Руски коментар: Братушките се продадоха на врага. Да благодарим на българите, че ни избавиха от историческите митове. Похарчихме доста кръв и пари заради тях

0
17

 

„Трябва да благодарим на българите за това окончателно избавление от скъпите и безсмислени имперско-съветски исторически грешки“. Авторът припомня нацисткото минало на България, а връзките по времето на СССР определя като интерес за пари

Сергей Балмасов, www.sovsekretno.ru    

На 13 декември в българската столица София беше съборен паметника на съветските воини-освободители, освободили България от прохитлеристкия режим. Отдавна е трудно да се изненадат хората в страните като Естония и Полша. Но това поведение на българите, които ние нежно ги наричаме „братушките“, се възприе болезнено в Русия. Наистина, освен общия ни славяно-православен корен, нас ни свързва и обща история. От което обаче и произтича днешното русофобско изригване на българите.

Да припомним, че през 1877 г. Русия спасява от изтребление въстаналите срещу турското владичество българи. Тя победи Османската империя, но трябваше да направи сериозни отстъпки пред западните страни. Русия се съгласява част от земите с българско население да бъдат прехвърлени на Румъния и Турция, а самата България вместо независимост получава турска автономия, като става суверенна едва през 1908 г. В противен случай Русия беше заплашена от война с почти цяла Европа, за която тя не беше подготвена.

Как освобождението на българите ги охлади към Русия

Това предизвика разочарование от руснаците от страна на „братушките“. Които обаче и без това, според руския главнокомандващ генерал Тотлебен, „с цялото си сърце желаеха освободителите да напуснат страната им възможно най-скоро“.

От своя страна Германия получава особено влияние в България, на чиято територия е подписан Берлинският договор, който определя съдбата на войната от 1877–1878 г. В резултат на това немците изглеждат в очите на българите като „решаващи“, и които налагат своя дневен ред както на руснаците, така и на турците. Затова българите имаха илюзията, че Германия е способна да осъществи техните мечти за „Велика България“, доминираща на Балканите. А Русия заложи на любимите си сърби и това само й пречеше.

В резултат на това Балканите се превръщат в постоянно тлеещото „буре с барута на Европа“, източник на войните, към които Германия тласка българите срещу техните съседи в името на историческата несправедливост.

Winbet – най-голямо разнообразие от пазари! (18+)

През 1885 г. започва Сръбско-българската война. В знак на протест Русия отзова офицерите си от българската армия, които незабавно бяха заменени от техни немски колеги, които възпитаха в българите чужд на Русия дух.

И ето, войнствените българи през 1912–1913 г. заедно с другите православни страни от региона, победиха турците. Но довчерашните съюзници обаче – Сърбия, Черна гора, Румъния – веднага нападнаха България, оспорвайки „турското наследство“. Обединили се с Турция, те самите победиха българите.

Български военен санитарен влак 

И въпреки че дипломатическата, финансова и друга помощ от Русия предпазва „братушките” от пълен крах, българите обвиняват руския цар за своите неуспехи. Говори се, че през 1912 г. Петербург не им е позволил да превземат Истанбул-Цариград, искайки сами да завладеят турската столица.

Срещу своите освободители на страната на потисниците

И така, залогът за Германия не проработи и доведе българите до поражение, но при избухването на Първата световна война те все пак застанаха на страната на Германия в съюз с кръвните си врагове турците срещу руснаците.

Нещо повече, още преди официалното обявяване на войната, на 1 октомври 1915 г., българите коварно превземат руския влекач „Белгород“ с пет шлепа, стоки и 28 моряка на Дунава. А през втората половина на 1916 г. руснаци и българи се срещат в открит бой в румънската Добруджа и на Солунския (Македонския) фронт, простиращ се от Адриатическо до Егейско море.

Там, по искане на Великобритания и Франция, Русия изпраща 20 000 войници, от които една трета загинаха.
Първият голям сблъсък е на 5 септември 1916 г. край град Добрич в Румъния. Руското командване се надяваше българите да не стрелят в привидно приятелската посока. Но „братушките“, за изненада на руските командири, заловиха небрежната казашка охрана. Българският генерал Стефан Тошев с гордост пише: „На този ден е погребана легендата, че българите няма да се бият срещу своите руски освободители.

