Проф. Бернд Рафелхюшен: Не миграцията, а раздутата социална закрила е по-големият проблем на Германия

0
25

 

Вълната от демонстрации срещу крайната десница в Германия не секва. Предизвика я разкритата тайна среща на десни екстремисти с висши представители на „Алтернатива за Германия“, на която е обсъждан план за изселването на чужденци от страната, пък били те и с германски паспорт.

С това журналистическо разследване съвпадна публикацията на икономически анализ, според който Германия не може да си позволи още дълго да инвестира в социални помощи за нискоквалифицирани имигранти, а в същото време да не решава проблема с острия недостиг на работна ръка. Крайнодесните веднага припознаха изследването, но правилно ли коментират изводите на авторите?

Интервю с ръководителя на екипа, изготвил анализа – проф. Бернд Рафелхюшен от университета във Фрайбург, и с експерта от Икономическия институт в Кьолн д-р Видо Гайс-Тьоне.

Угур Шахин, Йозлем Тюреджи, Моджиб Латиф, Дуня Хаяли, Яна Парайгис, Джем Йоздемир – всички те са германски граждани – лекари, климатолози, журналисти, министър. От крайнодесните политици засега никой публично не е призовал те да бъдат депортирани, но крайнодесните избиратели не са така свенливи. Не обаче лекарите, учените и журналистите от чужд произход се превърнаха в обект на икономическия анализ, който крайната десница така хареса и упорито цитира. Цитира основно извода, че ако Германия затвори границите си за имигранти, ще спести 5,8 трилиона евро от социални помощи. Защото мнозинството подслонени чужденци всъщност са на хранилката, без да работят и да допринасят за брутния вътрешен продукт на Германия.

„Става дума за хипотетична счетоводна сметка, за сухи числа. Сметката, разбира се, излиза, защото в анализа стъпваме върху щедрите социални плащания в Германия. А те идват от данъците на работещите квалифицирани кадри, без значение от произхода им. Когато делът на високоплатените и квалифицирани кадри на пазара на труда прогресивно намалява за сметка на пристигащи нискоквалифицирани хора, балансът в системата се нарушава“, защитава тезата си ръководителят на екипа икономисти, изготвил анализа – проф. Бернд Рафелхюшен. За него обаче основният извод е друг: не миграцията, а раздутата социална закрила е по-големият проблем на Германия:

„Миграцията може да помогне, ако Германия привлича от чужбина добре образовани млади хора. Но дори и тогава полза ще има само ако върнем социалните плащания на нивото от 80-те години. Няма шанс Германия да постигне високата социална защита, която има в някои скандинавски държави, например в Дания. Това у нас е невъзможно.

В основата на проблема е демографската криза, но и раздутата социална държава. Ще ви дам само един пример – здравното осигуряване покрива 100 процента разходите за гледане на лежащо болен, т.е. няма самоучастие. Като цяло, здравните грижи са с максимално покритие. Социално слабите – без значение дали са германци или чужденци, не биха могли да си позволят да покрият дори минимална част от тези разходи“.

Такова социално подпомагане и такива здравни грижи не са ли похвални, това не е ли цивилизационно постижение, към което би трябвало и други държави да се стремят, проф. Рафелхюшен?

„Разбира се, че са. Но няма как да имате силна социална закрила в държава, където броят на пенсионерите драматично расте, а с това и броят на болните, които имат нужда от постоянна здравна грижа, и където в същото време населението застарява и все по-малко работещи трябва да гарантират все така високите осигурителни вноски“, убеден е проф. Рафелхюшен.

Никой не отрича демографската криза, която предизвиква сериозни трудности на пазара на труда. Въпросът е дали Германия може да се справи без да внася работна ръка от чужбина. Д-р Видо Гайс-Тьоне, който се занимава с изследването на миграционните процеси и влиянието им върху германската икономика, е категоричен:

„В момента трудовият пазар в Германия не може да преодолее затрудненията без внос на работна ръка. Демографската криза е много дълбока. Родените през 60-те години днес се пенсионират, а през следващите десетилетия раждаемостта рязко спадна. Така днес изпитваме огромна липса на работна ръка.

От една страна идват много високо квалифицирани кадри в ИТ-сектора – както от Индия, така и от по-новите страни-членки на ЕС като България. В същото време обаче тук пристигат много икономически мигранти без образование, които почти нямат шанс да се реализират на пазара на труда.

Изводът в това изследване, че има форми на миграция, които струват скъпо на държавата, е неоспорим. Разбира се, това се отнася до икономическите мигранти, които пристигат тук и на практика нямат право на закрила, т.е. така или иначе няма да останат в Германия. Не така стоят нещата обаче при трудовата миграция. Дори напротив. Трудовите мигранти имат положителен ефект върху финансовата система на Германия. Те трябва да имат гарантирана работа и препитание за да получат право на пребиваване. А щом работят тук, значи плащат и данъци“, коментира изследването д-р Видо Гайс-Тьоне.

Проф. Рафелхюшен допълва, че Германия трябва да регулира вноса на работна ръка от държави извън ЕС и да управлява този процес. „Всеки, който иска да живее добре като си изкарва прехраната с труд и си плаща данъците, е добре дошъл“, казва професорът по икономика, и още:

„Успоредно с това обаче Германия не може да си позволи повече да нарушава баланса на трудовия пазар, като подслонява неквалифицирани работници от Африка или Близкия Изток, които не желаят да работят и още по-малко да се интегрират у нас. Така че трябва да има начин хора, които идват в Германия само заради високите социални помощи, да бъдат връщани“.

Промяната в миграционната политика и предоставянето на право на пребиваване и работа в Германия ще отнеме много време. А социалните разходи за нискоквалифицирани или неквалифицирани имигранти тежат на бюджета сега.

„В момента една трета от създаваната в икономиката добавена стойност отива за социално подпомагане. Това означава, че най-големите работодатели в Германия трябва да върнат в хазната близо една трета от печалбата си. Не можем да си позволим толкова раздута социална държава. Тя е в тежест и на бизнеса, и на работещите, независимо дали са германци или чужденци. А притокът на неквалифицирана работна ръка не помага да променим този дисбаланс“.

Нека накрая да Ви попитам, проф. Рафелхюшен, дали Вашият икономически анализ щеше да предизвика толкова много коментари, ако преди това не бяхме разбрали за плановете на крайнодесните в Германия за прогонване на чужденците от страната?

„Нямам представа кой и как е коментирал моя анализ. Аз съм учен. От 40 години се занимавам с изследване на миграционните процеси в Европа. Аз съм професор не само в Германия, а и в Норвегия. Никога не съм предоставял анализите си на която и да е политическа сила. Моите анализи стъпват единствено на математически изчисления и статистически данни.

Нас, учените, винаги ни разбират накриво. Дали ще е „Алтернатива за Германия“, или новата популистка партия на Сара Вагенкнехт, или предишната й партия „Левицата“ – винаги някой се опитва да инструментализира научни анализи, преследвайки собствени политически цели“.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here