Дипломатическо разединение на ЕС относно войната в Ивицата Газа

0
19

 

Войната в Ивицата Газа между Израел и „Хамас“ се приема от редица анализатори като повратна точка за все по-слабата роля на Европейския съюз на световната дипломатическа сцена – въпреки желанията на Съюза да се наложи като незаобиколим фактор и надежден медиатор по време на кризи в региона.

Но освен често обусловените от историята фактори всяка отделна страна в блока да симпатизира или на Израел, или на палестинската кауза, външната политика на ЕС се оформя и от преплитащите се вътрешни и външни, дългосрочни и краткосрочни, икономически и касаещи сигурността цели. Кои са движещите сили на общоевропейската външна политика в разгара на най-жестокото насилие в Ивицата Газа за последните десетилетия?

На срещата на външните министри на Европейския съюз в началото на седмицата беше представена пътна карта за мир между Израел и палестинците, включваща създаване на палестинска държава. На форума в Брюксел присъстваха първите дипломати на Израел и на Палестина, както и представители на Саудитска Арабия, Египет и Йордания. Тази пътна карта би трябвало да бъде подплатена с единна позиция, но страните членки на Европейския съюз са отчетливо разединени по въпроса, отбелязва Джеймс Моран – старши сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел:

„За това, както знаете, има исторически причини – по-конкретно случилото се през Втората световна война, което засяга преди всичко Германия, в по-малка степен Австрия и някои други страни. Германия винаги се е въздържала да критикува Израел, за да не излезе, че е антиеврейски настроена. Ясно защо. Сред останалите еврочленки има страни като Ирландия и Испания, които са пропалестински настроени. Техните позиции също се коренят в историята. Ирландците възприемат като британска окупация статута си преди 20-те години на ХХ век, когато получават независимост. И според мен затова имат афинитет към палестинците. Има и трети тип страни – с големи общности, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Франция е най-яркият пример – с многото си имигранти първо, второ и трето поколение. И случващото се в Палестина има потенциал да донесе проблеми и на френска земя. Франция е дом на най-многобройната в Европа еврейска общност –  половин милион души, но и на 6-7 милиона имигрантска мюсюлманска общност. Унгария пък е добър пример за страни, чийто водещ интерес към ситуацията е икономическият. Тя търгува много успешно с израелците от доста години, цени това високо и не иска да подкопава икономическите си ползи. Така че – множество различни позиции има сред страните членки на Европейския съюз. Но този път мисля, че Германия е сериозно притеснена от размаха на действията на Израел. Повече от 25 000 убити палестинци, 60 000 ранени – до такова нещо никога не се е стигало преди. И няма как да не повлияе на общественото мнение в Германия. Зелените и част от социалдемократите там са двете групи, които искат да се намери мирно решение в Близкия изток и не следват сляпо произраелската позиция на другите. Общественото мнение е важен фактор във всички европейски страни и за това свидетелстват демонстрациите в цяла Европа за прекратяване на огъня. В Лондон, Брюксел, Мадрид и Париж от доста време вече има протести и това до известна степен оказва влияние на позициите на лидерите там. Наблюдава се вече тенденция към общ призив за незабавно прекратяване на огъня. Но все още не сме стигнали до там.“

В Брюксел израелският външен министър демонстративно отказа да обсъжда европейските призиви и вместо това направи презентация от видеоклипове за бъдещи инфраструктурни проекти, като изкуствен остров край Газа и железопътна линия, свързваща Близкия изток с Индия. Дали това не е намек Европейският съюз да не застрашава съвместни инфраструктурни и енергийни проекти?

„По Европейската политика за съседство има много действащи инициативи и проекти, особено в енергийния сектор. Европейската инвестиционна банка и частни инвеститори се ангажират и в Тунис, Египет, Йордания и в други страни от региона. Износът на природен газ от Египет за Европа расте забележително през последната година. Не мисля, че случващото се в Газа оказва значително влияние върху това. Пълномащабна регионална война би била вече нещо друго.“

И мнението на Джулиън Барнс-Дейси – директор на близкоизточната програма в Европейския съвет за външна политика:

„Голямата и непосредствена тревога в икономически план е блокадата в Червено море и потенциалния й ефект върху цените на суровините и продуктите и съответно върху инфлацията. Очевиден е рискът разрастващата се нестабилност заради войната в Газа и опасността от избухване на регионален конфликт да доведе до скок на енергийните цени. Изводът е, че докато има война в Близкия изток европейските икономически интереси ще страдат. Въпросът е дали Европа ще се заеме сериозно с преодоляване на първопричината за кризата и за предотвратяване на ескалация. Към момента не изглежда да прави кой знае какво.“

Има ли Европейският съюз средства за натиск, които може да използва и всъщност – използва ли ги?

