Експериментът Кирчо: Продължението

0
15

 

Кеворк Кеворкян: Блатото, в което сме затънали, още дълго време няма да бъде пресушено – дори да бъде поверено на някой натрапник с тройно гражданство

 

Проблемът не е в това, колко „двойни граждани“ ще обяздят тукашната власт – а колко от тях ще са от породата на Кирчо.

Впрочем, с отмяната на конституционната забрана лица с двойно гражданство да заемат висши властови позиции у нас, специално Кирчо ще получи, макар и негласно, абсолютна амнистия – за всички щуротии, които извърши и изрече досега.

Занасяха се с него, обиждаха го – и накрая ще признаят, че той е мострата, по която ще подбират „двойниците“.

Няма да има никакви пречки, хора като него да заемат всякакви постове тук – и то на юнашко доверие.

Как си представяте те някак да бъдат проучени – а и как изобщо би могло да става това. Все още не е измислен тест, който за минутка да измерва човешката почтеност.

А и дори кандидат-властниците да са същински ангели, малцина от тях ще издържат на изкушенията, с които ще ги съблазняват, докато тукашната политкласа не ги увреди окончателно по свой образ и подобие.

Тя вече е много опитна в това отношение, отдавна е придобила ориенталска сръчност в купуването и продаването на всичко, особено на властници.

Тъй че, това ще става бързо, лесно, без излишни мелодрами.

И нищо съществено няма да се промени. Вижте, каква бе равносметката от пребиваването на хората от Кирчовата тайфа на българска земя – никой от тях не свърши работа и за пет пари за държавата.

Разбира се, за себе си те вероятно са били по-ефективни.

Тепърва ще стават известни подробностите от хитроумните им сделки, добре прикрити зад шумни провали като „Аферата Джемкорп“.

Все по-убедителна започва да изглежда версията, че тя бе съчинена, за да привлече и задържи вниманието на публиката, докато бъдат реализирани други, не по-малко скандални сделки – като тази с руския газ, примерно.

Всъщност, тъкмо тази далавера, колкото и нахално-предизвикателна да бе, не беше особено старателно прикрита от кирчовци, защото само за няколко месеца те се бяха убедили, че открай време тукашната Политическа Секта си играе на заклинания и нищо сериозно не ги заплашва.

А и Кирчо се оказа направо гениален във фокусите си, нямаше и нищо против местните играчи добре да заситят апетита си.

Кирчо прояви завиден размах, играеше няколко роли едновременно, с удоволствие се правеше на улав, насилваше езика като хамалин – докато накрая свикнаха с него и всички се навряха в едно легло.

Как ще спрат следващия Кирчо, как ще го разпознаят, ако изобщо имат желание да направят това – та толкова охотно напират да докарат тук колкото се може повече „двойници“?

Някои местни първенци, които са достатъчно опитни, изглежда се надяват хора като Кирчо, с одиозната им несръчност и налудни напъни, да реабилитират тукашната политическа класа в очите на простолюдието – и то да си каже, че нашите некадърници  са по-малкото зло.

Мисля, че бъркат, изобщо не схващат особеностите и нагласите на властогонците, които толкова охотно канят.

Те нямат нищо общо с „никъдниците“, ако използвам блестящото определение на Петър Увалиев за хората, които България лекомислено и безжалостно проигра, прогони и заряза през всичките десетилетия след 1944 година, чак до наши дни.

И сега притворно се опитва да ни убеди, че се нуждае от тях – сякаш са някакви великодушни наивници, които са готови всичко да й простят.

И това се случва, докато всички останали, целият клет Народец, би се изнесъл незабавно оттук, стига да имаше възможност. Да го кажа така: българите ще оцелеят, само когато се разделят с днешна България.

Единствено човек, който е бил замразен през последните десетилетия в някакъв фризер, би се хванал на примамката, която подхвърлят днешните ни властници.

Онези нашенци, които никакъв успех няма да откъсне от вътрешния им статут на „никъдници“, отлично знаят, какво се случваше и какво все още се случва тук – и заради това личният им просперитет някак им засяда, вгорчава сърцата им, не могат да му се радват напълно.

Тия хора никога няма да се хванат да замазват чуждите глупащини или дори престъпления. Особено след „експеримента Кирчо“.

Мантрата „Любов към Родината“, която търкалят некадърните местни властници и която би трябвало да накара „никъдниците“ да се хвърлят със затворени очи в Мътното, само ги обижда.

Те сякаш са задължени да обичат Родината си, докато тукашни бездарници ненаситно я провалят, ведро подпявайки, че също я обичат.

Впрочем, същите тия преструванковци никога не споменават в невнятните си словесни изстъпления думи като „Народ“, „Отечество“, „Родина“ и пр. Сякаш се страхуват от тях и дори ги ненавиждат.

Ако се направи проучване, кои са най-пренебрегваните думи от политиците ни, тия със сигурност ще оглавят класацията.

И откъде в един днешен българин ще дойде любовта към Родината – и дори това да се случи, как ще се съхрани тя?

Хора като Кирчо могат ли да стане донори на тази любов?