Най-големият руски провал е на 23 октомври 1916 г. при Кара-Мурад, когато българските кавалеристи разбиват руския 265-и Оренбургски пеши опълченски отряд. Стотици жители на Оренбург бяха убити, а 520 бяха заловени в плен.

Картина на художника Н. Кожухаров „Битката при Кара-Мурад 1916 г.“ 

Към момента на сключването на Брест-Литовския договор през 1918 г. в България има 17 632 руски пленници и интернирани цивилни граждани, и почти 2000 българи са в руски плен. Тази разлика се обяснява с факта, че нашите военни предават пленените на Солунския фронт българи на французите. Освен това част от руските пленници в България са заловени от немците.

В същото време пленът при „братушките“ изобщо не беше санаториум. Често руските пленени войници се оплакват от побоите, грабежите, използването на телесни наказания за най-малките провинения и принудителен робски труд в мините и при строителството на железопътните линии. А Международният комитет на Червения кръст установи, че руските затворници спят на голата земя без одеяла. Освен това, поради тесните помещения, те трябваше да се редуват за да спят. Храната им също беше оскъдна и пазачите често ги лишаваха от нея. Неслучайно през 1918 г. холандското посолство в България, представляващо интересите на Русия, настоява или за освобождаването на руските пленници, или за създаването за тях на нормални условия за плен.

В тази връзка стават ясни признанията на българския полковник Сава Стоянович защо в битката при Мулчиова руските войници, заобиколени от българи, отказват да се предадат, предпочитайки да загинат от ръцете на своите „братушки“.

Съюзът на „братушките“ с Хитлер

Въпреки това следващата катастрофа, дължаща се на залога, направен на страната на Германия, не научи „братушките“ на нищо. България влиза в съюз с Хитлер. Както твърдят местните крайнодесни, това е направено в противовес на нарастващите симпатии на страната към СССР и към комунизма. Но е възможно по този начин София да се е надявала да получи Балканите с ръцете на Германия. Затова България не само предоставя на Хитлер територията си за атаката срещу Югославия и Гърция през април 1941 г., но и участва в тяхната окупация.

Хитлер убеждава българите, че са „най-добрите войници на Балканите“, и  да участват в нападението срещу СССР. Но както гордо се казва в съветските и българските учебници по история, българите отказват на фюрера.

Но и тук не всичко е толкова просто. От доклада на съветското разузнаване до Москва от 30 април 1941 г. следва: „Българският щаб моли немците спешно да му доставят необходимата му противотанкова и зенитна артилерия в случай на война със СССР“.

По това време българите разполагат само със слаби оръдия с калибър не повече от 37 мм и искат да получат по-мощна техника, без която би било самоубийство да се намесват в конфронтацията със СССР. Самият Хитлер обаче все още не е успял да превъоръжи напълно своята армия и обещава да изпълни българската молба в бъдеще. Българите също така любезно го уверяват, че ще обмислят немското предложение за войната с СССР „по-късно“. Освен това през 1941–1942 г. българските разузнавачи пътуват до съветския фронт, за да проучат обстановката, и след като са получили неблагоприятни впечатления за влизането им във войната, в която Германия вече го беше „закъсала“.

България обаче воюва срещу СССР без да обявява война. Първо, както вече казахме, тя активно помага на Хитлер да подготви нападението си срещу Съветския съюз, предоставяйки своята територия на немските войски за тази цел.

Български летци наградени с хитлеристкия „Железен кръст“

Второ, предвид слабостта на нацисткия и румънския флот в Черно море, българските моряци оказват огромна помощ на Хитлер, снабдявайки войските му с всичко необходимо и транспортираха немските товари от неутралните страни.
Това довежда до началото на необявената война между България и СССР по море. Съветските подводници се опитват да се намесят през 1941–1944 г. с прехвърлянето на морските товари от българите за Хитлер. Те унищожават българските военнотранспортни кораби „Шипка”, „Варна”, шхуната „Успех” и редица кораби от неутрални страни, в частност турски, пътуващи към България.

