Петър Волгин: Образованието, глупако!

0
22

 

В основата на успеха на едно общество не стоят парите, добре функциониращата икономика, адекватната политика, гениалните бизнес идеи или мощните оръжия. Всички тези неща са следствие, а не причина. Главното условие, за да бъде едно общество успешно, е доброто образование

 

 

Само държави, в които образованието е поставено на пиедестал, могат да просперират. Училището и университетът – това са най-важните институции. Ако те просперират, и обществото ще се развива успешно. Ако училищата и университетите са в упадък, такава ще бъде и съдбата на държавата.

А какво означава образованието да бъде приоритет? Това означава, че първите неща, които младите хора трябва да научат, е да се гордеят с постиженията на собствената си страна. Тоест акцент в българското образование трябва да бъде България, трябва постоянно да се набляга върху всичко, което нашите предходници са успели да направят по време на 1300-годишната ни история.

Разбира се, познанията за останалия свят също са много важна част от доброто образование. Но без задълбочено познание преди всичко за родното, за българското, младите българи, първо, няма как да бъдат наречени достатъчно образовани и, второ, няма да искат да работят за страната си. Ако това се случи, България никога няма да се превърне в просперираща държава.

Повечето наши сънародници разбират това и е напълно обяснимо вълнението, което обхваща обществото, когато се повдигне тема, свързана с образованието. Няколко примера от последните дни ще ви дам. В един сайт се появи текст, според който изучаването на стихотворението „Аз съм българче“ пречело на интеграцията на малцинствата у нас. Сигурно никой нямаше да обърне внимание на тази неособено интелигентна дописка, ако тя не беше публикувана именно във въпросния сайт.

„Свободна Европа“ е медиа, която много често споделя позициите на властта – както на българската, така и на чужбинската. Съответно напълно естествено е допускането, че след като в близък до властта сайт се появява статия с определено внушение, следващата стъпка е тази власт да предприеме мерки по осъществяването на идеите, на които въпросният сайт дава трибуна. И е напълно естествено хората да повярват, че стихотворението „Аз съм българче“ може да бъде извадено от учебната програма. Щом като близки до властта медии говорят за това, значи като нищо ще стане, разсъждават много хора.

Втори пример. Образователната платформа „Школо“, с чиито електронни дневници работят повечето училища у нас, беше продадена на британския доставчик на образователен софтуер „Джунипър Едюкейшън“. Това предизвика опасения, че със събраните в „Школо“ данни може да бъде злоупотребено. Това също е напълно нормално опасение.

Просто нашите отговорни лица, политици, министри, висши администратори, отдавна са доказали, че много малко се интересуват от защитата на българските национални интереси. Ето защо много хора логично си мислят, първо, че и в този конкретен случай има опасност от злоупотреби с данните на български граждани и, второ, държавата няма да стори нищо, в случай че подобна опасност действително съществува.

В случая с функционирането и продажбата на „Школо“ има и друг много важен момент. От самото начало на прехода грантовите анализатори и политици ни обясняват, че всичко държавно е ужасно, а всичко частно е великолепно.Тоест ако искаме да просперираме, трябва да лишим държавата от всички ѝ важни функции и да ги прехвърлим на частния сектор. Само че събитията в най-развитите държави по света отдавна показаха колко грешна е тази концепция.

Лишаването на държавата от основните ѝ функции води до просперитет само на малцина. А колкото повече държавата отстъпва, толкова по-зле живеят мнозинството от хората. Разбира се, че българската държава би могла да създаде модерна и добре работеща образователна платформа, а не да оставя това в ръцете на частниците, които могат да си правят каквото искат със събраните данни. Само че за да се случи това, би трябвало да имаме загрижени за съдбата на страната политици, а не просто изпълнители на чужди поръчки.

И още нещо много обезпокоително, свързано с образованието, чухме тези дни. Министър Тагарев, който явно вече е решил, че освен страхотен военен специалист, е и абсолютен експерт в историческата сфера, иска пренаписване на учебниците по история. Стремежът му изглежда е те да отговарят на политически коректната днешна идеология и затова оттам трябвало да отпаднат всички положителни споменавания на Русия.

Проблемът е, че този неистов евроатлантически стремеж на министъра не отговаря на фактите. Няма как да изчегърташ от учебниците факта, че България възкръсва като държава през 1878 г., благодарение основно на Русия. Нашите евроатлантици много биха се радвали, ако ни бяха освободили САЩ или Великобритания, или Германия. Ама не е такъв случаят. А след като фактите пречат на евроатлантическия плам, значи фактите трябва да бъдат заличени. Поне това е логичният извод от идеята да бъдат пренаписани учебниците по история. Само дето същата тази история е показала, че който се опитва да фалшифицира миналото или да налага цензура, свършва безславно.

Източник: БНР

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here