Финландия увеличава производството на боеприпаси, но като цяло ЕС изпитва трудности. „Русия може да продължи тази война с години“, каза финландският министър на отбраната Анти Хаканен
Европейските лидери са все по-загрижени от застоялата война в Украйна и от борбите на съюзниците да изпреварят производството на ново руско оръжие.
Година, която започна с обещания за мащабна украинска контраофанзива, която да съответства на миналогодишния изненадващ пробив през стотици мили окупирана от Русия територия, се превърна в кървава битка ярд по ярд на стотици мили от фронта, която отбеляза малка териториална печалба въпреки огромната цена в човешки животи.
„Русия може да продължи тази война с години“, каза финландският министър на отбраната Анти Хаканен по време на посещение във Вашингтон тази седмица, където подписа ново споразумение за отбрана със САЩ. „Мнозина надценяват ситуацията, като смятат, че Западът, че Украйна печели.“
Този месец правителството на Хаканен обяви, че удвоява производството на боеприпаси, като се ангажира да изпрати голяма част от тях в Украйна, която се бори с намалелите доставки от западните съюзници и бавното изграждане на производствени възможности в САЩ и Европа. Той отказа да разкрие колко голямо ще бъде новото производство или да посочи точно какви боеприпаси ще се произвеждат.
С около 25 милиона долара начални пари от правителството заедно с дългосрочни договори, които да гарантират, че работата ще продължи през следващите години, проектът се финансира и от нови инвестиции от NAMMO, норвежката отбранителна фирма с голямо присъствие във Финландия. Увеличението на производството ще достигне своя връх до 2027 г.
Публичните и частните инвестиции плюс дългосрочните договори за покупка ще възлизат на общо 1,3 милиарда долара от 2024 до 2030 г.
Този вид дългосрочни договори се оказаха голямо препятствие за американските и европейските правителства, които не са склонни да поемат гарантирани ангажименти за разходите за отбрана през следващите години. Но без тях дори някои големи отбранителни компании не са склонни да инвестират собствените си пари в оръжия, критични за войната в Украйна, опасявайки се, че решимостта на правителствата в крайна сметка ще се разколебае.
Европейският съюз обяви амбициозна цел в началото на 2023 г. да изпрати 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряди на Украйна до края на годината, като задели 1,1 милиарда долара, за да компенсира страните-членки за усилията им. Този план обаче не бе изпълнен – до ноември бяха изпратени едва около 300 000 снаряда.
Докато на бойното поле ситуацията е в застой, в дългосрочен план „Украйна има добри шансове да спечели, защото западните страни имат по-големи икономически възможности и могат да увеличат отбранителната си индустрия до нива, с които Русия не може да се конкурира“, добави Хаканен. „Ние можем да го направим и Украйна може, но се нуждае от решителни стъпки от западните страни.“
Други европейски служители споделят тревогата му.
Началникът на белгийската отбрана Мишел Хофман, при посещението си тази седмица при белгийските войници, разположени в Румъния, предупреди, че Русия „вече е показала, че има волята да атакува съсед и е абсолютно възможно те да продължат. Или на юг към Молдова, или към балтийските държави“.
И докато беше на посещение в украинската столица в понеделник, чешкият президент Петр Павел каза, че е „много вероятно да видим някои значителни развития“ през 2024 г. при воденето на войната, като не всички от тях ще бъдат приветствани в западните столици.
„Индикациите засега са, че няма да бъде, в най-добрия смисъл на думата, както бихме искали“, каза Павел, добавяйки, че обновеният индустриален капацитет на Русия ще започне да създава „нова ситуация, с която ще трябва да се справяме.“
Във Вашингтон администрацията на Байдън свърши парите, необходими за снабдяването на Украйна с нови оръжия и оборудване, и чака 60 милиарда долара – част от по-големия пакет, спрян в Конгреса заради разногласията с републиканците по граничната политика и нелегалната миграция.
Въпросът за увеличаване на производството и намирането на начини американските отбранителни компании да си партнират с техните украински колеги беше в центъра на посещението на висши украински служители във Вашингтон този месец.
По време на това посещение украинският президент Володимир Зеленски лично каза на група анализатори, че отчаяно се нуждае от повече средства за противовъздушна отбрана, разкривайки, че разполага само с „шепа“ ракети за противовъздушна отбрана, за да защити Киев.
Въпреки че украинският лидер се постара да звучи уверено за перспективите на страната си, намаляващите артилерийски запаси и броят на руските ракети и дронове, които Москва може да изстреля срещу цивилни обекти в Украйна, предизвикват истинска тревога.
В Европа пакет от финансова помощ от Европейския съюз от 54 милиарда долара за Украйна също беше спрян поради възраженията на Унгария, което провали необходимото единодушно решение на 27-членната организация.
Някои европейски страни, като Германия, наскоро увеличиха военната помощ за Украйна, а шепа британски и германски отбранителни фирми подписаха споразумения с украински компании за съвместно производство в малък мащаб на бронирани превозни средства и нови артилерийски системи в Украйна.
Тези първоначални стъпки към възстановяването на отбранителната индустрия на Украйна са част от по-широкото признание, че войната ще продължи, тъй като руските сили извоюваха някои териториални придобивки на изток през последните седмици в нови, кървави зимни офанзиви.
Част от проблема с увеличеното военно производство на Запад, каза Хаканен, е бавното признаване, че пълномащабната инвазия на Русия е променила трайно политическия пейзаж на Европа.
„Много западни страни мислеха, че това е краткосрочен проблем. Но сега мисля, че в САЩ и в страните от НАТО почти всички знаят, че това е краят на 30-годишния период след разпадането на Съветския съюз. Сега навлизаме в някаква нова студена война“, обобщи Хаканен.
превод и редакция: Епицентър.БГ
