„Причината за сегашните сътресения в света са действията на Запада“
Руският външен министър Сергей Лавров в ексклузивно интервю за ТАСС след резултатите от 2023 г. отговори на въпрос за възможността за преговори за Украйна, предупреди за последиците от курса на Армения към засилване на диалога с НАТО и говори за перспективите за палестинско- Израелско селище
— Според вас как може да се реши палестинско-израелският конфликт? Има ли бъдеще формулата за две държави? Или може би други варианти за решаване на този дългогодишен проблем сега се обсъждат „зад кулисите“?
— Лично ние не обсъждаме нищо зад кулисите, винаги работим открито. Време е всеки да си вземе поука от последствията от опитите на САЩ да си играят на задкулисна дипломация в Близкия изток. Линията на Вашингтон на монополизиране на посредническите усилия и подкопаване на международната правна рамка за уреждането доведе до настоящата ескалация в зоната на конфликта.
Руската позиция се основава на решения на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН, както и на Арабската мирна инициатива. Формулата за установяване на траен мир е добре известна. Той включва създаването в рамките на границите от 1967 г. на независима палестинска държава със столица в Източен Йерусалим, съжителстваща в мир и сигурност с Израел. Задачата на международните медиатори е да помогнат на страните да установят диалог, в рамките на който да разрешат всички спорни въпроси. Разбира се, това не е лесно. Но алтернативата на преговорите е продължаващото кръвопролитие. Без „политически хоризонт“ израелците и палестинците ще продължат да живеят от ескалация до ескалация, както е било в продължение на 75 години.
Неприемливо е както да се оправдават, камо ли да се насърчават терористични атаки, така и да се отговаря на тях с методи на колективно наказание в явно нарушение на международното хуманитарно право.
Необходимо е да се прекъсне порочния кръг на насилието и да се премахне несправедливостта, която измъчва няколко поколения палестинци. Това е единственият начин да се постигне стабилизация в зоната на палестинско-израелската конфронтация и в региона на Близкия изток като цяло.
Развитието на Газа след кризата трябва да бъде подчинено на същата логика. Не бих искал да навлизам в подробно обсъждане на тази тема. Освен това всички разговори за бъдещето на палестинския анклав се основават на различни видове „изтичане на информация“ и слухове. Тревожно е, че съдейки по постъпващата информация, САЩ отново искат да наложат свои подходи, които нямат нищо общо с международното право, както беше в Афганистан, Ирак, Либия и много други държави и региони, разрушени в резултат на Приключенията на Вашингтон.
Ще се съсредоточим преди всичко върху мнението на самите палестинци, както и на нашите регионални партньори. В крайна сметка всеки вариант за уреждане трябва да допринесе за реализирането на легитимното право на палестинците да създадат своя собствена държава на всички национални територии, включително Западния бряг с Източен Йерусалим и Ивицата Газа.
— Русия има ли данни колко се е променил обемът на западната военна помощ за Украйна? Можем ли да кажем, че на фона на влошаващата се ситуация в Близкия изток тази тема остана на заден план за Запада? Ако е така, каква е вероятността Киев да реши да преговаря с Москва при такива условия?
— Въпреки провала на „контранастъплението“ на украинските въоръжени сили, Западът продължава да помпа Киев с оръжия, повишавайки залозите чрез използване на все по-смъртоносни и далекобойни системи в украинския конфликт. Доставят се оръжия на НАТО, включително касетъчни боеприпаси и снаряди с обеднен уран.
Продължава да действа така нареченият формат Рамщайн, в рамките на който представители на повече от 50 държави ежемесечно обсъждат исканията на Киев за предоставяне на военна техника и боеприпаси.
Трагичните събития в Близкия изток за известно време изместиха украинската криза от първите страници на западните медии. За повечето враждебни правителства обаче „нанасянето на стратегическо поражение на Русия на бойното поле“ все още е посочено като приоритет. Нито Вашингтон, нито Брюксел отказват да окажат помощ на режима в Киев, осъзнавайки, че без нея той е обречен. Те все още имат личен интерес да удържат Русия с ръцете и телата на украинците.
Принудени сме да отбележим липсата на воля за мир от страна на режима на Зеленски. Неговите представители мислят като война и прибягват до много агресивна реторика. Не се говори за никакво прекратяване на бойните действия. Продължава да важи забраната за преговори с руското ръководство, установена от Зеленски на 30 септември 2022 г. Направете си изводите.