Тези операции струват скъпо на съветските моряци. Така българската авиация накара подводницата Щ-211 да навлезе в поле с мини, където тя се взриви и потъна. Същата съдба очакваше и подводницата С-34. А българските патрулни кораби потопиха още една „щука” – „Щ-204”.

По време на тези битки българите пленяват повече от сто съветски пленници и цивилни, които бяха настанени в лагера Свети Кирик.

Трето, българите предоставят свои болници за лечението на ранените нацисти, за да бъдат върнати бързо и на пълна служба за борбата срещу СССР. За целта дори създадоха две допълнителни специални болници – стационарната в Минск и един мобилен военно-санитарен влак.

Четвърто, българите доставят на немците много стотици хиляди тонове тютюн, зеленчуци, плодове, различни руди, въглища, дърва, милиони литри алкохол и зимно облекло.

Пето, София освободи девет дивизии и две бригади на Германия, които заминаха да се бият срещу съветските войски, след като изпрати своите военни окупационни войски срещу гръцките и сръбските партизани.

Шесто, през 1942 г. българите създават доброволческата авиогрупа, която воюваше при Сталинград и беше удостоена с най-високите награди на Хитлер – Железния кръст.

Седмо, от българските офицери хитлеристкото разузнаване „Абвер” създава специалната диверсионна група на Черкасов „България”.

Осмо, немците избират 400 българи от нацисткия български младежки съюз „Бранник” за попълване на летните и морските части.

Девето, нацистите премахнаха неизвестен брой бойци от българските части на Балканите, за да служат в техните собствени и хърватските части.

Имало ли е „безкръвно” освобождение?

Освен това, според учебниците по история, когато съветската армия пресича границите на България в началото на септември 1944 г., нейното население се беше разбунтувало и свали прохитлеристкия режим. Новото ръководство на страната нареди да не се съпротивляват партизаните на съветската армия, като обяви война на довчерашния си съюзник – Хитлер. Твърди се, че българската армия е изпълнила тази заповед, и населението на страната е посрещнало и поздравявало нашите войници с цветя.

Българското население посреща с цветя немските войски на своя територия през 1941 г. 

Освобождението на България от профашисткия режим обаче коства на Съветската армия по документи непоправими загуби от 977 души. Някои от тях се дължат на небойни инциденти, пътнотранспортни произшествия и други подобни, но повечето от загубите са изцяло бойни загуби. При навлизането на съветските войски в България немците успяват да напуснат нейната територия, така че съветската армия не може да има други противници там освен българските сили за сигурност. Някои български офицери-антикомунисти се обявяват срещу Червената армия, които бързо са разбити, но остатъците от тях преминават към методите на партизанската война.

Българските есесовци

Разбира се, би било несправедливо да не споменем участниците в антихитлеристкото движение сред българите, като цената на съпротивата срещу Третия райх е 31 910 човешки живота!

Но също така би било погрешно да не споменем и онези, които продължиха да се сражават срещу съветските войници на страната на нацистите и това е преди всичко във 2-ра българска противотанкова бригада на СС. През нея са минали много от 2000-те българи, които пряко служиха на Хитлер.

В началото на май 1945 г. срещу настъпващите в Австрия съветски войски е хвърлена тази бригада от 779 души. Освен всичко друго, тя яростно защитаваше град Щокерау на 6–7 май. Според българските есесовци те се стремяха да покажат силата си както на немските, така и на съветските войници. Няколко дни преди края на войната, според българите, те са унищожили 2 съветски самолета, 29 бронирани машини и около две роти моторизирана пехота.
След това остатъците от тази бригада си пробиха път към американците и им се предадоха на 10–12 май.

Дружбата със Съветите е за пари

Разбира се, в съветско време подобни неприятни истории се премълчаваха, за да не се опорочава с нищо „дружбата и военното братство на съветския и българския народ“. И това не е случайно – тогава България се наричаше „16-та република на СССР“. За българите беше изгодно да правят на усмихнатите „братушки“, защото получаваха много солидната съветска помощ.