„Европа е маргинализирана по отношение на случващото се в Израел и в Газа. Никой в региона не я възприема като сериозен играч. Когато си правят сметките за бъдещето там, Европа не влиза в тях. Тя има потенциал да разгърне политическа тежест – чрез икономическата си помощ за палестинската власт и икономическите си връзки с Израел. Но заради разделението в редиците си Съюзът не успява да го направи. Няма единно виждане какво иска да се случи в региона. Говори вяло за мирно решение на основата на „две държави за двата народа“, но всъщност не е готова да се посвети напълно на усилията за вземането на трудните решения, необходими това да се случи. Така че в момента Европа е много слаб играч, не слага кой знае какво на масата и няма единство, за да тласка процеса напред“, казва директорът на близкоизточната програма в Европейския съвет за външна политика Джулиън Барнс-Дейси. А дали Русия и Китай печелят от подхода на Европа към Близкия изток? Отговорът на Джеймс Моран от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел:

„Руската страна вероятно е доволна от ситуацията, в която се оказа Европа, особено що се отнася до разделението. На Русия й харесва Европа да е разединена. Нравят й се споровете сред европейците за Газа. Това също така отклонява медийното внимание от войната в Украйна. При китайците е различно – въпреки, че са съюзници с Русия. Китай е ангажиран и политически, и икономически в Близкия изток. През последните месеци той посредничи за затопляне на отношенията между саудитците и иранците, взима страната на ООН и подкрепя инициативата на арабските държави за мир в Близкия изток. Освен това Пекин също страда от случващото се в Червено море, тъй като голяма част от неговите стоки минават от там. Логично е Китай да не е толкова щастлив от разделението в Европа. По-скоро би искал тя да се обедини около арабската или някоя друга инициатива за мир. И смятам, че Китай би бил готов да си сътрудничи с Европа, макар и не непременно тясно, за постигане на мир в Близкия изток.“

Джулиън Барнс-Дейси изтъква и още нещо:

„Руснаците и китайците искат да убедят Глобалния юг, че Западът има двоен стандарт на международната сцена. Руснаците оставят впечатлението, че подкрепят Хамас и други части на Оста на съпротивата, защото смятат, че така имат шанс да намалят влиянието на Запада в Близкия изток и той да загуби авторитет в световен мащаб. И наистина има силно усещане за двоен стандарт на Запада – когато сравним позициите му за Израел и за Украйна.“

Двамата анализатори са съгласни, че Европейският съюз не бива да допринася за ескалация на напрежението в Червено море. Европа е най-засегната от смущенията в търговските превози по море, но може само да чака промяна в позицията на Вашингтон, казва Джулиън Барнс-Дейси. А Джеймс Моран изтъква, че ако войната в Газа спре утре, и атаките на хутите ще спрат:

„Ако европейците наистина искат да променят ситуацията, трябва да окажат натиск за незабавно прекратяване на огъня в Газа. Видяхме, че докато траеше хуманитарното примирие през ноември, регионалните сблъсъци намаляха. Другото нещо, което би трябвало да се направи, е да продължи подкрепата за политическия процес в Йемен – мирните преговори между хутите и саудитците биха могли да доведат до гаранции за поведението на последните в бъдеще. Според мен е подвеждаща идеята, че ракетните удари срещу хутите са правилния начин да бъдат спрени те. Саудитците и Обединените арабски емирства ги бомбардираха почти десетилетие, но проблемът им си остана нерешен. Така че – не мисля, че европейците биха искали да тръгнат по този път. Европейските външни министри се споразумяха в Брюксел в Червено море да бъде изпратена военноморска мисия, която да се присъедини към усилията за прекратяване на атаките на хутите. Това вероятно ще стане идния месец. Според мен към едно нещо Европа не бива да се присъединява и това е американските и британските бомбардировки на Йемен. Това би се възприело в региона недвусмислено като заемане на страната на Израел.“

източник: БНР

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here