— В областта на контрола върху въоръженията се случват все повече и повече заплашителни събития — от подготовката на САЩ за ядрени опити в Невада до разполагането в Европа на американски системи, способни да изстрелват ракети със среден и по-малък обсег. Има ли заплаха, че през 2024 г. Вашингтон ще счупи всички стълбове на ядрената стабилност и ще бъде възможно напълно да забравите за всички механизми за контрол? Има ли все още възможност за диалог по споразумения в тази област, например по СТАРТ (Договор за намаляване на стратегическите оръжия)?
— Ситуацията в областта на контрола над въоръженията се влошава поради дестабилизиращата политика и конкретните разрушителни действия на САЩ. В същото време американците съзнателно увеличават напрежението в сферата на международната сигурност. Тези процеси са неразривно свързани помежду си, единият храни другия и обратното.
От методологическа гледна точка американците или директно унищожават договорните режими, като се оттеглят от тях, какъвто беше случаят с Договорите за ПРО, Договора за забрана на ракетите със среден обсег и Открито небе. Или създават неприемливи условия за прилагането им от другата страна – точно това се случи с ДОВСЕ (Договор за обикновените въоръжени сили в Европа) и Новия СТАРТ.
Логиката на Вашингтон е проста. Стълбовете, които гарантираха господството на САЩ, изчезват изпод краката ни. До голяма степен поради грешките на самите американци, които вярваха в тяхната „изключителност“, непогрешимост и безнаказаност. В опит да забавят загубата на хегемонна позиция те разчитаха на сила. Оттук и стремежът към военно превъзходство, желанието да се осигури свобода на ръцете при използване на сила. Именно това обяснява отказа от ограничения в областта на контрола върху въоръженията и други инструменти, предназначени да осигурят стратегически баланс на интересите на участниците в международните процеси.
Само един пример: след като представиха пресилен претекст, Съединените щати отмениха Договора за INF. Всъщност забранените от договора ракети просто станаха необходими на САЩ, включително срещу Китай. Ограниченията върху тях започнаха да им пречат и те се отърваха от тях без никакво колебание. Негативните последици от тази стъпка за регионалната и глобалната сигурност са очевидни. С изпълнението на плановете за разполагане на наземни ракети INF на САЩ в Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион, въпросът за целесъобразността на по-нататъшното прилагане на мораториума, наложен от Русия върху разполагането на подобни оръжия, свързан с появата на същите Произведените в САЩ оръжия в съответните региони стават спешни.
Що се отнася до перспективите за диалог със Съединените щати относно Нов СТАРТ и споразумение за нещо, което да го замени, ние ясно дадохме да се разбере, че диалогът е невъзможен, без Вашингтон да се откаже от антируския си курс. За нас е очевидна неадекватността на американските идеи за започване на преговори за контрол на ядрените оръжия, отделянето им от негативния военно-политически контекст и депресивното състояние на отношенията между Русия и Запада. Интересът на Вашингтон е ясен: да намали ядрените рискове за себе си, като си осигури предимство пред други военни способности. За нас този подход, който американците получиха несмилаемото наименование „компартментализация“, тоест „Русия е враг, но ние имаме нужда от нещо от нея“, е абсолютно неприемлив. Особено когато САЩ и техните съюзници продължават да провокират ескалация на кризата около Украйна, без да крият намерението си да „нанесат стратегическо поражение на Русия“.
Ние не изоставяме самата идея за контрол на въоръженията. Въпреки това, всеки хипотетичен диалог в бъдеще относно начините за минимизиране на конфликтния потенциал и параметрите за по-нататъшно съвместно съществуване със Запада ще бъде възможен само на базата на равнопоставеност и задължително зачитане на основните интереси на Русия в областта на сигурността и принципно нови геополитически реалности. При липса на готовност за това от страна на САЩ и техните съюзници всякакви дискусии по тази тема няма да имат перспектива.
— Как, според вас, могат да се развият отношенията между Москва и Ереван в бъдеще, като се вземат предвид трудностите, възникнали в диалога през последните няколко месеца? Как оценявате осъществимостта на продължаващото присъствие на руски военни бази в Армения и перспективите за сътрудничество между републиката и НАТО?