Манията да се търсят спасители отвън – спасители-ширпотреба – ни припомня, че сме заложници на една нечувана катастрофа: не разполагаме с достоен човешки материал за нуждите на Властта, дори нямаме представа от какви хора се нуждаем.

Години ще са необходими, само за да изберем, откъде да започнем същинската „промяна“.

Дори безгрижната, тарикатска злоупотреба с тази дума трябваше да ни подсети, че нещо не е наред в представлението, което ни подготвят поредните политически илюзионисти.

И Симеон, милият ни ексцар, обещаваше промяна за 800 дни, макар че сетне и от тия свои думи се отрече, но ги има, надлежно са съхранени. Неговият случай не е кой знае колко по-различен в сравнение с фокусите на Кирчо.

И той, в крайна сметка се оказа един Илюзионист, който заложи и проигра набързо и нелепо историческият товар, който носеше.

Могат да му се припишат и някои плюсове: разкара Костов, без да полага специални усилия –  ако оставим настрани факта, че брутално го излъга дни преди изборите  през 2001 година, че няма да участва в политиката.

Самият Костов се оплака от това вероломство и може да му се вярва.

Друго какво?

НАТО? Нашите първенци нямаха никакъв принос за включването ни в Алианса – сложиха им нашийника и ги подкараха в правилната посока.

Членството ни в Европейския съюз, заради което, от престорен плач, се увредиха слъзните жлези на Соломон?

След НАТО бе резонно да ни подкарат и натам – трябваше им работна ръка, евтина и безволева, и получиха почти даром над един милион български ратаи.

А какво ли щеше да се случи, ако през 2002 година Симеон си бе уредил – това е думата, всичко можеше да поиска той тогава – един референдум за парламентарна монархия?

Отговорът, до голяма степен, е ясен.

Но не го направи. Защо?

Желев, в омразата си, стигаше до крайности и нарече Симеон „дребен комерсант“.

В баналния бизнес може и да е бил незначителна фигура, но в по-едрото той ни предизвикваше да размишляваме над някои озадачаващи неща. Например, руският интерес едва ли би допуснал тук да цъфне едно „царство“.

Руснаците отново бяха/са навсякъде: от бюрото на Борис Трети, на което той винаги е държал една миниатюра на Царя Освободител – та чак до аферата на Кирчовци с руския газ или тази със специалният режим за „Лукойл“.

И Симеон дойде със свой отбор умни момчета, доста по-овладени и главно мълчаливи – важните му играчи имам предвид.

Останалите бяха подбрани тук и си бяха нашенска направа.

Но, след години, пак се оказа, че зад най-важните фигури тъмнината отново е хвърляна от руската сянка – те не го и криеха това, докато сръчно оперираха с влиянието на една известна руска банка.

Ей такива неща определят фасона на една държава – ако някаква сянка се е протегнала през десетилетията от една миниатюра на царското бюро чак до една руска банка в наши дни.

Това не е някаква саката метафора, това е реална сила и тя трябва да бъде някак осъзната и по възможност укротена.

Ако за тази цел обаче бъде използван някой като Кирчо, това ще сложи край на илюзиите ни, че държавата все още съществува.

През Кирчо бе подсказан новият модел на управление – макар и с доста недомлъвки, смяна на кръстници – реални или не.

Оттук-насетне, с отмяната на забраната за двойното гражданство, всичко ще се случва много по-лесно – както се налага една колониална администрация.

Тукашната Секта няма да създава никакви проблеми – от нея ще козируват с „Добре дошъл!“ на всеки следващ Кирчо, само за колорит ще го попържат хамалски.

Избори, пазарлъци и уговорки – все в режим на едно отблъскващо послушание – и накрая всички ще припознаят „лидерът“ на поредната сглобка.

Местен тутманик все по-трудно ще се добира до тази роля.

Какъв профил ще има „лидерът“, който ще получаваме с наложен платеж? Вероятно ще бъде банкер или финансист с нулева разпознаваемост, още по-добре, ако е нейде от Сингапур.

Или, в краен случай, нещо като Габриел – но по-анонимна, по-измита, една нула на ръчно управление.

Някои се загрижиха, че „двойниците“ щели да бъдат заплаха за националната сигурност. Вятър.

От години тук послушанието е най-проверената форма на национална сигурност.

Просто ще бъдат облекчени трафиците за пришълци ала-Кирчо.

Постепенно ще стане излишна – макар че и сега тя е достатъчно отблъскваща – местната паплач от говорители- чуждоверци.

Като цяло, ние ще си останем шампиони-послушковци, но вече ще бъдем притворни и към собствената си Съдба – независимо чия сянка ще ни захлупва.

Блатото, в което сме затънали, още дълго време няма да бъде пресушено – дори да бъде поверено на някой натрапник с тройно гражданство.

Кеворк Кеворкян, официална фейсбук страница

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/886724049484255?ref=embed_post

Свързани теми:

Правната комисия на НС: Депутат може да бъде български гражданин, който има и друго гражданство

Двойното гражданство – директен вход за чужда агентура

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here