България е отказала правна помощ на Русия за взрива на Кримския мост

0
20

 

Руската главна прокуратура съобщава, че чужди държави са удовлетворили 195 от общо 293 искания на Русия за правна помощ по наказателни дела

 

България е отказала правна помощ на Русия по делото за взривяването на Кримския мост. Това става ясно от отговор на руската главна прокуратура до „Ведомости“. Не е ясно каква точно помощ и кога е искала Москва, пише „Сега“.

Мостът, който свързва анексирания през 2014 г. от Русия Кримски полуостров с Таманския полуостров в Краснодарския край, беше взривен при неясни обстоятелства на 8 октомври 2022 г. Ден след това шефът на Руското следствие Александър Бастрикин докладва на президента Путин, че атаката е подготвена от украинските спецслужби с помощта на руски граждани и на чужди страни. Според руското разследване взривът е причинен от камион, който се е движил по маршрута България – Грузия – Армения – Северна Осетия – Краснодарски край. Взривното устройство е било замаскирано на рула с полиетиленово фолио на 22 палета с общо тегло над 22 тона и е изпратено от пристанище Одеса за Русе в началото на август. В резултат на взрива са се запалили резервоарите с гориво на влака, който е преминавал по моста.

В информация на руските медии се споменава фирма „Балтекс Кепитъл“, която била сключила договор за товара с украинска фирма в началото на август и товарът пристигнал в Русе. Такава фирма обаче няма регистрирана в България, а в Панама и митнически представител у нас е спедиторската фирма „Тиваком“.

След обвиненията на Кремъл последва реакция от страна на българското правителство, което отхвърли твърденията на руското следствие. „Във връзка със спекулациите и опитите името на България да бъде замесено с взрива на Кримския мост, по нареждане на министър-председателя бе извършена проверка от службите за сигурност. Безспорно е установено, че взривеният на Кримския мост камион никога не е бил на територията на България, която беше посочена като отправна точка за неговия маршрут“, обяви в официално съобщение правителственият пресцентър.

Въпреки това служители на ГДБОП и Агенция „Митници“ иззеха документи и видеозаписи от държавната компания „Свободна зона – Русе“ в издирване на товара, посочен от Кремъл. Софийската градска прокуратура пък се самосезира и започна проверка, която възложи на МВР и ДАНС. Тогавашният главен прокурор Иван Гешев окачестви версията за българска следа във взрива като „поредната руска хибридна атака срещу европейската общност“. Въпреки неговата категоричност, прокуратурата не е съобщавала да е прекратила проверката.

Руската главна прокуратура пише още, че чужди държави са удовлетворили 195 от общо 293 искания на Русия за правна помощ по наказателни дела. Два отказа са получени от САЩ, като един от случаите е по дело за разпространение на „фалшива информация“ за руската армия. България е отказала помощ по делото за взривяването на Кримския мост, а Лихтенщайн не е предоставил правна помощ в рамките на дело за източване на Пробизнесбанк, тъй като смята мотивът за разследването за политически.

От януари до края на ноември 2023 г. европейските страни са отказвали 101 пъти искане на главната прокуратура на Русия за екстрадиция на лица за наказателни преследване или изпълнение на присъда. 36 от отказите са по политически причини, пише още „Ведомости“.

Най-често екстрадиция по политически причини е отказвала Австрия /6 искания/, Германия и Чехия /по 5/. След тях е Полша /4/, Италия и Кипър /по 3/, България и Словения /по 2/, Албания, Румъния, Швейцария и Швеция /1/.

От руската главна прокуратура уточняват, че най-често отказите касаят лица, обвинени в убийство, причиняване на телесни повреди, участие в организации, обявени в Русия за терористични, както и по обвинения в крупни измами и незаконно получаване на информация, съставляваща държавна тайна, предаде „Сега“.

Не е ясно кога и кого България е отказала да екстрадира по искане на Русия през 2023 г. Известен е само случай, в който ВАС постанови точно обратното – той отхвърли молбата на руснака Александър Стоцкий за предоставяне на хуманитарен и бежански статут. Стоцкий иска политическо убежище в страната, защото е участвал в протести срещу руските власти и не иска да бъде пратен да се бие в Украйна. Българският съд не е убеден, че младият руснак е заплашен от нещо подобно в родината си, написа „Медиапул“. „Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите различни политически възгледи или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства“, се казва в решението на Върховния административен съд.

Повечето известни случаи за отказ от екстрадиция са от 2022 г., като обикновено това става след грандиозен скандал.

През ноември 2022 г. например е отказана екстрадиция на Сергей Н. Както „Сега“ писа, руските власти искат предаването му въз основа на постановление за задържане от март 2017 г. от съдия от Мияския градски съд на Челябинска област, във връзка с водено срещу него наказателно дело. По същото дело Н. е привлечен като обвиняем през април 2022 г. Властите твърдят, че той е извършил измама в областта на кредитирането и придобиване на чуждо имущество в особено големи размери.

Прокуратурата пледира в полза на екстрадицията. След като СГС отсъжда в полза на руските власти, той нарежда Н. да остане в ареста до фактическото му предаване на Руската федерация. Апелативният съд обаче преобръща това решение – отказва екстрадицията и освобождава човека. Според магистратите доказателствата сочат, че Сергей Н. извършва политическа дейност с публикации в социалните мрежи против действащата власт в Русия и антиправителствени изказвания. Затова ако бъде екстрадиран, има опасност да бъде подложен на унизително наказание и не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство съгласно изискванията на международното право.

Идентичен е и случаят с Алексей Алчин. 46-годишният руски гражданин се издирва от властите в родината си заради разследване за укриване на данъци в особено големи размери. Според обвинението в резултат на престъпната му дейност на държавната хазна на Руската федерация са нанесени вреди за над 282,5 млн. рубли.

Алчин и съпругата му смятат, че разследването и искането за връщането му са свързани с неговата гражданска позиция. На 26 февруари, във Варна, той е на протеста срещу руското нахлуване в Украйна и запалва руските си лични документи. В месеците след това активно помага на украинските бежанци и призовава за спиране на войната.

Първата инстанция обаче прие, че всички предпоставки за екстрадицията са налице. Окръжните съдии се довериха на уверенията на руската страна, че не преследва Алчин с политически мотиви, че ще му бъдат предоставени всички възможности за защита и няма да бъде подложен на изтезания. Решението е отменено от Апелативния съд, който постанови, че има риск в случай, че бъде предаден на Русия, положението на Алчин да бъде утежнено с оглед политическите му убеждения, а правата му в наказателното производство съгласно изискванията на международното право да бъдат накърнени.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here