какво предлагат в замяна? В новата, уж демократична история на България, са създадени само два значими паметника – на черната София със совата и на Самуил със светещите очи. За сметка на това творбите на Любомир Далчев – световно признат скулптор, са набутани в тясното пространство на Музея за соц. изкуство.

Отрязаната с флекс ръка на съветския войник от ПСА обаче носи друго послание. Тук видимо не става въпрос за демонтаж с цел преместване, защото е опасен. Специалисти смятат, че по този начин отрязаната част няма да даде възможност за възстановяване, пък било то и на ливадите в с. Лозен, където „новите варвари“ на София смятат да пренесат ПСА.

В България така и не се състоя дебат, дори сериозен коментар, за художествената стойност на съветските паметници. Защото наред с историческата памет, унищожаваме и паметта за българските творци и създаденото от тях.

Но нека видим в какво състояние са руските и съветските паметници на други места в Европа. И нека не забравяме, че Съветската армия е основата на Антифашистката коалиция, която е победител във Втората световна война, а България е била съюзник на Хитлеристка Германия и част от Тристранния пакт, който губи ВСВ.

Виена, Австрия – „Паметникът на героите на Червената армия“

Намира се на един от централните виенски площади – „Шварценберг“. Виенският паметник е висок 12 метра и направен от бронз. Построен е в памет на загиналите в битката за Виена близо 17 000 войници на Червената армия. „Този паметник въплъщава победата над и освобождението от националсоциализма, от друга страна обаче отразява и обладаните от страх спомени от времето на окупацията“, се казва в пространен материал на списанието на Виенския музей.

След разпадането на Съветския съюз в Австрия се появяват отделни дискусии за премахване на този „сталинистки паметник“, но те бързо заглъхват. Причината затова е, Австрия е задължена да пази и поддържа този и други подобни паметници по силата на параграф от Държавния договор, с който през май 1955 година се обявява нейната независимост.

След нападението на Русия над Украйна стената на двореца Шварценберг, намираща се непосредствено зад монумента, беше боядисана в цветовете на украинското знаме по лична инициатива на собственика на двореца Йоханес Шварценберг. Графични и други намеси върху паметника, обаче, не са правени.

Будапеща, Унгария – Съветският паметник

Паметникът в Будапеща е на Площада на Свободата – срещу унгарския парламент. На върха му има петолъчка и надпис „Слава на съветските герои освободители“ на унгарски и руски. По време на революцията от 1956 г. паметникът е повреден, но веднага след революцията е възстановен.

И в унгарското общество паметникът е предизвиквал разделение, водили са се множество дебати за съществуването му, но е запазен и се поддържа в отлично състояние.

Берлин, Германия – Паметникът, символизиращ съветското знаме

Намира се в парка Трептов, където са погребани 7 хиляди руски войници. Според спогодба между Германия, СССР, Франция, САЩ и Великобритания, Германия се задължава да поддържа мемориала и само със съгласието на властите в Москва може да прави промени.

Швейцария – Мемориалът на руската армия и паметникът на Суворов

Това е „Мемориала на Суворов“, издигнат в кантона Ури, в Алпите, в дефилето Шьолленен, близо до Дяволския мост. Направен е в памет на войските на генерал Александър Суворов, които на 25 септември 1799 г. се жертват за швейцарците срещу френските войски на Наполеон.

И нещо значимо – земята е преотстъпена за вечна собственост на Руската федерация.

Суворов е високо ценен сред швейцарците като техен спасител от нашествието на Наполеон.

И нещо значимо: земята, на която са изградени мемориалът и паметникът на Суворов, е преотстъпена за вечна собственост на Руската федерация. Противно на погрешните и чести фалшиви новини, земята не е нито екстериториална зона, нито анклав на Москва на територията на Берн. Целият паметник всъщност е посочен като културна ценност от национално значение за швейцарската нация.

BIG5