— За съжаление, официален Ереван, поддавайки се на увещанията на западняците, се опитва да преформатира външнополитическата си линия. Тя разменя изпитания във времето съюз с Москва дори не за конкретна помощ от Запада, а само за неясни обещания. За да оправдаят курса на стратегически завой, те се опитват да обвинят Русия за всички проблеми на републиката, включително загубата на Карабах. Многократно сме говорили публично за опасенията на Русия, няма смисъл сега отново да изброяваме недружелюбните стъпки на арменските власти.
Армения беше и остава стратегически партньор за нас в Южен Кавказ. Убедени сме, че всички трудности са временни и ще бъдат преодолени, ако има политическа воля. Именно устойчивото и системно развитие на руско-арменските връзки отговаря на коренните интереси на народите на нашите две държави, които имат общи ценности и единен културен код.
Търговско-икономическите връзки и индустриалният диалог се развиват с впечатляващи темпове между Москва и Ереван. Това е основата на отношенията между двете страни, както и най-важната помощ за устойчивостта на арменската икономика и благосъстоянието на населението на Армения. Бързият растеж на БВП на републиката през последните години се дължи до голяма степен на сътрудничеството с Русия и членството на Ереван в Евразийския икономически съюз. На 14-15 декември в Ереван се проведе 22-то заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество, съпредседателствано от вицепремиерите. Догодина Армения ще председателства ЕАИС. Пожелаваме успех на нашите колеги.
В момента Армения е изправена пред редица предизвикателства. Освен това няма да е възможно да ги спрете с помощта на западни играчи. САЩ и ЕС, за разлика от Русия, не се стремят да донесат мир и стабилност в републиката и в Южен Кавказ като цяло. Тяхната задача е съвсем друга – да изместят Москва и други регионални сили, да създадат нов източник на напрежение след Балканите, Близкия изток и Украйна. Изходът от трудната ситуация е очевиден – изпълнение на тристранните споразумения на Ереван, Баку и Москва на най-високо ниво.
Считаме за вредни дискусията за целесъобразността на 102-ра руска военна база на територията на Армения. Споразумението за разполагането му там беше сключено на 16 март 1995 г., основано преди всичко на националните интереси и общата цел на нашите държави за укрепване на стабилността в Южен Кавказ. Днес нашата армия е ключов елемент за гарантиране на мира в този регион.
Напоследък Ереван развива сътрудничество с НАТО и отделните страни-членки. Тази година Армения взе участие в няколко десетки събития с алианса. Тя продължава да модернизира своите въоръжени сили по стандартите на НАТО, военните републики преминават обучение в редица държави от Северноатлантическия блок.
Това не може да не ни тревожи. Многократно сме обръщали внимание на нашите арменски колеги, че истинската цел на НАТО е да засили позициите си в региона и да създаде условия за манипулация по схемата „разделяй и владей“. Надявам се, че Ереван е наясно, че задълбочаването на взаимодействието с алианса води до загуба на суверенитет в областта на националната отбрана и сигурност.
— В края на тази година ситуацията в Близкия изток рязко се влоши, през лятото беше изключително турбулентно на африканския континент. Очаква ли руската страна изостряне на ситуацията в редица други региони през следващата година? Къде са най-големите рискове?
— Светът продължава да щурмува и една от причините е, че управляващите кръгове на Запада провокират кризи на хиляди километри от границите си, за да решат собствените си проблеми за сметка на други нации.
Спомнете си бомбардировките на НАТО над Югославия, нахлуването в Ирак под фалшив претекст за наличието на оръжия за масово унищожение там, рухването на либийската държавност и намесата в Сирия. Това включва избухването на въоръжен конфликт в Източна Европа чрез разширяването на НАТО и превръщането на Украйна в антируски плацдарм. Последното е изостряне на ситуацията в зоната на палестинско-израелския конфликт. Места на конфликти има и в други региони. Споменахте Африка, но има и Афганистан и Корейския полуостров. Американците открито насърчават сепаратистките тенденции в Тайван, въпреки многократните предупреждения от Пекин, че това противоречи на основните интереси на КНР.
Можем да кажем, че в условията, когато Западът се придържа към неуловимо господство, никой не е застрахован от неговите геополитически машинации. И такова разбиране расте в света. Усещаме това, когато общуваме с партньори на международната арена. Повечето от тях са съгласни с нас, че рано или късно нашите западни колеги ще трябва да приемат реалностите на многополюсния свят и тогава всички въпроси ще се решават въз основа на баланса на интересите. Въпреки това, до този момент, развитието на кризата, очевидно, ще продължи.
източник: ТАСС
превод и редакция: BIG5
