ЕС постигна историческо споразумение за миграцията

0
44

 

Петте договорени текста са най-спорните от пакета и включват правилата за проверка на мигрантите по външните граници, вземането на биометрични данни, процедурите за подаване и обработка на молби за убежище, правилата за определяне коя държава членка е отговорна за разглеждането на молба за убежище и правилата за взаимопомощ, когато държава е обект на засилен натиск и не може да поеме всички в кризисни ситуации

 

Европейският парламент и страните членки постигнаха политическо споразумение по пет регламента, които за първи път ще определят хармонизиран подход към управлението на миграцията в Европа, въпреки че неправителствени организации критикуват споразумението като противоречие на основните човешки права.

Сделката беше постигната след 48 часа преговори от понеделник до вторник (18-19 декември), предава Еuractiv.

Предложението за пакт за миграция беше лансирано за първи път от Европейската комисия през септември 2020 г. Оттогава съзаконодателите, Европейският парламент и Съветът на ЕС, състоящ се от националните министри, приеха своите позиции и след това преговаряха в продължение на месеци за общ подход, но разделенията останаха до самия край.

Пактът беше горещо обсъждан в страните от ЕС, тъй като миграцията винаги е била много чувствителна тема в национален контекст. Всяка законодателна стъпка беше съпътствана със силен политически натиск.

През септември 2022 г. съзаконодателите на ЕС подписаха необвързващо споразумение за постигане на обща позиция по досиетата преди края на мандата, който ще изтече следващия юни с европейските избори.

Реакциите на неправителствени организации и членове на гражданското общество бяха ожесточени, а над 50 групи написаха отворено писмо до политиците, подчертавайки рисковете за правата в пакта.

„Това, което беше договорено, не е по-добро, дори в много отношения е много по-лошо“, каза Стефани Поуп, съветник по миграционната политика на ЕС в британската неправителствена организация „Оксфам“, след обявяването на споразумението.

„ЕС пропусна възможността най-накрая да постигне съгласие за по-добро споделяне на отговорността и правила за солидарност. Вместо това те се споразумяха за повече задържания, включително на деца и семейства в центрове, подобни на затвори“, заключи  тя.

Довогорени са пет регламента

Законодателните досиета, посочени в пътната карта за съгласуване, бяха десет, но беше постигнато споразумение само по пет регламента.

Въпреки това договорените закони бяха разширени по обхват по време на преговорите, за да обхванат всички аспекти, които законодателите на ЕС искаха да разгледат.

Петте договорени в сряда текста са най-спорните от пакета и включват правилата за проверка на мигрантите по външните граници, вземането на биометрични данни, процедурите за подаване и обработка на молби за убежище, правилата за определяне коя държава членка е отговорна за разглеждането на молба за убежище и правилата за взаимопомощ, когато държава е обект на засилен натиск и не може да поеме всички в кризисни ситуации.

Пактът не обхваща операции по търсене и спасяване в морето, които се регулират от международното морско право, нито споразумения между ЕС и трети страни, разрешения за пребиваване или работа или визови процедури.

Правилата на регламентите се прилагат при първото влизане на територията на ЕС, при което новопристигащите ще бъдат проверени  и ще бъдат събрани биометрични данни – включително проверки за расово профилиране. Тези данни ще се събират в  база данни на ЕС, наречена Eurodac, и правоприлагащите органи, включително полицейската агенция на ЕС Европол, ще имат достъп до тях.

След това ще бъдат въведени различни канали за кандидатстване и някои кандидати ще влязат в граничните процедури за убежище, които ще бъдат задължителни за три категории: тези, идващи от държави с малък шанс на получаване на убежище, тези, които попадат в категорията „риск за сигурността“ и тези, които „подвеждат“ властите.

Няма да има безплатна правна помощ по време на процедури за кандидати, но те могат да се възползват от консултантска помощ, финансирана от ЕС.

Ще бъде въведен механизъм за наблюдение за защита на кандидатите, поискан от Европейския парламент.

В процедурата, сред критериите за отхвърляне, има възможност да се използва „сигурна страна на произход“, която ще за страните от ЕС и държави извън ЕС, считани за безопасни.

Механизми за солидарност

Съгласно Регламента за управление на миграцията в областта на убежището  страните в затруднение ще бъдат подпомагани от набор от „допринасящи държави“, които ще решат как да предоставят помощ.

По-конкретно, тази междудържавна помощ може да бъде под формата на преместване (също при събиране на семейството), финансови вноски, предоставяне на оперативни материали, но също и изграждане на стени, огради, инструменти за наблюдение и споразумения с трети страни.

Според това споразумение преместванията не са задължителни. Въпреки това, страна под миграционен натиск може да се възползва от солидарността на онези държави, които решат да помогнат.

Законодателството предвижда сценарий „Дъблински компенсации“, когато няма достатъчно ангажименти за премествания.

Когато гражданин на трета страна пристигне нередовно във втора държава членка – такава, която не е мястото на първото му пристигане – и страната на първото пристигане не е в състояние да приеме лицето обратно поради голям натиск, втората държава трябва да поеме отговорност за лицето.

За целите на събирането на семейството братята и сестрите не се признават, а само тези, които са граждани на ЕС или пребивават дългосрочно в държава от ЕС, могат да кандидатстват.

В сегашния си вид „източникът за солидарност“ (кой допринася и с какво) ще бъде класифицирана информация, тъй като според някои преговарящи разкриването на тази информация ще се счита за потенциален „притегателен фактор“ за мигрантите.

В ситуация на масово пристигане,  може да бъде задействан Регламентът за управление на кризи и при такъв сценарий ще се прилагат различни разпоредби и дерогации на границите на ЕС.

При този сценарий ще има механизъм за солидарност, който не включва задължителни премествания, а държавите-членки могат да решат как да помогнат.

Според организациите на гражданското общество този вид извънредни ситуации ще създадат ограничен достъп до убежище за кандидатите на границите на ЕС.

„Предложението да се позволи на държавите да пренебрегват стандартите за убежище в неясен и обширен набор от ситуации би било сериозна атака срещу убежището в Европа“, каза говорителят на „Амнести“ по въпросите на миграцията в ЕС Оливия Сундберг пред Euractiv.

Сред трите случая на „криза“ има така наречената инструментализация, която показва ситуация, при която държава или недържавен участник улеснява пристигането на мигранти на територията на ЕС. Като сценарий на дефиницията за инструментализация, това включва случаи на пристигане на мигранти след операции по търсене и спасяване в морето.

В окончателния текст обаче не е уточнено, че операциите за хуманитарна помощ не трябва да се разглеждат като причини за инструментализация на мигрантите, „когато няма цел да се дестабилизира съюзът или страните членки“.

Следващи стъпки

Споразумението е временно и това означава, че трябва да бъде потвърдено с официално гласуване от законодателите на ЕС след правните проверки. Междувременно съзаконодателите ще продължат преговорите на така нареченото техническо ниво, което ще бъде от решаващо значение за прилагането на регламентите.

Срокът за изпълнение ще бъде две години. Въпреки това може да се очаква, че някои държави-членки ще успеят да приложат новите разпоредби на по-ранен етап.

 

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here