Адолф Хитлер (вляво) и българския цар Борис III (вдясно) 

Преобладаващо земеделска страна, България, благодарение на Москва, получи модерна индустрия, включително атомна електроцентрала в Козлодуй. Това струваше на СССР повече от прилична сума, която все още не е изчислена. В обратната посока имаше непропорционално много по-малко, включително розово масло, коняк и други подобни стоки. И докато от Москва пристигаха „благините“, я имаше „дружбата за пари“. Но щом свършиха средствата за „помощта“, „братушките“ се обърнаха срещу нас и започнаха да си търсят новия благодетел.

България се подкрепя от ЕС

През 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз и НАТО, като същевременно влоши отношенията си с Москва. София се отказа от финансово изгодния транспорт на руския газ през нейна територия. По този начин тя угоди на Европейския съюз, който се опитваше да предотврати засилването на енергийното влияние на Русия и отслабването на украинските позиции за транспортирането на газта. И сега България се превърна в една от основните страни, доставящи на Киев артилерийски снаряди, от които украинците имат особено голяма нужда.

Част от това, което се случва, е причинено от желанието на София да спечели пари от този конфликт. И това не е само въпрос на пари, но и на политическа изгода. Важно е да се покаже, че инвестициите на ЕС от милиарди евро в България, за да бъде „приведена” към европейските стандарти, не са били напразни.

Вярно е, че в Германия, въпреки влошените си отношения с Русия, „руските“ паметници не се събарят. Тогава защо България се стреми да се покаже като по-голям противник на Кремъл от самия Запад и какво да очакваме от нея? „Политическата криза в България продължава, доказателство за което са провеждането на петите поредни избори за две години“, казва за „Строго секретно“ Вадим Трухачов, експерт по ЕС и славянските страни от Руския държавен хуманитарен университет. „Всички български правителства са нестабилни и са неспособни да се справят със съществуващите трудности и зависят все повече от ЕС и НАТО, отколкото от собствените си избиратели. И за да отклонят вниманието от наболелите неща, българските власти решиха да се заемат с паметниците. Изборът за събаряне на паметника в София не е случаен, защото паметника на „Альоша” в Пловдив или мемориалът на Шипка щяха да бъдат защитавани по-активно. Столичният паметник не е толкова символичен. Освен това той ни напомня за неприличната роля на България във Втората световна война, която мнозина искат да забравят“.

„Още повече, че не Запада е наложил събарянето на паметници. Ние обичаме да преувеличаваме русофилството на българите, както беше с чехите. За Русия обаче винаги е имало различни възгледи и рядко в тях са надделявали русофилите, въпреки че като цяло българите имат по-добро отношение към Русия и руснаците, отколкото например това е в балтийските страни. И в България, както и в повечето православни страни, има пропаст между хората и властта, а за властите мнението на САЩ, ЕС и НАТО е много по-значимо от мнението на собственото им население. И така местните могъщи атлантици се подиграват със Запада. Но той няма нищо против скъсването на България с Русия дори на едно такова символично ниво. Колкото по-малко напомняния има за специалните отношения между двата славянски и православни народа, толкова по-добре. Съответно в бъдеще не е изключено едно ново влошаване на отношенията ни с България, и вероятно ще има опити за събарянето на паметниците в Пловдив, а според някои и на Шипка. Ние обаче имаме малко влияние върху София. Тук трябва да работим с българското общество за бъдещето”, казва експертът.

Раздялата с историческите митове

Важна подробност: събарянето на паметника в София стана възможно, защото никой не се застъпи в неговата защита. Което говори за фалшивостта на общите ни вярвания за „братушките“. Тези красиви момчета, които, каквото и да се случи, винаги ще бъдат с нас. И това е много добре – освобождаването от вредните илюзии винаги е полезно. Освен това мисленето с клишета – за съветското и за имперското – трови разбирането ни за политическата ситуация, и ни принуждава да вярваме в различните професионални „братушки“ и „привърженици на Русия“. Преди това много често ни водеше до извършването на скъпи грешки и такива „братушки“ многократно ни „измамваха“ да се „напасваме“ към тях, да харчим доста кръв и пари за спасяването на тези, от които не получихме нищо друго освен неблагодарност в замяна.

И трябва да благодарим на българите за това окончателно избавление от скъпите и безсмислени имперско-съветски исторически грешки.

източник: Гласове, в превод от sovsekretno.ru

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here