„Така съм живял и така живея, че в житейската ми съдба има винаги един ден повече за добри чувства, за приятелство, за любов и за възхищение от природата. Това каза пред БТА писателят и поет Георги Константинов, който днес отбелязва своя 80-и рожден ден.
Роден е на 20 декември 1943 г. в Плевен, където получава средното си образование. Завършва гимназия в родния си град (1961) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1967). Заместник главен редактор на в. „Народна младеж“ (1972–1973), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983), главен редактор на сп. „Пламък“ (от 1983). Народен представител в VII ВНС (1990–1991). Заместник-министър на културата (1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Член на българския ПЕН-център – от 1996 г., негов председател (2000–2014) и понастоящем: почетен председател. За пръв път печата стихове в сп. „Родна реч“ и във в. „Народна младеж“, „Септемврийска победа“ (Плевен). Стиховете му са включвани в различни антологии и са превеждани на почти всички европейски езици, на японски, хинди и др.
След навършването на 80-ата си годишнина той има намерение да започне да пише и мемоарна книга, свързана с негови пътувания и срещи с интересни хора.
„Имал съм възможност почти цял ден да разговарям с първия космонавт Юрий Гагарин. Имам среща, макар и кратка, с папа Йоан-Павел II. С него разменихме думи, които ще помня цял живот. Неговите думи бяха: „Радостен съм, че разговарям с писател от родината на Кирил и Методий“. С тях той, така да се каже, благослови това, че България е страната, съхранила и развила делото на Кирил и Методий“, разказа Георги Константинов. Сред писателите, с които е разговарял, са Ърскин Колдуел, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Тумас Транстрьомер, Алберто Моравия, а в книгата си би описал още познанството и приятелството си с български автори като Никола Инджов, Андрей Германов, Елисавета Багряна, Веселин Ханчев.
МИГ КАТО ВЕЧНОСТ
От Георги Константинов
Още преди да те срещна в живота си –
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия –
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! –
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми –
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
